Български  |  English

Македонци против македонци

 
Винаги, още като дете, съм искал да виждам напред, в бъдещето, сякаш съм ясновидец. Тези дни бавно, но сигурно детската ми мечта да виждам напред се сбъдва. Привижданото е малко болно и може би налудничаво, но, за щастие, не заради моята глава, а заради чуждата лудост. Има сериозни шансове братята по кръв македонци да изтребят другите братя по кръв македонци. Между тях разликата била, че едните македонци са патриоти, а другите македонци - предатели.
Отсрещният табор македонци мисли същото: че те са македонци-патриоти, а останалите македонци са македонци-предатели. Оплели са се във война за изтребление – един срещу друг, до последно, до пълно изтребване, да не остане нито един от отсрещните македонци-предатели. И когато победят чистите македонци-патриоти, тогава Македония ще стане чиста и непорочна, и изключително патриотична. След това тази, чистата Македония, пак ще воюва. Чистите и непорочни македонци повторно ще воюват, но този път с нечистите албанци, които са се събрали накуп. И чисти, и нечисти, ама тъй като чистият непорочен македонец е сила голяма, те, клетите, трябва да са накуп, иначе няма да се спасят от чистите македонци.
Е, който победи в тази война между чистите македонци и нечистите албанци, събрани накуп от всички Албании на Балканите и от диаспората, Македония ще бъде негова. Най-накрая ще има мир и в Македония. Щом има мир в Македония, ще има мир и на Балканите. Но невинаги е било така във великата македонска история, македонците, за да успеят в своите видения занапред, трябвало да бъдат накуп. Почти 100 години преди този брой на „Дневник” обстоятелствата за македонците са били накуп. На 31 март 1919 г. Изпълнителният комитет на македонските братства иска позволение тяхна делегация да присъства на Парижката конференция.
Искането е подновено на 26 май и е последвано с петиция от 19 000 подписи от глави на семейства. Македонските дружества и братства са организации на бежанци, преселници и гурбетчии от Македония в България. Задачата, която си поставят, е да помогнат на своите сънародници от европейските предели на Османската империя, които са останали под властта на Високата порта. Първите дружества възникват още в началото на 80-те години на XIX век, но между тях не е имало никаква връзка. Първият опит да се обединят е направен през 1855 година, но без успех (просто да не повярвате). Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 година са поставени темелите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. Откакто през 1900 г. към тях се вливат и клоновете на дружеството „Странджа”, те се преименуват на македоно-одрински дружества.
С разтурването на ВМРО през 1903 г. след потушаването на Илинденското въстание, македоно-одринските дружества продължават да действат като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация (можете ли да си го представите – македонци в една организация), наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните 1912-1913 г. подпомагат активно действията на македоно-одринските доброволци. И въпреки поражението на България в Първата световна война 1914-1918 г., пред Парижката мирна конференция 1919-1920 г. те застъпват идеята за свободна Македония в състава на България.
През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, може би няма да повярвате, но в редовете им възниква разцепление. Наистина е невероятно, ама ето, случва се и при македонците да има разцепление. Една малка група излиза от тях и се провъзгласява за Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа и по-нататък тесни връзки с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, установена преди края на Първата световна война от Тодор Александров (родом от Ново село, Щип). В навечерието на Първата балканска война той организира серия от атентати, наречени магарешки атентати. Всенародният събор, организиран от Александров в София през август 1912 г., извършва морален натиск на България да обяви война на Турция. Под ръководството на Александров и Александър Протогеров са мобилизирани и рекрутирани хиляди македонци в рамките на т.нар. Македоно-одринско опълчение. Няколко пъти разговарят с албанските първенци за борба против общите врагове – сърбите и турците, и като лидер на ВМРО Тодор Александров още през март 1911 г. има срещи с тях в Цетине, Черна гора.
Резултат от тези срещи и договорки е Охридското въстание, което обхваща широко пространство между Охрид, Струга, Дебър и Kичево през септември 1913 г. В него албанските революционери вземат сериозно участие. Сега, в наши дни, македонците и албанците отново имат нужда от общо въстание. И отново имат общ враг и омраза, този път... между себе си. Според някои източници, Тодор Александров Попорушев имал множество псевдоними като: Б. Илиева, Б.М.Хр. Богдан(ка), Божидар, Божил Наков, Даскал, Kахраман Тодор, Миле Христов, Невена, Недокръстен, Недю Kръстев, Старио, Трайко Василев. Още на 16-годишна възраст се включва в редовете на ВМРО, подкрепян от директора на Българското педагогическо училище Христо Матов (родом стружанец) в Скопие, което Тодор Александров завършва с отличен успех.
През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което се задържа за изключително кратко време. След разделението им Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на ВМРО. Организацията съществува до извършването на държавния преврат в България на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и национално революционни организации е разтурена. Печатни органи са вестниците „Македония“ (1919-1923) и „Независима Македония“ (1923-1926 г.).
Втората светла точка от епохата на Тодор Александров е генералът Александър Протогеров, роден на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Учи във военното училище в София. Става член на Върховния македоно-одрински комитет, през септември 1902 г. участва в Горноджумайското (Благоевград) въстание, което е една година преди Илинденското въстание в Kрушево. По въпросите за независимост и автономия на Македония, той отговаря на д-р Христо Татарчев така: „Македонският въпрос е български въпрос, защото Македония в голяма й част е населена с българи и аз съм от тези българи.” Като ръководител на Битолския революционен окръг на ВМРО, в Тирана на 20 декември 1921 г. (ех, тази Тирана) Александър Протогеров и Атанасов за ВМРО постигат договор за сътрудничество – обща борба против сръбската власт, с Реджеп Митровица и Бедри Пеяни от албанска страна, придружавани от Хасан Прищина и Ахмед Зогу.
Восъчната фигура на Хасан Бей Прищина днес се намира в Музея на македонската революционна борба. Колкото повече изследвам дълбоката македонска история, толкова по-малко я разбирам. Ще излезе ли най-накрая тази Енциклопедия на МАНУ (Македонската академия на науките и изкуствата) да прочете човек нещо умно от умни хора. Така съм принуден да използвам най-различни тетрадки, с които оставам объркан и същевременно мога да объркам и читателите в пресрещане на македонско-македонската война. Простете.
 
Дневник, Скопие, 10.04.2017
Превод от македонски Георги Савчев
още от автора


2 - 06.05.2017 11:11
От: pavel emilov pavlov
До г-н Милан Крумов,
преименуването на ООН може да стане след като Русия се разпадне на няколко държави.
Шегата настрана,препоръчвам Ви "Залезът на Запада". Там е обяснено какво е родина,нация,етнос...
1 - 05.05.2017 10:07

Comment
От: milan kroumov
Може би е време Организацията на Обединените Нации (ООН) да се преименува на ООД (Организация на Обединените Държави). След това да се приеме една Харта за Правата на Гражданите на съответните държави, с която да се забранят всякакви патриотични, националистични и етнически идеологии. Отдавна е доказано, че понятия като родина, нация и етнос са лишени от научно и морално съдържание, и имат само политическа употреба, насочена в крайна сметка против интересите на отделния човек и човечеството като цяло. Държавите следва да имат само социално-икономическо съдържание и функции, а всичките тези патриотизми, национализми и етноцентризми да бъдат захвърлени на бунището на историята.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”