Български  |  English

Референдумът в Турция
и предзададените заключения

 
„Референдумът в Турция като Кутията на Пандора. Какво предстои след резултата?” На този въпрос на 19 април в Центъра за култура и дебат „Червената къща“, в рамките на програмата „Reality Check - Ad hoc дебат”, отговор дадоха Аслъ Айдънташбаш (Европейски съвет за външна политика), проф. Росица Градева (АУБ), доц. Светлана Иванова (СУ), Мариян Карагьозов (Институт по балканистика) и политологът Явор Сидеров. Модератор на срещата бе Ирина Недева.
По думите на Аслъ Айдънташбаш, разумният подход след референдума е Ердоган да започне политика на помирение. Тя се налага поради факта, че 13 от големите индустриализирани градове, с високо образовано население, формиращо 66% от БВП в страната, са срещу Ердоган. И макар че през последните 15 години той е успял да разпредели между най-бедните 20% - 30% от турците големи дивиденти, спечелени покрай предприсъединителния процес към ЕС, то в момента икономическият растеж е паднал от 7%-8% на около 2%, а това е силно проблематично за страна като Турция - с висока безработица и с голям бюджетен дефицит.
Мариян Карагьозов се противопостави на обобщения от типа – „големите градове са срещу Ердоган”, пояснявайки, че в един истанбулски квартал като„Бешикташ” 80% са гласували „против”, а в друг - като „Османбей” - 80% - „за”. Освен това, още от 50-те и 60-те години на ХХ век в Турция тече постепенен процес на ислямизация на обществото и ревизия на някои от най-строгите кемалистки забрани, което закономерно обяснява подкрепата за Ердоган и партията му - естествен продължител на еволюцията на проислямските партии. Иначе всички те разчитат на 65% от турското общество, което е с десни, консервативни разбирания.
Явор Сидеров отбеляза, че ако се отдаде преимущество на икономическия фактор в Турция, то на Ердоган наистина ще му бъде трудно да бъде силен управник, но анализът би изглеждал по различен начин, ако се коментира политическият елемент. В момента, посочи Сидеров, Ердоган не се води от позицията на силния, а напротив – той води битка за запазване на влиянието си след преврата от миналата година и след разделението сред хората, които принципно съставляват част от избирателната му база. Реално, подкрепящите Ердоган не са единни и това се дължи на разделението между него, Фетхуллах Гюлен и анадолската буржоазия, което, без съмнение, ще се отрази на икономиката.Айдънташбаш поясни, че оттук нататък първият приоритет на Ердоган ще е подобряване на икономиката, а вторият – налагане на лидерската роля на Турция в сунитските сирийски градове чрез отвоюването им от Ислямска държава и кюрдите. Поради тази причина, допълни Айдънташбаш, идеята за неоосманизма вече не е актуална – тя е само за вътрешна консумация под формата на културен ревизионизъм и „отомания”, завладяла телевизионните програми със сериали и документални филми.
Проф. Росица Градева открои разликите в „домашната консумация” на неоосманизма. Онези, които се страхуват от Османската империя, си мислят за нея от периода XIV - XVI век; онези, които я възвеличават, си представят Сюлейман Великолепни, а приближените до Ердоган провиждат в него Абдул Хамид II – султанът, който се опитва да възстанови империята, но в нейния идеализиран вид – велика, мултикултурна, със силен ислямски сунитски елемент. Градева припомни и реплика на Ердоган, че когато Колумб пристигнал в Америка, видял джамия. „Ислямът е пръв във всичко и с такива подборки се облъчва масовото съзнание в Турция, а в България се облъчва с други”, коментира Градева.
По този повод доц. Светлана Иванова припомни как миналата година мнението на над 200 български историци било грубо игнорирано. Подписката на учените била против следното: начинът, по който се разглежда българската история във вековете на османското владичество, да се определя в политически кабинети в контекста на елементарна националистическа пропаганда. Иванова посочи като проблем големите дефицити в експертността на изказващите се по въпросите за Турция, заради които пропагандата у нас се радва на благодатна почва. Тя добави и че състоянието на османистиката в момента е на ръба на срива, защото липсва система за подготовка на специалисти и тя в голяма степен е на ниво самодейност.
Накрая думата взе представител на турското посолство, който отбеляза, че много от коментарите и анализите, които се правят във връзка с последиците от референдума в Турция, „показват известни предразсъдъци и стигат до предзададени заключения”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”