Български  |  English

Стрела в сърцето на настоящето

 
Мишел Фуко. „Управляването на себе си и на другите”. Превод от френски Антоанета Колева. Критика и хуманизъм, С., 2016
 
Колеж дьо Франс е особена институция: в него няма студенти, а слушатели, не се издават дипломи, но затова пък преподавателите са най-добрите и събират пълни аудитории. Мишел Фуко преподава там от 1971 до смъртта си през 1984 г. като титуляр на специално откритата за него катедра, наречена История на системите на мислене. Лекциите му се провеждат всяка сряда през първите три месеца на годината – два препълнени амфитеатъра, пред които говори едновременно чрез микрофони. Ето как вижда това представление журналистът Жерар Пьотижан: „Когато Фуко излиза на арената, забързан, устремен, подобно на някой, който се хвърля във водата, той прекрачва през тела, за да достигне до стола си, избутва магнетофоните, за да постави книжата си, сваля си сакото, запалва една лампа и започва на висока скорост“. Фуко мрази магнетофоните, защото те са като бариера между него и живите хора, и все пак благодарение на тях неговите лекции в Колеж дьо Франс са запазени и едва след смъртта му, сглобени с големи усилия, започват да се превръщат в книги. „Управляването на себе си и на другите“ е късен курс, изнесен в две последователни части през 1982 и 1983; издаден е чак през 2008 година. Със своето десетгодишно отстъпление българският превод си е направо навременен, рядко събитие, когато става въпрос за философска литература. Впрочем в България Фуко е сред най-популярните представители на модерната философия. Преводи на негови книги започват да се появяват още в началото на 90-те години и в момента имаме всичките му основни съчинения, т.е. всички издадени приживе книги, плюс няколко сборника с по-кратки текстове. И тук вече трябва да споменем изключителните усилия на Антоанета Колева, която е не само преводач, но и един от най-добрите познавачи на Фуко. На нейните преводи дължим най-точната и адекватна система от термини, която прави този труден автор разбираем и популярен у нас. До този момент Антоанета Колева е превела поне десет книги, между които са „Лудостта в Класическата епоха“, „Надзор и наказание“, трите тома „История на сексуалността“ и два сборника в нейно съставителство.
В центъра на изследването, което имаме днес, лежи проблемът за истината: за възможностите и невъзможностите да бъде изричана; за това какво означава parresia и откога е практикувана в древността. Фуко се занимава с онова, което нарича култура на себе си, в исторически план. За непосветения тази тематика може да изглежда индивидуалистично ориентирана, но за него „изкуството на самия себе си“ означава и отношение към другите хора, а управляването на себе си не може да се случи без направляването отвън, от другите. Така се появява фигурата на съветника, или наставника, или министъра в най-общ смисъл; изглежда, че се приближаваме към политическия дискурс. Стъпвайки върху общия философски въпрос за отношението между задължението за истина и упражняването на истината, Фуко наистина изработва историята и генеалогията, обсъжда практиката и драматиката на политическия дискурс в способността му да бъде „истинен“. Дори когато говори за класически автори и творби, той всъщност обсъжда нашия свят, оттам и прословутото определение, което му дава Хабермас – „стрела в сърцето на настоящето“. А въпросите в текста продължават: какво е мястото на parresia извън Античността; как се променя фигурата на наставника; какво означават лъжите в публичното пространство и какви могат да бъдат последиците от тях; има ли в политиката полезна лъжа? И за да не изглеждат разсъжденията му „едновременно абстрактно, неуточнено, объркващо и плашещо“, той целенасочено работи с „обикновени случаи, обикновени примери“. Разбира се, това, което е обикновено за Фуко, не изглежда точно така за широката публика, но книгата наистина пази ориентацията към по-обща аудитория, характерна за някогашните лекции, заедно със стремежа към яснота и рационални логически връзки – качества, които винаги са отличавали Фуко от другите големи философи на постмодернизма.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”