Български  |  English

Internet of Shit* | интернет от неща

 
През февруари тази година един отегчен британски тийнейджър внезапно почувства живота си прецакан заради това, че го е посветил на компютърните науки, и в рамките на няколко часа хакна повече от 158 000 принтера. Това стана възможно благодарение на свързаността на принтерите към т.нар. Интернет от неща[1].
В края на миналата година и принтерите в няколко американски университета (Станфорд, Вандербилт, Университета в Калифорния и Бъркли) пощуряха и от тях се разхвърча антисемитска пропаганда. Това – благодарение на червей, назован с ехидна находчивост Mirai („бъдеще“ на японски), и не на последно място, благодарение на факта, че хакнатите устройства били с еднаква парола за достъп, защото всичките били произведени от части, правени от една и съща фирма - XiongMai Technologies в Ханчжоу, Китай.
Принтерите, уеб камерите, рутерите са най-проблемни, но и другите устройства създават емоции напоследък. През октомври Джон Макафи, разработчикът на антивирусната програма McAfee, публикува вTwitter снимка на хладилник от магазина Home Depot, пускащ през дисплея си клипове от порносайт. Как точно домакинският уред е успял да се регистрира в сайта, остана неясно, но очевидно е бил достатъчно „умен“ за целта. „PornHub в хладилника. И какво казва по този повод съвременната кибер безопасност?“ – написа Макафи, вместо коментар.
През лятото пък експертите от английската компания Pen Test Partners, Андрю Тиърни и Кен Мънро, съвсем нарочно създадоха вирус-изнудвач, предназначен да зомбира „умните“ термостати по домовете и да ги кара да менят температурата до нетърпимост, като прожектират при това на екраните си послания с искане на подкуп срещу „разваляне на магията“.
А можете ли да си представите живота си, изпълнен с всякакви скъпоструващи „интелигентни“ глупости от рода на свързани с WiFi сокоизтисквачки, онлайн-чаши, преценяващи хидратацията на организма ви, казващи ви „добро утро“ кафе машини, прибори за хранене, коригиращи количеството поглъщана от вас храна, Bluetooth чадъри, напомнящи ви прогнозата за времето и свързани с услуги за онлайн запознанства с цел бърз секс? Ами автономни превозни средства, които проявяват въображение? А електроника в мозъка?
С риск да прозвуча банално: целта на корпорациите е да се вмъкнат не само в дома и живота ви, но, ако може, и под кожата ви, за да събират данни за вас, за да ви „четат мислите“ и да ви подбутват в „подходящия“ момент да купите „подходящата“ стока. Така, освен че си плащате щедро за всичките скъпоструващи ненужности, вие съвсем безкористно захранвате с данни и бизнеса. Защото зад хардуера, било то онлайн-чаша или „умен“ чадър, стои цяла инфраструктура - сървъри, приложения, телекомуникации, екипи, които работят с тях. А това, че веднъж сте платили за него, съвсем не означава, че сте го придобили завинаги. Вие все пак ползвате услуга и е въпрос на време доставчиците на тази услуга да решат да въведат такса. Дори и да започнат да ви снабдяват безплатно с домакински и всякакъв друг „умен хардуер“, бихте ли се съгласили току така на доживотна такса?
Но нека се върна към отегчения хакер, с чийто подвиг започнах.
От списание VICE успяха да се доберат до него чрез приложението за анонимни съобщения Ricochet и да му вземат интервю. В него той казва, че не е очаквал чак такова внимание, но може би, ако е знаел, че така ще се случи, е щял да обмисли по-добре посланията си, разпращани чрез принтерите. Така, вместо ASCII изкуство и шеги за Путин, би могъл направо да заяви: Свързването на принтери към Интернет е глупост! Целият Интернет от неща е глупост, която обрича не само потребителите си, но и свестните програмисти на неясно бъдеще.
 
*Internet of Shit - взех този неприличен израз назаем от заглавието на едно скорошно интервю с бащата на Интернет, Винт Сърф, за VICE: https://video.vice.com/en_us/video/vint-cerf-and-the-internet-of-shit/5633adaac464745464c03858?ref=motherboard
 


[1] Може би не се налага да припомням, но Интернетът от неща е относително нова концепция за компютърна мрежа, в която могат да се включат не само компютри, но и най-различни други „интелигентни“ физически обекти, които общуват помежду си и с околната среда автономно чрез вградена в тях електроника.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”