Български  |  English

Фатцер? Най-сетне!

 
„Гибелта на егоиста Йохан Фатцер” от Бертолт Брехт. Сценична версия от Хайнер Мюлер. „Непознатият Брехт. Пиеси и фрагменти”. Превод Владко Мурдаров. Black Flamingo Publishing, София, 2017.
 
“Текст на столетието” нарича Хайнер Мюлер Брехтовия “Фатцер”. “Фатцер” представлява масив от 500 страници: планина от ескизи, наброски, бележки от по няколко реда на страница, различни варианти и преработки на отделни сцени, образуващи никога недовършен фрагментарен текст.
Брехт работи върху него в периода 1927-1932 заедно с Курт Вайл и Елизабет Хартман. В някои изследвания човек може да прочете 1926-1931. Не е толкова съществено. Смята се за най-сложния текст на Брехт, за най-провокативния, най-трудния и ключов за неговите опити да създаде нова драматургична форма, нова драматургия, произтичаща от епохата, а не от правилата на старите поетики. Нищо от класическите му притчови пиеси, донесли му после световна известност и на новатор/създател на епическия театър, и на марксист с мътно скандална биографична слава, не може да се сравни с експеримента, който Брехт предприема с “Фатцер”.
Първият проект за сценарий върху него е направен 20 г. след смъртта на Брехт, през 1976 г. от Франк-Патрик Щекел в Шаубюне ам Халишен Уфер. През 1978 г. обаче Манфред Карге (получил образованието си при Хелене Вайгел) решава след изселването на Волф Бирман от Германската демократична република (ГДР) през 1976 г. заедно с Матиас Лангхоф да постави „Егоистът Фатцер“ в Шаушпил Хамбург. Той кани Хайнер Мюлер да направи сценичната версия на „Фатцер“, която да бъде поставена заедно с „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст.
Това е всъщност версията на „Фатцер“, която се публикува и поставя досега. А се поставя много. Особено в последните години по сцените в различни европейски страни театралите отново се обърнаха към този гъст и труден текст на Брехт. Най-сетне тя се появи и на български в превод на Владко Мурдаров. Появи се веднага след излизането на тома с пиеси и фрагменти под заглавието „Непознатият Брехт“, които пак той преведе и издаде в преданото на драматургията издателство Black Flamingo Publishing. Като добавим “Брехт”, “Ранният Брехт”, както и “Непознатият Брехт” плюс “Фатцер” в преводи на Мурдаров към театралния том от четиритомното издание на Брехт от 1985г., чийто съставител е Константин Илиев, бих казала, че българските театрали притежават вече „основния пакет Брехт”. Оттук нататък ще е чудесно да се добавят още пиеси (като Махагони или Света Йоана от кланиците, например). Вероятно ще се ревизира, коментира, поправя (стига да има кой!) корпусът от натрупани преводи на Брехт, но най-важното е, че основната работа най-сетне е свършена. Спокойно може да се каже, че с излизането - особено на “Фатцер”, рецепцията на ключовите за Брехтовата драматургия произведения в България приключи. Впрочем, това става близо 10 г. след “Ранният Брехт” (2008), когато пак възкликнах в заглавието “Брехт? Най-сетне!”.
Предвид трудната и по-особена рецепция на Брехт в България и предвид сложността на „Фатцер“, би било добре да има по-обстоен следговор. Би помогнал на читателите. Фактически, „Фатцер“ е предговорен съвсем естествено от самия Хайнер Мюлер. Избран е „Фатцер материал“, писан 1978 г. към постановката в Хамбург – това е един от множеството текстове, в които Мюлер коментира „Фатцер“. (Впрочем, за да бъде разбран и предговорът на Мюлер, е нужно известно познание върху неговата драматургия и личност.)
Сам по-себе си, този текст на Брехт е труден. Някои от експертите по Брехт смятат дори, че не е за сцена, макар да има огромно значение за разбирането на цялостното му творчество и театрална теория. Хайнер Мюлер не споделя това мнение и практиката от последните години по-скоро е на негова страна. Без да влизам в тази полемика, ще кажа само, че работата с „Фатцер“ е невъзможна без познаването на работата на самия Мюлер по това време.
Към 1978 г. за него приключва процесът, започнал с „Наемникът“ (Der Lohndrücker) и завършил с “Хамлетмашината” през 1976 г. Той го нарича “процес на редукция”. Това означава, че за него изразяването в драматургията чрез фабулата е вече напълно нерелевантно, че монтажът и фрагментът твърде малко се използват и че ако един нов драматургичен текст не е опит за преобразуването на театралния апарат, той е безсмислен. Твърди дори, че най-добрият текст за сцена е “непредставимият текст”. Суровостта и грапавостта на езика, ритъмът и лаконичният стил, подчертаната фрагментарност в колажа на сцените всъщност потвърждават убеждението му, че това е най-далеч отиващият в работата с драматургичната форма текст на Брехт.
С “Фатцер” Брехт напуска фабулирането в драмата, започва работа с материала чрез обработването и натрупването на фрагменти в нещо като гигантска жива картина, без обаче да успее да иде докрай. Тя показва група от четирима дезертьори в края на Първата световна война, предвождани от Фатцер, които се скриват в дома на един от тях, за да чакат революцията. Тя никога не идва, а Фатцер е убит от своите.
За Мюлер това е текст, който мисли разпада, упадъка на един ред и ужаса от идването на новия, в който се съзира същият провал, но не може да се противостои на процеса на промяна. Водачите винаги я следват, дори когато не я разбират (като Кох). Кох иска чист свят, той разчиства “масата за хранене” (тоест, редиците) в пътя към достигането му. Накрая обаче масата не е чиста, а е празна. Така завършва текстът. Тоест, опитът чрез целенасочено политическо действие (Кох, Бюшинг) да се поправя редът води до преобразуването му в прагматично действие и, респективно, до вътрешен терор.
Казусът и дебатът върху протичането на промените в социалния свят е оставен от Брехт отворен (както казва Фатцер, той е “между още не и вече не”).
Във фигурата на Фатцер, който съзнателно дезертира, за да очаква Новото, както и в отношенията му към групата, с която предприемат действия, Мюлер вижда ретроспективно вписана немската история. За него тя е описана чрез фигурата на героя при Шилер, чрез интелектуалеца на Гьоте – Фауст, и чрез мита за нибелунгите. Разпознава дори циклично повтарящото се усилие на лявото в Германия да се определи чрез революционни действия. То обаче е неизменно принудено да се капсулира заради враждебността към него от страна на консервативното население и от страна на държавата. Затова то неизменно стига до вътрешен терор, разпад и провал. Това е основанието на Мюлер да добави във фрагментите Ленин и Улрике Майнхоф и да твърди, съвсем обяснимо за времето на 70-те, че “Фатцер” трябва да се разбира чрез Фракцията Червена Армия (RAF).
В края на 20-те и началото на 30-те, когато пише този набор от фрагменти, Брехт развива и теорията си за пиесата-урок. Има тежки спорове дали “Фатцер” е пиеса-урок или още не е, но истината е, че тя е твърде близо до онова, което Брехт пробва и никога повече не повтаря в класическите си пиеси-уроци, а то е експериментът със създаване на драматургичната ситуация като интензивна лабораторна ситуация за участващите театрали – актьори, режисьор и пр. Хорът също е особена фигура – той представлява различните страни, а не публиката или някаква твърда гледна точка. Тоест, материалът отваря една доста едро щрихирана територия за изследване на казуса, на възможните конфликти, произтичащи от него. В тази драматургична ситуация участващите научават нещо за себе си и обществото. Не поучават никого. Няма поука. Няма послания. И от тази гледна точка, зрителят всъщност няма особено значение. Още една причина Мюлер да вижда в този текст на Брехт най-сериозния му драматургичен експеримент, предизвикателство към театъра.
При цялата му закъснялост, “Фатцер” излиза на български точно за стогодишнината от октомврийската революция в Русия през 1917 г. – времето на действието на дезертьора Фатцер. Това е възможност за театралите да погледнат на XX и XXI век от друга гледна точка. Да проследят опита на Брехт не “да формулира резултати от мисленето, а да скандира самия процес на мислене” (Мюлер) в драмата. Да провокира смелостта им да експериментират със сцената чрез подобни текстове. Или да търсят силата на въздействието на театъра, вместо радостта от успеха, както настоява Мюлер.
Можеше Владко Мурдаров да включи “Фатцер” в тома “Непознатият Брехт”. Още повече, че там е фрагментът “Хлебарницата” (Das Brotladen), писан през 1929 г., тоест, по времето на “Фатцер”. Текстът е с мотиви, препращащи към темите от него. Но е добре, че го е оставил като самостоятелно издание.
Защото значимостта на този невъзможен и никога недовършен от Брехт “текст на столетието” трябва да бъде осмислена отделно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”