Български  |  English

Бъдещето
на нашите общества?

За книгата „Трансхуманитарната революция”

 
Какво е трансхуманизъм? Движение, чиято цел е да способства за безграничното подобрение на физическите и интелектуалните способности на човека чрез всички средства – генетични, химически, механични, информатични. В крайната си форма трансхуманизмът проповядва физическото сливане между човека и бъдещите компютърни мрежи, надарени с изкуствен интелект.
Какво е техномедицина? Медицина, основана на високите технологии и широко прилагаща генното инженерство, чиято цел е да лекува болните, но и да „подобрява” здравите. Техномедицината е основният двигател на трансхуманитарните стремления.
Какво е юберизация? Термин, характеризиращ колаборативната (споделената) икономика (по името на предприятието Юбер). Благодарение на интернет и мобилните му приложения, споделеното превозване конкурира дейността на традиционните таксита; практиката на споделеното жилище измества хотела; директният обмен между потребители на вещи и услуги зачерква посредника…
Трансхуманизмът и колаборативната икономика имат една и съща философска основа – стремежът на човека да овладее индивидуалната си съдба. В своето задълбочено и балансирано изследване Люк Фери търси отговор на въпроса: докъде ще ни доведе всичко това – до по-добро или до по-лошо?
В „Трансхуманитарната революция” Фери се опитва да отговори на въпроса за бъдещето на нашите общества в условията на развиващата се „техномедицина” и на засилващото се влияние на интернет.
Философите от десетилетия си задават въпроси за социалните и културните последствия от непрекъснатия прогрес на генетиката, която скоро ще позволи да се увеличи продължителността на човешкия живот, да се изкоренят наследствените болести, както и да се подберат още в ембрионалния стадий желаните характеристики на детето (сини очи? Висок КИ? Стройна фигура? Издръжливост? Музикален талант?) В този контекст те изучават появата в САЩ на едно мощно научно и философско течение, трансхуманизма, който радее за безграничното подобрение на физическите и интелектуалните способности на човека чрез всички средства – генетични, химически, механични, информатични, чрез „техномедицина”, предназначена за здравите хора. В крайната си форма трансхуманизмът проповядва физическото сливане между човека и бъдещите компютърни мрежи, надарени с изкуствен интелект.
Заедно с това, икономистите проучват революционното въздействие на интернет върху организацията на труда и разпределението на благата – процес, наречен от привържениците си „колаборативна икономика”, и от отрицателите си „юберизация на обществото”, препращайки към американското предприятие, което съсипваше традиционните таксита по целия свят благодарение на едно приложение за смартфони.
В последния си труд философът Люк Фери, известен на широката публика като бивш министър на образованието между 2002 и 2004 г., анализира двете революции едновременно. Той признава, че свързването на двата „на вид толкова различни” въпроса може да изглежда странно, но твърди, че в действителност връзките между трансхуманизма и юберизацията са тесни, дори ако са „подмолни”.
Според него, двете революции – генетичната и икономическата, се опират на една и съща техническа структура: интернет, big data (големите данни), изкуствения интелект, 3D принтерите, роботиката, нанотехнологиите… Те имат една и съща философска основа – и в двата случая става дума да се позволи на човешките същества да овладеят индивидуалната си съдба. Те са и подплатени с една и съща политическа идеология – англосаксонския ултралиберализъм и футуристичния техно-капитализъм, които искат „да приключат с тегобата на традициите”. И най-сетне, и двете са организирани и финансирани от едни и същи инстанции – мултинационалните компании от Силициевата долина, главно Гугъл, която проявява интерес към всички форми на big data, включително свързаните с генетичното наследство на човечеството. Трансхуманизмът и интернет икономиката имат една родина: Америка.
Тази успоредност придава особена оригиналност на труда на Люк Фери. Дидактическото намерение е ясно, доколкото той цитира и коментира трудове на различни автори с противоположни виждания. Но заедно с това изразява и собственото си мнение. В главата, посветена на трансхуманизма, Фери различава две течения. От една страна, трансхуманизъм „с човешко лице”, който намира за приемлив – става дума за „хиперхуманизъм”, наследник на френските философи от епохата на Просвещението, които са вярвали в „потенциално безкрайната способност на човека да се усъвършенства”. От друга страна, той разглежда и едно по-крайно течение, „постхуманизъм”, който предвижда „системна хибридизация на човека с машината, съчетаваща биологията, роботиката и изкуствения интелект, а това би довело до произвеждането на „съвсем друг вид”, много отдалечен от хомо сапиенс. Така желанието за вечен живот ще премине от религията в науката. За Фери постхуманизмът е „обезпокоителен”, „абсурдно редукционистки” и догматично „материалистически”.
Когато преминава към анализа на колаборативната икономика (също: споделена икономика, икономика на сътрудничеството) и на гигантите на интернет, Фери отхвърля тезите на новите утописти, че колаборативната икономика ще унищожи капитализма и ще създаде по-справедливо и по-солидарно общество. Той твърди, че точно обратното, предприятия като Юбер създават хищнически „хиперкапитализъм”, „меркантилен и дерегулиращ”, който няма да донесе нито щастие, нито благоденствие.
В заключение, Люк Фери препоръчва да се завърнем към „просветената” и „силна” държава, способна да регулира тези революции, като намери златната среда между грубата забрана и пълната всепозволеност.
 
в. „Монд” от април 2016 г.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”