Български  |  English

Преосмисляне на традицията
в китайското кино

 

През последните десетилетия киното на Китай все по-уверено скъсва с клиширания образ на нискобюджетните хонконгски филми за бойни изкуства и се налага като откриващо и налагащо нови тенденции в седмото изкуство. Това доказа и третата Седмица на китайското кино, която се проведе в София от 20 до 24 април в Дома на киното. Организаторите на събитието от Институт “Конфуций” предложиха на зрителите селекция от ленти, чрез които спокойно може да проследим еволюцията на киното в Народната република.
Опит за скъсване с клиширания си образ беше направил и Джеки Чан в “Революция 1911” (2011). Филмът е мащабен исторически епос и е една от продукциите, с които беше отбелязана 100-годишнината от революцията, свалила хилядолетната монархия и установила републиканско управление в Китай. Той е и 100-ият във филмографията на Джеки Чан, който е и режисьор на епичната кинотворба. Голямата звезда на хонконгското кино влиза в съвсем различно актьорско амплоа, за да покаже широката палитра на таланта си. Чан е в ролята на Хуан Син - един от близките сподвижници на Сун Ятсен - и се опитва да проследи многобройните и многопластови исторически събития от този период. Това обаче му е изиграло лоша шега, защото оставя чувство за претрупаност. Макар че се е опитал да избяга от клишето на екшъна, Джеки Чан неусетно попада в друго клише – това на историческия патос и дидактика. Въпреки това, “Революция 1911” си заслужава да бъде гледан не само заради сценографията си, операторското майсторство и визуализацията на битките, а и защото дава доста информация за китайската история от този период и може да бъде възприет като добър учебен филм.
Темата за историята и сблъсъка между традиция и модерност беше засегната и в останалите филми в селекцията от Седмицата, но чрез обикновени човешки истории. Такъв е случаят с фабулата в “Кралят на маските” (1996) наУ Тиенмин, който е един от най-награждаваните китайски филми. Лентата разказва историята на Уан, самотен възрастен пътуващ актьор. В продължение на десетилетия той обикаля страната, за да представя пред минувачите изкуството на “Биен Лиен” (“сменящо се лице”) – древно китайско театрално зрелище, част от съчуанската музикална драма. Дните минават, градовете се менят, спектаклите свършват... Възрастният Уан решава да предаде тайните на изкуството си на достоен чирак, който ще го наследи. Тъй като е загубил единствения си син, а жена му отдавна е избягала от него, актьорът решава да отиде на нелегалния черен пазар, откъдето да купи малко момченце сирак и да го обучи в занаята като собствен внук. Но ситуацията драстично се променя, когато бива обвинен, че е отвлякъл детето... Чрез тази история режисьорът разглежда няколко различни проблема, вплитайки ги в неделима амалгама, която не позволява на зрителя да вземе категорична позиция. От една страна, е умиращата културна традиция и липсата на родов корен, но тя се сблъсква с темата за децата и тяхното възпитание.
Семейството, традицията и ценностите са основни теми и в комедията “Баня” (1999) на Джан Ян. Филмът разказва историята на стария Лао Лиу, който е собственик на традиционна мъжка баня в квартал на Пекин и се бори с всички сили да запази своя бизнес в бързо променящата се среда наоколо. Неговата баня обаче не е само място, където можеш да се изкъпеш и телякът да ти изтрие гърба или да получиш качествен лечебен масаж от бръснаря. Тук мъжете идват и да побъбрят, да пийнат чай, да поиграят маджонг и, ако може, да прекарат целия ден далече от работата и мърморещите си недоволни жени. С една дума – банята е място за социални контакти, обитавано от различни съдби, характери и случки. Решен да запази бизнеса си, Лао Лиу е готов да стигне до крайност. Това става ясно, когато големият му син Дамин, отдавна живеещ на юг, получава съобщение, че баща му е починал. Когато пристига в Пекин, Дамин разбира, че печалната вест е фалшива. Следва пътешествие, изпълнено със забавни ситуации, водещо до преоткриване на връзката баща-син. Джан Ян залага на сблъсъка между традиция и модерност още в първата сцена, където зрителят вижда малката баня, притисната от околната среда визуално и звуково чрез леещата се техно музика. Този подход се запазва през целия филм, но благодарение на тънкия хумор, зрителят не се чувства натоварен.
Новаторски тенденции и преосмисляне на традицията се преплитат и в пълнометражната анимация “Голямата риба и Дивата ябълка” (2016)на Лян Сюен. Филмът е създаден в канона на т. нар. “еко кино”, в чието реализиране Китай заема лидерски позиции. Сюжетът е вдъхновен от древните даоистки притчи и философски текстове, изложени в “Джуандзъ”, както и от китайското класическо литературно наследство. Филмът се отличава с изключителна естетика и прецизност на рисунъка, съчетан с въздействащ саундтрак, подчинени на темата за хармоничното единство на човека с природата. Замислена както за деца, така и за възрастни, анимацията хем възпитава, хем забавлява зрителя.
Лентите, селектирани в Седмицата на китайското кино, ми напомниха по странен начин за старите български филми от 80-те, за които всички си спомняме с носталгия. Общото е в установената връзка между зрителя и героите на екрана. Нещо, което видимо се е загубило в новите български филми. Може би китайското кино е по-успешно в своя преход и преосмисляне на традицията, но да не забравяме и различната среда на филмопроизводство в двете страни.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”