Български  |  English

Катастрофалната Брекзит вечеря

 
На 26 април британският министър-председател Тереза Мей и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер вечеряха заедно. Тази „катастрофална” официална вечеря изкара наяве несъгласията между ЕС и Великобритания. Германският вестник Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung първи съобщи подробности около тази повече от хладна среща. Тук публикуваме статията, която възбуди цялата европейска преса.
 
Не за първи път Жан-Клод Юнкер участва във воденето на много тежки преговори. В продължение на месеци председателят на Европейската комисия бе в желязна схватка с Алексис Ципрас, само и само Гърция да си изпълнява задълженията. А след началото на бежанската криза, той постоянно спори с Виктор Орбан по въпроса за европейската солидарност. В същото време, Юнкер е човекът, който, дори и след подобни обсъждания, ще потупа успокояващо партньорите си по рамото, уверявайки ги, че все пак решение ще се намери.
Но когато на 26 април вечерта председателят на Европейската комисия напуска „Даунинг стрийт” № 10, той е силно шокиран и не го скрива. „Напускам „Даунинг стрийт” десет пъти по-скептичен, отколкото преди" - казва той на домакинята си, взимайки си довиждане.
„Десет пъти по-скептичен, отколкото преди” – това дори в обкръжението на Юнкер звучи изненадващо. Никога преди те не са чували началника им да говори по този начин. Факт е, че целият екип е отишъл в Лондон с известен скептицизъм. Но и с надеждата, че британското правителство постепенно ще започне да разбира до каква степен „Брекзит” е радикално решение, което ще създаде огромни проблеми.
А причина за скептицизма е писмото, с което в края на март Тереза Мей официално обявява скъсването с ЕС. За първи път в него тя признава, че Лондон ще загуби много предимства, след като страната й престане да бъде член на единния пазар. Но когато после обявяват насоките по преговорите за „Брекзит” - насоки, приети на 29 април от държавните и правителствените ръководители на 27-те държави, почти без промяна от предишните, тя реагира с по-умерен тон. Това били разумни предложения - дори и тотално да се разминавали с нейните идеи. Нещо повече, в многоуважаваната Civil Service, в която са най-добрите служители на Короната, вече са свършили доста сериозна работа и са подготвили досиета по всеки един от въпросите в бъдещите преговори. Дали всичко това означава, че Тереза Мей променя начина си на действие и става по-прагматична и склонна да направи компромис?
Британската министър-председателка кани Юнкер на вечеря след изненадващото обявяване на предсрочните парламентарни избори. Това го поставя пред въпроса дали наистина да отиде в Лондон, след като до изборите остава толкова кратко време. Но тъй като и срещата на върха на ЕС също предстои твърде скоро, Юнкер приема поканата. Като председател на Комисията, той представлява всичките 28 държави членки в ЕС, и в този смисъл няма нищо нередно да нададе ухо какво се случва в британския лагер преди събирането на останалите 27 в Брюксел. До този момент Юнкер стриктно се придържа към линията, която самият той е прокарал: никакви преговори по „Брекзит” преди писмото за скъсване с ЕС от Лондон. И той прави така, че Мей ясно да го разбере. Това става по време на един обяд през октомври, даден по повод първото посещение на Мей в Брюксел след встъпването й в длъжност. Тогава и двамата се съгласяват, че най-малкото, което могат да направят, е техните началници на кабинети да се срещат на всеки шест седмици, за да подготвят неформално преговорния процес. От страна на Юнкер това е германецът Мартин Зелмайер, а от страна на Тереза Мей - Оливър Робинс. И това е всичко.
Вечерта на 26 април, сряда, преди да започне вечерята, и четиримата се озовават в една стая. Преди това пресаташето на Мей е информирало гостите, че тя смята да обсъжда не само „Брекзит”, но и други глобални проблеми. Юнкер иска да научи нещо повече за евентуалните приоритети. Но както по-късно се убеждава, такива няма. След това той предлага тема, която, от негова гледна точка, няма нищо общо с излизането на Великобритания от ЕС. Лондон е блокирал важно решение в Брюксел. Става дума за т. нар. „Средносрочен преглед” – преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020.
Причината е, че когато тя е приета, никой не е предвиждал бежанската криза, заради която се пренасочват или отпускат допълнително милиарди евро - например, за превръщането на Frontex в операция за наблюдение на границите и бреговата ивица или за установяване на сътрудничество с някои африкански държави. Преговорите по тези въпроси отнемат месеци. Предвидено е на сутринта на 26 април страните от ЕС да се споразумеят за новите приоритети, но предния понеделник вечерта (24 април) от британското представителство изпращат до всички следното съобщение: поради очакваното избиране на нови членове в Камарата на общините, взимането на важни решения е невъзможно.
Какво означава това? – пита Юнкер домакинята си. И Мей започва да му обяснява значението на понятието purdah [термин, използван в Обединеното кралство за периода, в който политическите институции са неактивни. Той започва от момента на обявяването на изборите и завършва с публикуването на резултатите], но председателят на Комисията вече знае значението му. Purdah има за цел да възпрепятства правителствата да парализират своите приемници точно преди изборите. Но към момента всички, начело с Тереза Мей, са наясно, че тя ще бъде наследена от самата себе си. Нещо повече, нейното правителство вече е одобрило важни точки от финансовата рамка заедно с бюджета за текущата година.
Ето защо в европейските среди ударът от Лондон е интерпретиран по друг начин: става дума за "предварително изваждане от строя" преди преговорите за цената на британското оттегляне от ЕС. Започват да се зараждат опасения, че с подобни действия единствената цел на Мей е да подкопае ежедневната работа на другите – с цел да заеме по-добри от досегашните си позиции в преговорите. И тъкмо затова Юнкер веднага отвръща на удара. Ако Мей наистина е толкова загрижена да остави развързани ръцете на своите наследници, то тогава е щяло да бъде по-добре тя да не обсъжда предварително условията около излизането на Великобритания от ЕС: места, участници, програми и т. н.
На „Даунинг стрийт” № 10 времето сериозно напредва. След това въведение по темата и на двете страни им става ясно, че вечерта обещава да бъде всичко друго, но не и безоблачна.
Тридесет минути по-късно вечерята започва. Дискусията се разширява, за да могат в нея да се включат Мишел Барние, ръководител на преговорите по „Брекзит”, и неговият заместник – германката Забине Ваянд. От страната на Мей сяда Дейвид Дейвис, британският държавен секретар, отговарящ за преговорите с ЕС за „Брекзит”. По време на вечерята Дейвис прави впечатление на своите гости, след като три пъти се хвали с голямото си геройство – имал успех, след като подал жалба в Европейския съд по правата на човека срещу британски закон за наблюдение в интернет. По онова време той е само депутат от Консервативната партия, седящ на задните банки, а за закона отговорност носи Тереза Мей, която тогава е министър на вътрешните работи. Възможно е Дейвис да е предполагал, че като повтаря три пъти тази история, той разчупва леда между присъстващите. Но началничката му не изглежда особено развеселена от споменаването на този не особено славен епизод от нейната кариера. Гостите се замислят дали Дейвис ще продължи да отговаря за преговорите, след като станат ясни резултатите от предсрочните парламентарни избори. На това ги навежда фактът, че Мей изразява своите лични идеи за провеждането на преговорите. На първо място, тя държи да станат ясни правата на трите милиона европейци, които живеят на територията на Обединеното кралство, и на единия милион британци, които живеят на континента. Като за начало, това е добре, тъй като съвпада с основния приоритет на ЕС. И Тереза Мей предлага този въпрос да може да бъде решен от края на юни, в рамките на следващия Европейски съвет. С това тя изненадва гостите си – решението ще бъде взето само две седмици след парламентарните избори?
За Мей не е никакъв проблем, по силата на британското законодателство, гражданите на ЕС да бъдат третирани като всички останали граждани на други държави. Но за Юнкер, напротив, има проблем и той се изразява в това, че те вече са облагодетелствани от редица специални права, с които трябва да могат, колкото е възможно, да се възползват и в бъдеще. Това са щекотливи въпроси, които не засягат само проблема с разрешенията за пребиваване. Един пример е здравното осигуряване – до момента гражданите на ЕС са обслужвани от британските лекари без допълнителни такси, така, както се прави за всеки поданик на Кралството. В замяна на това, и британците не плащат нищо, когато отиват на лекар – нито в Берлин, нито в Париж – и този, който урежда сметката, е британското правителство.
„Мисля, че подценяваш проблема, Тереза”, казва Юнкер. След което изважда две дебели папки с документи от куфарчето си: споразумението за присъединяване на Хърватия и споразумението за свободна търговия с Канада – те са няколко хиляди страници, с общо тегло шест килограма. Юнкер предупреждава Тереза Мей, че Договорът за отделянето на Великобритания от ЕС и едно бъдещо споразумение за свободна търговия ще тежат най-малко също толкова.
Но Мей възнамерява да се отнесе и към останалите въпроси по същия нетрадиционен начин: тя иска всеки месец в Брюксел да се водят 4-дневни преговори, които преди това са подготвени с публикуването на аргументирани доклади. И това трябва да се държи в тайна, докато не приключат преговорите. Причината е ясна - във врата й дишат таблоидите, които приветстват „Брекзит”. Но, от гледна точка на Брюксел, това е напълно нереалистично. Договореностите по всеки етап трябва да се хармонизират както с всички държави членки, така и с Европейския парламент. Ето защо Комисията незабавно публикува документите си и ги прави публично достояние.
След това настъпва моментът за ябълката на раздора – въпросите как ще протече самата процедура по „Брекзит”. От европейска гледна точка, пътят е ясен: първо, трябва да се обсъдят условията около разделянето, а след това – по-нататъшните отношения между Великобритания и останалата част от Европа. Тереза Мей обаче предпочита да говори за едно бъдещо търговско споразумение, а чак след това да обсъжда цената на „Брезкит”. А тя самата е тази, която нарисува многообещаваща картина за Обединеното кралство, веднъж само да напусне ЕС – Великобритания ще просперира, ще е отворена към света и винаги ще е в тясна връзка с единния пазар. С една дума, всичко ще бъде, както преди, но без таксите и налозите. Нека превърнем „Брекзит” в успех - казва Тереза Мей на своите събеседници.
Юнкер далеч не вижда нещата по този начин. Да, Великобритания ще напусне ЕС, но това не трябва да предизвиква хаос. И, да, председателят на Комисията желае да поддържа добри отношения с Лондон, но занапред Великобритания ще бъде третирана като трета страна – т.е. една страна, която няма повече права от Турция по отношение на митническия съюз, например. Утрешното положение на британците няма да бъде по-добро от днешното - казва Юнкер и добавя: „Брекзит” не може да се превърне в успех.
Тереза Мей не успява да скрие изненадата си. Може би от доста време никой не й е говорил толкова откровено. Тя се заема да защити позицията си, като се позовава на един прецедент в отношенията между Лондон и ЕС, който е свързан с протокол 36, един анекс [към Договора от Лисабон], който позволява да се променят много неща на теория, но много малко на практика. В ушите на сътрудниците на Юнкер зазвънява аларма. Техните страхове започват да се сбъдват.
Протокол 36 включва в себе си различни изключения от европейските договори, като едно от тях се отнася до Обединеното кралство. Британците са си запазили правото да защитават своя, отделна позиция по въпросите на правосъдието и вътрешната политика. По онова време целта е да се запази британският суверенитет. И все пак, от петдесетте юридически казуса, които има предвид Тереза Мей, при две трети от случаите Лондон, в крайна сметка, по-късно се присъединява към европейската позиция, без преди това да се е разграничил от нея – и всичко това единствено в името на британските интереси. Очевидно е, че това няма как да се превърне във водеща новина, с която да се проглушат ушите на всички. Но именно по този начин Тереза Мей си представя бъдещите отношения с ЕС: официално тя обявява пълно скъсване, а в действителност то ще зависи от нейните лични интереси.
Юнкер е изправен пред тежка дилема - да замълчи и да остави Тереза Мей да си прави илюзии или да й противоречи. Той избира втория вариант: „Колкото повече ви слушам, толкова по-скептичен ставам..." - казва председателят на Комисията. Наближава средата на вечерта. Става ясно, че втората половина изобщо няма да е приятна.
На дневен ред е въпросът за парите. ЕС е изчислил, че Лондон му дължи между 60 - 65 милиарда евро.Според Тереза Мей обаче, това не е вярно и Обединеното кралство не дължи и пени на Съюза. Преди всичко, в нито един европейски договор не се споменава, че в случай на излизане от съюза, трябва да се уреждат някакви сметки. Юнкер контрира, че Лондон все пак е участвал в изготвянето на бюджета на ЕС и в средносрочните финансови планирания, следователно Великобритания трябва да си поеме последствията. ЕС не е голф клуб, където човек може да си избира дали да напусне или да влезе в зависимост от настроението си (нещо повече – от голф клуба няма да ви върнат депозита). А Европейският съюз е жива общност, създадена в името на мира. Неговите основатели имат деца и след развода те трябва да поемат своите задължения.
Дейвид Дейвис, британският държавен секретар, отговарящ за „Брекзит”, веднага отхвърля европейските претенции с обяснението, че Лондон вече не е длъжен да се съобразява с решенията на Европейския съд. Добре, съгласен съм - отговаря Юнкер, но в такъв случай би било по-трудно да се постигне споразумение за търговия с ЕС. Дори нещо по-лошо, процедурата за „Брекзит” ще претърпи коренна промяна. Съгласно европейските договори, само правителствата и Европейският парламент имат право да одобряват напускането на една страна членка – и то, след като мнозинството от тях гласуват за това. Но ако ходът на преговорите се промени, както предлага Дейвис, и останалите страни членки трябва да решат дали да отпаднат неплатените сметки на Великобритания, то тогава всеки национален парламент следва да участва. И тогава депутатите в националните парламенти могат да решат да се водят от същата логика, която следват и представителите им в Брюксел - защо трябва да плащаме за Лондон?
Берлин вече даде ясно да се разбере, четой не е готов да даде отговор на този въпрос. На една скорошна среща на средно ниво холандският представител обяви, че страната му няма да плати нито цент вместо Великобритания. И насоките, които бяха начертани на 29 април[1], не дават почти никаква свобода за действие на Мишел Барние при воденето на преговори по темата – уреждане на сметки.
След час и половина вечерята е към своя край. Лаконичен, Юнкер си взима довиждане с думите: Напускам „Даунинг стрийт” десет пъти по-скептичен, отколкото бях преди.
Няколко часа по-късно това заключение започва да кънти като алармен звънец. Загрижен да не привлича прекалено много внимание към казаното, на следващата сутрин Юнкер задейства ново позвъняване, на което се отзовава германският канцлер Ангела Меркел. Преди всичко, ако има някой, когото Лондон не може да пренебрегне, това е лидерът на най-големия му търговски партньор.
За деня след вечерята, Меркел и Юнкер предварително са се уговорили да се чуят по телефона в 15 часа. Но преглеждайки сутрешната преса, Юнкер научава, че канцлерката трябва да излезе с политическа декларация. Седем сутринта е. Юнкер звънва на Меркел и я информира, че Тереза Мей живее в някаква паралелна вселена и има големи илюзии. Меркел веднага сяда и преработва изявлението си.
Час и половина по-късно германският канцлер е на трибуната в Бундестага. На първо място тя говори за Турция, а после за „Брекзит”. Очертава три много ясни приоритета: да защитава правата на германските граждани в Обединеното кралство; да избегне възможните вреди за ЕС; да засили сближаването и солидарността между 27-те страни членки. Точно същите точки, които Юнкер е споменал предната вечер: първо условията при „развода”, включително и финансовите задължения, а чак след това - бъдещите отношения. Една трета страна по договора за ЕС не може да се ползва със същите права като една държава членка. А новият пасаж, който Меркел е добавила, гласи: Скъпи колеги, може би всичко това е очевидно за вас, но, за съжаление, нещата трябва ясно да се кажат, защото ми се струва, че някои хора във Великобритания все още се залъгват с илюзии. Илюзии, които биха били само загуба на време. Като под „някои хора във Великобритания" се има предвид не някой друг, а Тереза Мей.
Посланието не остава незабелязано. То е широко отразено в британските медии, които коментират „твърдата линия на Меркел спрямо „Брекзит”. Тереза Мей веднага реагира, като се включва в предизборната кампания навсякъде, където лейбъристите все още държат мнозинството от гласовете. „Вие всички чухте госпожа Меркел” – казва Тереза Мей. „Ще има моменти, когато преговорите ще бъдат трудни” – подчертава тя. А нейните вътрешнополитически опоненти, по-точно – тези от Лейбъристката партия – вече се опитват да пречат на преговорите. „Същевременно и 27-те страни членки са се обединили срещу нас" - добавя британският министър-председател.
Така всеки глас, спечелен от кандидат на консервативната партия - и в крайна сметка в полза на Тереза Мей - ще й позволи да бъде по-силна и непреклонна на масата за преговори.
Тереза Мей срещу останалата част на Европа – ето как британският премиер е тръгнал на лов за гласове. Но това е риск - както за Тереза Мей, така и за Европа. Напълно е възможно парламентарните избори да й дадат такова мнозинство в Долната камара на парламента, че повече да не й се налага да привлича привържениците на „твърдия Брекзит”. Но каква полза от това, ако започне да подхранва същите илюзии като техните?
Юнкер се прибира от Лондон особено загрижен. В неговото обкръжение се говори, че вероятността преговорите за „Брекзит” да се провалят в момента е „над 50 процента”. Но все още има надежда – възможно е и британците сами да си дадат сметка за някои неособено приятни истини, и икономическите причини да бъдат достатъчно основателни британското правителство да не вкарва страната си в хаос. Също така се надяваме, че и честото информиране на обществото за грижите около „Брекзит” е свързано с определена стратегия. Понякога алармата за събуждане трябва да звънне повече пъти, за да извади спящия от дълбокия му сън.
 
По Courrier International, 03.05.2017
Превод от френски Иван Николов


[1] На 29 април Европейският съвет проведе специална среща, посветена на „Брекзит”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”