Български  |  English

Турция и Македония
- опасни симетрии

 
Могат ли да си приличат две очевидно неравни по основните си характеристики държави? В Македония около 2.1 млн. души живеят на малко под 26 хил. кв. км площ. Турция е с малко над 80 млн. души население и повече от 783 хил. кв. км територия. Поставянето на въпроса предполага наличието на отговор. Въпреки огромните различия по географски размери и населения, между двете страни има сходства.
 
И Македония, и Турция са сериозно политически поляризирани. Резултатите от отлаганите два пъти предсрочни парламентарни избори на 11 декември 2016 г. в Македония отредиха 51 места в 120-местния парламент за коалицията ВМРО-ДПМНЕ срещу 49 места за коалицията „За живот” на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ, наследник на Македонската комунистическа партия). Останалите 20 места се разпределиха между Демократичния съюз за интеграция (ДСИ, в който се превърна Армията за национално освобождение след Охридското рамково споразумение от лятото на 2001 г.) – 10, създаденото през ноември 2014 г. Движение Беса – 5, коалицията „Алианс на албанците” – 3, и Демократическата партия на албанците – 2.
Партията с най-много депутати не успя да състави правителство, а президентът Георге Иванов отказа да даде мандат на втората по резултат партия въпреки натиска дори от страна на международни фактори, като ЕС и НАТО. Блокирането на политическия процес в страната се задълбочава вече няколко години, далече преди предсрочните избори: продължителен бойкот на парламента, скандал с незаконно подслушване, насилие в Куманово през май 2015 г. Втвърдяването на тези противопоставяния през 2016 г., определяно доста често като най-лошата след 2001 г. политическа криза в Бивша югославска република Македония, доведе до избухването на 27 април 2017 г. на насилие в парламента след избирането на Талат Джафери за председател на законодателния орган. Световните и българските медии публикуваха една и съща снимка – Зоран Заев, с лепенки на челото, обграден от други хора с лепенки по лицата или цели превързани глави, говори на следващия ден кой е провокирал насилието. Определено малко, дори направо единични бяха гласовете, които твърдяха, че може би д-р Зиядин Села, председател на „Алианса на албанците”, е бил мишена на опит за убийство. Борбата за власт в Македония между двете най-големи партии явно е на живот и смърт. И двете се опитват да използват в тази борба още един фактор – страховете от албанското малцинство, което е около 26% от населението.
Ако се върнем назад до планираните през 2011 г. преброявания на населенията на държавите членки на ЕС и държавите кандидатки за членство, ще си припомним, че преброяването в Македония беше прекратено няколко дни преди края му, тъй като различните интерпретации на неговата методология не можеха да гарантират надеждни данни. Акцентира се върху неприемливите искания на албанската страна – в преброяването да бъдат включени и албанци, които повече от една година са в чужбина. Случаят на Македония не е изключение.
Трудно е да приемем, че навсякъде се води само и единствено ожесточена борба за политическата власт, става дума изобщо за разпределението на властта – между партии и политици, между мнозинства и малцинства, между етноси и езици. Преброяването е статистическа процедура, която – осъществена качествено и честно – може да предостави подробна информация за демографските характеристики, включително за състоянието на идентичностите – етнически, религиозни и езикови, с които населението в дадена държава се идентифицира в определен период от време. Именно в този план преброяването е политически процес, който може да играе съществена роля в етническата политика, особено когато властта се разпределя въз основа на числа. А числа са заложени в Охридското рамково споразумение от 13 август 2001 г.
В Македония дълбокото партийно-политическо противопоставяне се прикрива с крехка конструкция, с която е опасно да се играе. Което ни отвежда до т.нар. „тиранска платформа” с най-важното може би искане в нея – албанският да стане втори официален език в Македония. Ролята на премиера на съседна Албания в създаването й вече не се оспорва, докато колебания предизвикват мотивите – дали основната цел не е вътрешнополитическа мобилизация в самата Албания.
Последната, най-остра засега фаза на продължителната политическа криза в Македония се отприщи обаче по конкретен повод, свързан с фундаменталния за Югоизточна Европа проблем – корупцията като част от цялостното подкопаване на демокрацията. Тя започна през 2015 г. от разкритията на лидера на СДСМ Зоран Заев за нелегално подслушване на повече от 20 000 македонски граждани – представители на политическата опозиция, журналисти и т.н. В него беше замесен лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, с чието продължително управление (от 2006 г.) се свързва високото равнище на корупция в Македония и в по-широк план – подкопаването на демокрацията. Груевски е свързван със сенчеста приватизация, с лошо финансово управление, тайни сделки за големи строителни проекти, с партийно контролирани обществени поръчки, със струващите много милиони паметници в столицата Скопие.
През април 2016 г. президентът Иванов реши да спре всички съдебни преследвания, които бяха започнали, срещу 56 политици заради скандала за масовото подслушване. Решение, от което по-късно и след сериозен натиск се отказа. Засега изход от кризата като че ли не се вижда – заради недемократичния характер на партиите в редица държави в района и култа към един политически лидер с неограничена власт. Бихме могли да намерим исторически обяснения за това състояние. По-важното е обаче, че това е линия, по която отсъствието на вътрешнопартийна демокрация се пренася на по-широката политическа арена.
На 2 май турският президент Реджеп Тайип Ердоган се върна в Партията на справедливостта и развитието (ПСР) – той е неин съоснавател през 2001 г., а през 2014 г. я напуска, когато беше избран за президент на Република Турция. С умерена или по-малка предпазливост, в света и у нас се коментира плъзгането на тази съседка на България към еднопартийно управление, дори може би към авторитаризъм. Колебанията дали няма скрит ислямистки дневен ред, които съпътстваха ПСР от появяването й, постепенно изчезват и се спори само кога точно след 2007 г. започва това. Сред различните отговори като че ли натежава свързаният с края на 2013 г., когато избухна корупционен скандал на високо равнище. Това наложи Ердоган, тогава министър-председател, да направи смени в правителството, включително да намери заместници на подалите оставка трима замесени министри. Замесени се оказаха и синове на министри, включително единият син на премиера. Но Ердоган настояваше и продължи да настоява, че това е конспирация, идваща отвън. Така дългогодишният му съратник Фетхуллах Гюлен стана противник номер едно заедно с цялата мрежа „Хизмет”, а по-късно името влиза в абревиатурата ФЕТО (от Терористична организация на Фетхуллах). Мнозина и тук съзряха жестока схватка за власт между Ердоган и някогашния му близък съюзник Гюлен.
Възстановяването на членството на Ердоган в неговата партия, която вероятно той скоро ще оглави отново, беше първата последица от референдума, произведен на 16 април 2017 г. Като се връщаме към сходството между Македония и Турция, може да отбележим, че референдумът за конституционни промени разкри дълбокото поляризиране на страната. В подкрепа на промените в Турция гласуваха 51.4% от участвалите в референдума, а 48.6% казаха „не”.
След корупционния скандал от края на 2013 г., властите започнаха сериозни чистки сред полицейските служители, в правосъдната система, училищата, университетите, медиите. Според достъпни данни, от 15 юли 2016 до 1 май 2017 г. уволнените са 138 040 души (държавни служители, учители, включително и такива, на които лицензите са анулирани от Министерството на образованието, служители в администрацията, представители на академичната общност, освободени с правителствени постановления), 101 127 са задържани, 50 458 – арестувани, закрити са 2099 училища, общежития и университети, 7787 представители на академичната общност загубиха работата си, 4317 съдии и прокурори са уволнени, затворени са 149 медии, 231 журналисти са арестувани. След 1 май тези числа се промениха нагоре.
Събитията от края на 2013 г. бяха предшествани от антиправителствените протести, чието олицетворение е „паркът Гези”. През следващата 2014 г. Ердоган спечели първите общонародни избори за президент. През 2015 г. пропаднаха започналите обнадеждаващо преговори между държавата и Абдулах Йоджалан, излежаващия доживотна присъда лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК), на които трябваше да се намери уреждане на дългогодишния кюрдски проблем. В края на същата година АКП си върна парламентарното мнозинство след предсрочни избори. Кулминацията на събитията беше неуспешният опит за преврат на 15 юли м.г., приписан от властите в Турция отново на Фетхуллах Гюлен, след който чистките в редовете на армията и съдиите се засилиха.
Поляризацията в Македония и Турция се преплита със и преминава през малцинствени (етнополитически) проблеми, ожесточена борба срещу политическата опозиция, силно партийно влияние в редица сфери, свързани с корупция скандали. И двете държави изпитват икономически трудности. И в двете има много силен натиск върху свободата на медии и журналисти.
Те имат проблеми и навън. За Македония външнополитическият вектор е главно по посока на опасенията – реални или изкуствено раздухвани – от албанския фактор, от думите и действията на ръководителите на Албания и Косово. (Като все пак не забравяме, че Албания е член на НАТО от 2009 г. и се приема, че това е сериозен ограничител на поведението й.) Повече от две десетилетия продължава спорът с Гърция за името на Македония, който блокира перспективите й за присъединяване към НАТО и ЕС. Развитие, което е свързано с международното признаване на Македония, с държавността й и националната идентичност. В спора с Гърция не се забелязват съгласувани действия от страна на ЕС.
Турция от 1987 г. е все на прага на ЕС. Отношенията между партньорите обаче се усложниха изключително много от страховете на европейците от мигрантския наплив и ЕС в края на 2015 г. се договори с Турция тя да спира потока срещу определени отстъпки, свързани с визовия режим и намиращите се в застой преговори, както и срещу съществена финансова подкрепа. Въпреки че на моменти отношенията по мигрантския проблем изглеждаха като опит за шантажиране на ЕС от Турция, в края на април Съюзът изрази намерение преговорите с Турция да продължат. Това става на фона на призиви (от Австрия, Белгия) те да бъдат прекратени изобщо, като дори страната бъде извадена и от НАТО.
С кюрдския проблем, който има както вътрешно, така и външно измерение, с намесата си във войната в Сирия, със зигзагообразните отношения с Русия, със САЩ, с Израел, Иран и други държави, Турция също минава предела на външнополитическите си възможности.
И в случая с гръцко-македонския спор, и в случая с кандидатурата на Турция за ЕС, той се оказва доста слаб играч с ограничени шансове за ефективно влияние. Ангажиран едновременно с „Брексит”, мигрантския натиск и неотложната потребност от реформиране, търсещ начини за противодействие на подривното влияние на Русия на Путин и за ефикасно партньорство със САЩ на Тръмп, заобиколен от Украйна, Сирия, Либия и цяла Северна Африка, Европейският съюз сякаш е пренапрегнал силите си по толкова много важни проблеми. И понякога това води до парализа.
Не толкова отдавна и Македония, и Турция бяха давани за пример – всяка в своя съответен геополитически район. Днес положението е променено. Трудно е да пренебрегнем факта, че това са две страни с исторически кратки периоди на демократично развитие (което се отнася за целия регион) – Македония от появяването си като самостоятелна държава през септември 1991 г. (а може би от края на 1998 г., когато бившите комунисти от СДСМ за първи път бяха сменени във властта от ВМРО-ДПМНЕ), Турция реално от 1950 г., когато престава да бъде еднопартийната държава, създадена от Ататюрк.
Структурни проблеми засягат всички демокрации в една или друга степен. Но проблемите изглеждат особено подкопаващи в Югоизточна Европа, където политиците възпрепятстват усилията за изграждане на действащи системи – политически, икономически, социални, за сигурност. Използването на демокрацията като параван за истинските намерения и действия е опасно развитие. Понякога се цитира една реплика, която се смята, че Ердоган е произнесъл някъде в началото на кариерата си: „Демокрацията е влак, слизаш от него веднага, щом стигнеш до дестинацията си”.
За нас остава отворен въпросът може ли България да бъде полезна на съседите си – като мъдър приятел на Македония и като опитен и доверен съветник на Турция.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”