Български  |  English

Съвети
към начинаещия Макрон

 
Това беше подвиг! За малко повече от година Еманюел Макрон основа движение и оглави една от големите световни сили. Постигна го с една много ясна идеологически програма – надраствайки старите парадигми на ляво и дясно и решително обявявайки се срещу новия популизъм, който залива западния свят.
Както отдавна съм казвал, единственият начин да накараш народното недоволство да отстъпи, е да дадеш реални решения на проблемите, които поставя глобализацията.
Това, което характеризира сегашния свят, е обхватът, силата и бързината на промените. А и скоростта им се увеличава. Като се обърнем назад, несъмнено глобализацията е донесла ползи за човечеството. Никога бедността по света не е отстъпвала толкова и толкова бързо. Въпреки това, у една немалка част от населението на западните страни глобализацията предизвиква културен и икономически стрес, който създава страхове и враждебност.
Популистите са яхнали този гняв, използват някои събития като имиграцията и създават изкупителни жертви. За да се убедим в това, достатъчно е да погледнем резултатите на Марин Льо Пен в районите, където безработицата е най-висока.
Еманюел Макрон разбра, че няма един единствен сериозен отговор, че отговорът се състои в това не да се отнасяш с презрение към напълно оправдани и разбираеми безпокойства, а да обясняваш решенията, които наистина ще подобрят съдбата на населението.
За това е нужно решително да защитаваш ценностите, които споделяме, срещу екстремистите, които използват религията като инструмент за омраза, без да смесваш радикалния ислямизъм с исляма. Нужна е активна държава, която да подкрепя жертвите на икономическите промени, но е нужно също да се каже ясно, че промените не могат да бъдат спрени; и че тези, които твърдят обратното, лъжат. Тази прогресистка центристка политика единствена може да победи популизма.
Така че, светът реагира с явно и оправдано облекчение на победата на г. Макрон. Всички измежду нас, които вярват в прогреса, поставяйки глобализацията в услуга на възможно най-голям брой хора, желаят и имат нужда той да успее. Но, както и той знае, без съмнение, най-трудното започва сега. Както беше казал американският политик, „предизборната кампания водим поетически, а управляваме прозаически”.
Когато човек стигне до властта в обстоятелствата, при които Еманюел Макрон стигна до нея, има чувството, че всичко е възможно, но знае и за огромните очаквания, които е породил.
Както и да се опитваш да ги минимизираш, очакванията присъстват, те създават някакво обединение около вас, но те ви и плашат малко, защото знаете, че те много бързо могат да се разбият в реалността. Тъй като самият аз съм изпадал в подобна ситуация, ето уроците, които извлякох от нея.
Първо, най-важното е никога да не губим силата, която ни дадоха онези, които ни доведоха на власт. Французите гласуваха за един нов и различен проект, гласуваха за промяна, която не може да се дефинира по стария начин.
Разбира се, когато обещаваш промяна, проблемът е, че хората са съгласни с нея при общ поглед, но, за съжаление, често вече не са съгласни, когато се влезе в детайлите. Въпреки това, тази сила ще устои и трябва да създаде основата, която да предпазва президента по време на кризите, които без съмнение ще се появят, когато започне реалните промени.
Вече повече от двайсет години Франция се приближава до препятствието на големите реформи, но никога не посмява да го прекрачи. Бяхме започнали да си мислим, че тя ще продължи да отстъпва пред препятствието, че това е един от непроменимите елементи на френския политически живот.
Но нещата могат да бъдат мислени и по друг начин - че на всеки от изборите французите пожелаваха промяната, за която знаеха, че е необходима, и че след като са опитали всички опции, те сега са готови да извършат тази промяна. Именно това разбиране движеше Напред! по време на кампанията, именно то може да му помогне да управлява.
Второ, новият президент познава реформите, които иска да направи, но не знае все още как да процедира в детайлите. Методологията на реформата е важна!
Първото нещо, което трябва да се направи, е да се определи какво би раздвижило нещата наистина. Моят първи мандат мина в правене на реформи, чиято широта не беше достатъчно обяснена на хората. По този начин може да се разпилее голяма част от политическия капитал. От това си извлякох урока, че трябва да се центрирам върху истински важните неща. Че трябва да съм сигурен – реформите трябва наистина да имат ефект.
Истината е, че повечето хора знаят, че реформите са задължителни за Франция. Френската икономика има много козове, но тя би била много по-добра, ако държавата даде на предприятията автономия, вместо да ги потиска. Такива реформи по никой начин не намаляват значението на социалната справедливост, напротив, те са единственият начин тя да бъде осигурена, като създават растежа и работните места, необходими за благополучието на населението.
Освен това, добре е да не се смесват стратегия и тактика. Стратегическата цел е издълбана в мрамор. Тактиката, напротив, може да е безкрайно гъвкава и трябва да позволи тежестта на реформите да бъде облекчена, за да бъдат те реализируеми.
Трето, една от най-любопитните черти в политическия живот на западните страни днес е липсата на знак за равенство между проблемите, с които се сблъскваме, и решенията, които предлагат големите политически партии.
Новите развития при технологиите – по-специално революциите в изкуствения интелект и в мегаданните – тепърва ще преобразяват нашия начин да работим, да живеем и да мислим.
В същото време, дебатите около данъчното облагане и обществените разходи засягат един ограничен диапазон варианти, твърде отдалечени от реалността на съвременните общества. Нашите системи за социална защита сочат напразно големите разходи, те не успяват да помогнат на онези, които имат най-голяма нужда. Най-добрите идеи всъщност не идват от традиционните политически кръгове. Съществува световен пазар на идеи, от който черпят интелигентните правителства.
Четвърто. Разбрах, че най-трудното, когато управляваш, е да „преведеш” реформите във факти. Администрацията е много надарена да управлява статуквото и много по-малко – да го променя. Открих, че е много важно да определя приоритети и да създам структури, натоварени специално да осъществяват реформите, с екипи, формирани специално за тази единствена цел.
И накрая – Европа трябва да бъде реформирана. Ако програмата за реформите във Франция се впише в рамката на една програма за реформи в Европейския съюз, предложението става чувствително по-примамливо.
Това подчертава, че промяната във Франция е неотменна част от промените в целия континент и това дава на европейските граждани чувството, че техните терзания по повод Европа са чути и ще им бъде даден отговор. Това е ключово предизвикателство, особено в Обединеното кралство.
За новия президент със сигурност най-трудното започва. Но посоката е добра. Мнозина са онези по света в ХХІ век, които тръгват в същата посока.
 
Le Monde, 12 май 2017
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”