Български  |  English

Библиотеката като лидер

 
Дона Шийдър е президент на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (ИФЛА) в периода 2015-2017. Тя бе в София по повод официалното откриване на 12-ата Национална библиотечна седмица. Това стана на 9 май в „София Хотел Балкан”.
 
- Преди да станете президент на ИФЛА, вашият професионален път преминава през Конгресната библиотека, където в продължение на 30 години сте заемали различни постове както в Центъра за конгресни проучвания, така и в Юридическата библиотека. Кой е най-яркият ви спомен от тези години?
- Обичах да работя за Конгреса, защото процесът на работа не е като днес – светкавичен като интернет връзка. Тогава едно проучване можеше да продължи седмици, но след това удовлетворението бе огромно. Свършеното имаше както краткосрочен, така и дългосрочен ефект. Човек оставаше с усещането, че работата му е повлияла на членовете на Конгреса да вземат най-доброто решение. Днес ситуацията е различна. Имам чувството, че Конгресът приема решения, които не са основани на конкретни данни, а са чисто идеологически.
По мое време в Конгресната библиотека работехме около 500 анализатори – изследователи, които при запитване по конкретен законопроект, излизахме със становище каква трябва да бъде финансовата формула зад него – как той да допринесе полза за най-много хора при най-малко публични разходи. Разбира се, предлагахме различни варианти, така че Конгресът да може да избира. И това беше основната ни работа. Имаше и други задачи – във връзка с аферата „Уотъргейт” ние събрахме информацията, необходима на специалната комисия, разследваща случая, която доказа, че по време на кандидат-президентската кампания Ричард Никсън наистина е извършил голям брой закононарушения. При друг случай - за номинацията на съдия във Върховния съд, трябваше да проверя слухове около кандидат от Южна Каролина за нещо, което той бе направил десет години по-рано - през 60-те. В крайна сметка, кандидатурата му отпадна.
- Имали ли сте усещане, че между вас и журналистите има конкуренция?
- Не. Ние бяхме като скачени съдове. Пак повтарям, говоря ви за времето преди появата на интернет. В работата си често сме използвали информацията на разследващи репортери, а освен това, често ние сме им предоставяли данни, така че в публичното пространство да има баланс в излагането на различните гледни точки.
По онова време излизаше един вестник за библиотеките, който достигаше до по-широк кръг читатели. Започнах да се срещам с редакторите, за да ги убеждавам, че мога да помогна на репортерите им, които пишат по едни или други проблеми, тъй като в работата си се срещам тъкмо с онези хора в Конгреса, които могат да ги решат. Разбира се, сътрудничеството ми с тези журналисти не беше едностранно и те в определени случаи ми помагаха с информацията си.
- Как този ваш професионален опит повлия на работата ви в ИФЛА?
- Когато работиш във ведомствена библиотека като Юридическата библиотека на Конгреса, виждаш мигновено полезния ефект от работата си – поставят ти конкретни въпроси, ти им отговаряш, а после ставаш свидетел как използването на твоите данни засяга живота на милиони. В един момент в съзнанието ми започна да се избистря формулата за обществена библиотека, която не само е адекватна на ХХI век, но и се превръща в институция – лидер за общността, в която се намира. И тази визия ми помогна много в работата като президент на ИФЛА. От друга страна, за тази ръководна функция се предполага, че човекът, който я поема, умее да държи убедителни речи, нещо, на което преподавателите в университета успяха да ме научат, полагайки доста сериозни усилия. (Дона Шийдър е завършила международни отношения в университета „Джорджтаун” – бел. а.).
- В първата си реч след вашето избиране за президент на ИФЛА вие говорите за преосмисляне работата на библиотеките на няколко нива. Можете ли да ни разкажете нещо повече за тях?
- Първото ниво е свързано с разбирането, че библиотекарите трябва да приемат като част от професията постоянното усъвършенстване, защото, когато читателите влязат в библиотеката, те най-малкото ще си поръчат електронна книга. В университетските библиотеки служителите трябва да могат да работят с оптични устройства и програми за тримерна визуализация на данни от научни изследвания. Това са скъпоструващи инструменти, които не всеки може да си позволи да инсталира на компютъра си, но които днес са задължителни както за университетските, така и за националните библиотеки. Библиотекарите трябва да са в час с различните компютърни програми, с така наречената „библиотечна инфраструктура”. Те трябва да могат да я осигурят на читателите, да знаят откъде и при какви най-изгодни условия да я поръчат. Това са изисквания, за които много от настоящите директори на библиотеки не са подготвени, защото, когато са следвали, тези неща все още не са съществували. Но освен технологичните предизвикателства, съществуват и други. Днес читателите все по-често възприемат библиотеките като място, където могат да създават, а не само да консумират култура. Ето защо библиотекарите трябва да умеят да организират богати културни програми – с поетични четения, с представяния на нови автори, с литературни конкурси и т.н. Освен това, в по-малките населени места те трябва да могат да убедят местните политически лидери да започнат да се срещат със съгражданите си не само по време на предизборни кампании.
- А какво прави ИФЛА, за да подпомогне библиотекарите на това първо ниво?
- ИФЛА организира и съставя темите на курсовете. Федерацията ни има различни секции, като всяка една от тях подготвя обученията, които ще са полезни за нейните членове.Ние намираме специалистите, които обучават представителите на отделните национални библиотечни организации, а те по-късно предават своя опит на останалите колеги по места.
Идеята за Второто ниво, на което библиотекарите трябва да се развиват, пък идва от убеждението, че днес библиотеките трябва да се променят по такъв начин, че да могат да свързват читателите си тъкмо с онази информация, която им е необходима, за да упражняват правата си и да са активни участници в гражданското общество. Знам, че звучи шаблонно, заради това ще ви дам конкретни примери, които освен това показват как библиотеките реализират Програмата 2030 на ООН за устойчиво развитие.
В Хърватия Загребската библиотека организира безплатни обучения по компютърна грамотност за безработни и бездомни, като при 95% от случаите хората успяват да си намерят работа. В Словения Градската библиотека на Любляна също предлага информационна услуга за търсене на работа и годишно помага средно на около 1200 души. Освен това, тъй като много от нейните бездомни посетители взимат наркотици, тя работи в тясно сътрудничество с Центъра за профилактика и лечение на наркомании към Университетската болница по психиатрия в Любляна.
В Румъния 100 000 фермери са получили субсидии в размер на над 180 млн. долара благодарение на услуга – помощ при кандидатстване за земеделска субсидия – предоставяна в библиотеки из цялата страна, които работят в сътрудничество с местните кметове.
В няколко библиотеки в Обединеното кралство потребителите могат да заемат монитори, които установяват кои електрически уреди в дома им консумират повече енергия. В Ню Йорк няколко библиотеки провеждат състезания за най-добър бизнес план и предлагат консултации за участниците, от които половината са от домакинства с доходи, по-ниски от средните за метрополиса.
В Хондурас една от обществените й библиотеки работи по проект за пречистване на водата и така безплатно предоставя на цялата местна общност безопасна вода за пиене.
В Меделин, Колумбия, обществени библиотеки стратегически се преместват в покрайнините на града, където се превръщат в центрове за социално развитие с много културни и образователни инициативи. В Националната библиотека на Уганда се предлага информационно и компютърно обучение за жени-фермери. В същата страна библиотеката на Университета Макере периодично издава „Здравен дайджест”, който се разпространява до 1500 здравни заведения в страната. В отдалечените райони той е един от малкото източници на актуална информация за епидемии като хепатит. В Ботсвана библиотеките също развиват подобна дейност, тъй като по селата те са единственото място с достъп до интернет.
В Италия, до Милано, посетих библиотека, която по желание на местната общност работеше и в неделя следобед, за да може след литургия хората да се съберат в нея заедно със семействата си и да обсъждат нови книги и инициативи, а децата им да си играят в специалния кът за най-малките читатели. Същата библиотека развиваше специални програми за самотни възрастни в градчето. По вратите на седем езика се четеше надпис „Добре дошли”, защото тя работеше и с бежанци от няколко различни страни. Докато бях там, на специалния й ксерокс двама млади дизайнери принтираха 3D модел на лампа. Съвременни артисти пък бяха изложили свои работи, които всеки можеше да си вземе вкъщи, а когато му омръзнат, да ги върне. Разказаха ми как местната банка в ежегодния си въпросник, попълван от клиентите, поставила въпрос: В коя културна институция бихте искали да инвестираме? И сред изброените възможни отговори фигурирала библиотеката. И тъкмо върху нея паднал изборът. По този начин дори онези хора от града, които не са влизали в нея, разбират за нейното съществуване и дейностите й. Така че, можем само да поздравим библиотекарите, свързали се с банкерите, за страхотния маркетинг! Тук се сещам и за Националната библиотека на Китай, която през 2015 г. откри първата библиотека в метрото на Пекин. В нея безплатно се предоставят електронни книги и се популяризира традиционната култура.
Третото ниво пък е свързано с идеята, че националните библиотечни асоциации заедно със своите членове и с директорите на националните библиотеки трябва да работят за промяна на законодателството в две основни сфери – електронно управление и интелектуална собственост (авторски права). И двете области са свързани с дигитализацията, където библиотекарите срещат редица предизвикателства. Едно от тях е, че докато дигитализират огромния обем данни, библиотекарите трябва даизмислят начини как, след като качат информацията на сайта си, тя да заживее в интернет пространството и читателите да научат за нея, за да я използват. Второто сериозно предизвикателство е свързано с един по-скорошен проблем, предизвикан от възхода на социалните медии - „фалшивите новини”. По този повод ИФЛА разпространи „указание” „Как да разпознаем фалшивата новина”. То е на сайта на федерацията, преведено на 15 езика, включително на български. А „фалшивите новини” са изключително опасни. Да вземем например случаите, в които хора отиват в библиотеката с очакване библиотекарят да им намери допълнителна информация около заболяването, с което преди малко лекарят е диагностицирал детето им.
- Има опасения, че един ден новите поколения ще имат проблеми с четенето на книги, защото ще могат да усвояват информация единствено от екран. Споделяте ли ги?
- Не. Продажбите на книги в САЩ вървят нагоре и мисля, че това важи и за страните в Европа. В момента сред младите поколения в САЩ четенето на книги се е превърнало в отличаващ белег. Това, в известна степен, е притеснително, защото как ви звучи четенето да се превърне в лайфстайл? От друга страна, наблюдаваме, че все по-често се появяват общински програми за финансиране на детската книга. В едно семейство, където и двамата родители работят, най-добрият завършек на деня е, когато мама или татко отворят книгата вечер и почетат на детето си. И колкото по-рано детската книга попадне в ръцете на родителите, толкова по-вероятно е детето да запази траен интерес към книгите и когато порасне. Разбира се, и библиотеките имат своята роля в изграждането на навици у бъдещите читатели и по всякакъв начин трябва да се насърчава обособяването на детски кътове.
Но освен за работата с детски публики, библиотеките трябва да мислят и по други проблеми - ИФЛА цели 10 години се бори, съвместно със Световния съюз на слепите, хората с увредено зрение да имат по-широк достъп до книги. В резултат на усилията ни през 2014 г. ЕС подписа Маракешкия договор относно изключенията от авторското право за лицата с увредено зрение. Процесът на ратифициране обаче все още се отлага и борбата продължава. (Ден след интервюто – на 10 май – бе премахнато и последното препятствие пред ратифицирането на Маракешкия договор. Малтийското председателство успя да постигне споразумение с Европейския парламент относно законодателството за прилагане на договора – бел. а.)
Все пак, ИФЛА е борбена по своята същност и основната й задача е да се застъпва за библиотеките по целия свят, да информира обществеността за техните полезни и важни дейности и да помага на библиотекарите да бъдат далновидно активни.
- Казвате „далновидно активни”. И в други свои изказвания сте подчертавали, че библиотекарите трябва да се информират за проблемите на своята общност и да търсят начини как да допринесат за тяхното решаване. Но реалистично ли е това в случаите, когато библиотекарите получават ниски заплати?
- Да. Като цяло, никъде по света няма да срещнете библиотекар, който да ви се похвали колко богат е станал заради високата си заплата. Онова, с което трудът ни се възнаграждава, е усещането, че сме помогнали, предоставяйки информация, която променя живота. Поне това е причината, поради която аз съм в този бизнес.
- А необходимо ли е работещият в библиотека да има библиотекарско образование?
- За да бъдете успешен библиотекар, ви е необходимо едно умение – да организирате информация. В противен случай, като прекрачите библиотеката, ще се удавите в океан от данни. Днес много училища за библиотекари се наричат IS –school (висши училища по информационни науки), където, освен традиционното библиотекарско образование, се преподава и мениджмънт на информацията. В същото време, не всеки, който работи в библиотека, е длъжен да има специално образование. И човек, завършил журналистика, също може да работи в библиотека. Но в нея има дейности, които само един библиотекар по образование може да извърши.
- Лесно ли библиотекарите прекрачват в зоната на активната политиката?
- Да, сещам се за много такива случаи. Но не смятам, че целта на всеки библиотекар е да се превърне в политически лидер. От друга страна е нормално, когато един човек години наред е търсил информация за общността си и е забелязал, че никой не се заема с решаването на проблемите й, да реши да поеме нещата в свои ръце.
Има много такива случаи в САЩ, в Европа. Специално в скандинавските страни редица библиотекари са станали общински съветници. Това е обяснимо, защото там библиотеките са в тясна връзка с местната власт – в тях се организират общински събрания, плащат се данъци, издават се шофьорски книжки, предоставя се информация за правата на мигрантите.
В библиотека в датско градче, където ИФЛА провеждаше обучение, имаше окачена камбанка. В един момент тя започна да бие. Обясниха ни, че е свързана с местната болница и сигнализира при всяко раждане. Участниците в обучението веднага реагираха с аплодисменти и бурни възгласи. Все пак, библиотекарската професия е тъкмо за такива хора - алтруисти.
Разговора води Теодора Георгиева
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”