Български  |  English

Немски Макрон

 
Днес в Париж управляват тези, които внимаваха в часовете по немски. Новият министър-председател на Еманюел Макрон - Едуар Филип е следвал в Бон. Главният му съветник по външните работи – Филип Етиен – е доскорошен посланик в Берлин. Министърът на отбраната Силви Гулар често е била канена на различни дискусии в Германия. А новият генерален секретар на Елисейския дворец Алексис Колер знае немски също толкова добре, колкото съветника по европейските въпроси Клеман Бон.
Очевидно, френският президент има сериозни намерения, когато казва, че иска заедно с Германия да изведе Европа на предни позиции. За него това най-вече означава поставяне на въпроса за преструктуриране на валутния съюз. И така правителството в Берлин започна операция „Макрон”, при която се търси такава реформа, която да удовлетвори французите, без да изплаши твърде много германските избиратели.
До този момент в Берлин все правеха опити да подминат темата. Опасенията са, че има голям риск накрая само германците да трябва да плащат сметката при положение, че сега си живеят доста добре: икономиката е във възход, а безработицата никога не е била толкова ниска от времето на обединението на Германия. Досегашните предложения, правени от предшествениците на Макрон, все са претърпявали неуспех. „Саркози и Оланд пристигаха в Берлин със самолет, а обратно хващаха автобус” - обяснява ситуацията високопоставен представител на германското правителство.
Сега обаче залогът е голям. Ако Макрон се провали, във Франция може да настъпи хаос, след като властта в Париж попадне в ръцете на Марин Льо Пен и крайнодесния Национален фронт. Ето защо в Берлин вече не могат, а и не искат да казват „не” на всяко френско предложение.
Но на какво всъщност могат да кажат „да”?
Министърът на външните работи Зигмар Габриел вече отговори на въпроса и както често се случва, изпревари останалите. В края на миналата седмица той излезе с писмено становище, в което поиска финансиране на германско-френски „План за инвестиции”, който да покрие разходите около закрити атомни електроцентрали.
От германското министерство на финансите обаче не му обърнаха особено внимание. Дори в Социалдемократическата му партия посрещнаха предложението му с резерви. Съпартийците му се опасяват, че с такива скъпоструващи на германците предложения, Мартин Шулц ще изгуби изборите за канцлер.
Във Франция пък гледат скептично на предложенията на германското финансово министерство за реформиране на валутния съюз. Волфганг Шойбле предложи постоянния спасителен фонд на еврозоната (ESM) да бъде разширен и превърнат в Европейски валутен фонд. Идеята е по подобие на Международния валутен фонд той да следи за бюджетните политики на страните членки и да отпуска кредити в случай на криза. В обкръжението на Макрон обаче се притесняват, че Шойбле цели да увеличи натиска върху държавите с големи дългове и да лиши Европейската комисия от отговорността й да осъществява бюджетен контрол, имайки предвид, че в последно време тя налага все по-гъвкави правила.
Макрон от своя страна предлага държавите членки на еврозоната да имат общ бюджет, така че в случай на криза, когато определени страни разполагат с по-малко средства, в тях да могат да се правят инвестиции. Но още преди срещата между Меркел и Макрон, Шойбле обяви, че валутният съюз не може да функционира без определено „изравняване” между по-силните и по-малко силните държави.
Според Шойбле, средства могат да се наливат само когато правителствата са намалили дълговете си и са готови да се подчинят на европейските правила, отказвайки се отчасти от фискалния си суверенитет. Като пример затова той сочи създадения преди две години Единен фонд за преструктуриране, който трябваше да оздрави банките. Тогава Германия подкрепи неговото въвеждане, но с условие националните надзорни органи да се откажат от правомощията си и да ги прехвърлят на Европейската централна банка. Сега от Берлин очакват и че общият бюджет ще бъде създаден на този принцип.
По време на посещението на Макрон в Берлин на 15 май Ангела Меркел не изключи възможността за промяна на европейските договори. Досега федералното правителство отхвърляше подобна възможност, защото това означава референдуми.
В интерес на истината, докато се променят договорите за ЕС, могат да минат много години. В момента Ангела Меркел просто използва възможността да прехвърли обсъждането на европейската тема в специализираните органи и по този начин да я извади от предизборните дебати в Германия.
Така най-вероятно през юли, след парламентарните избори във Франция, ще се проведе първата германско-френска среща на високо ниво по сложните европейски въпроси, а после - след изборите в Германия – ще бъде съставена и съвместна работна група. Тя ще трябва да решава и кадрови въпроси. Скоро предстои да приключи мандатът на Марио Драги, президентът на Европейската централна банка. В Берлин готвят за мястото президента на Бундесбанк Йенс Вайдман, а французите, които също имат свой кандидат, очакват да получат нещо в замяна. И те много добре знаят какво точно да си поискат.
Все пак, това, че Макрон и съветниците му говорят немски, не означава, че ще поставят германските интереси над френските. „Те просто по-добре от своите предшественици знаят каква е политическата обстановка от двете страни на Рейн и как да си формулират исканията, така че в Германия да не ги гледат накриво” казва Даниела Шварцер, директор на Германския съвет за външни отношения. Те знаят също на кого да се обадят по телефона, когато положението стане сложно. Така например, главният стратег на Макрон - Исмаел Емилиен – познава много добре депутата от Зелените Франциска Брантнер, защото някога е учил при нея. Генералният секретар Алексис Колер пък се знае с Андреас Гьорген, ръководителят на културния отдел на германското Министерство на външните работи, защото заедно са следвали в университета. А Филип Етиен има контакти не само в Германия, но и в Брюксел. А това е важно, тъй като каквито и идеи Германия и Франция да си разработват, без останалата част на Европа те не биха могли да ги реализират.
Някои от съветниците на Макрон вече го предупредиха да очаква от страна на Германия тактика на протакане. Президентът обаче се интересуваше от друго. След като по време на предизборната кампания Марин Льо Пен обяви, че Франция, при всички случаи, ще бъде управлявана от жена – или от нея самата, или от Ангела Меркел – негова цел №1 стана възприемането му за равностоен партньор на германския канцлер. И при срещата в понеделник той успя да го постигне.
 
Цайт, 17.05.2017
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”