Български  |  English

Лунни делви всякакви размери

 
Ик-Джунг Канг, „Лунни делви”, Национална галерия, филиал Двореца, 26 април - 21 май 2017
Ик-Джунк Канг е корейски артист, който показва за втори път свои произведения в България. През 2010 г. той беше един от 9-те съвременни корейски автори, включени в изложбата „Плаващи часове. Луната е най-старият часовник”, представена в несъществуващата вече Национална галерия за чуждестранно изкуство. Сега във филиал Двореца на Националната галерия столичани и гостите на столицата могат да видят негова самостоятелна изложба с поетичното заглавие „Лунни делви”. Лунните делви са традиционни корейски керамични съдове, изработени от фина бяла глина. Горната и долната част на делвите се правят поотделно, след това се слепват и минават през пещта. За Ик-Джунк Канг лунните делви са символ на мечтаното единство на Корейския полуостров, разделен след войната от 1950-1953 г. на две отделни държави - Северна и Южна Корея, с две различни политически и икономически системи. В по-общ смисъл, лунните делви, по думите на самия художник, символизират и единството на света, на въздуха и земята, които са слепени като горната и долната част на делвите. С други думи, корейският художник е превърнал един предмет от родната си традиция в универсален символ, изразяващ простичка и наивна идея, която би била приета добре навсякъде по света и особено на Запад, откъдето тръгна глобализацията.
Дали всички останали култури, а дори и отделни общности на Запад, мечтаят за единство и как точно си го представят, дали като хомогенното тяло на корейската лунна делва, е друг въпрос. Веднъж превърнал лунната делва в универсален символ, Ик-Джунг Канг е „тиражирал” нейния образ в почти всички произведения, представени в залите на бившия царски дворец. Повечето от тях представляват квадратни плоскости от дърво с размери около 180х180 см, в центъра на които виждаме силует на лунна делва. Фонът около този силует в някои от произведенията е безцветен, а в други представлява мрежа от малки цветни квадратчета с най-различни изображения: рисунки на Буда, цветни точки, малки лунни делви, сгради и планини… В повечето случаи силуетите на големите лунни делви в центъра са чисти, синкаво бели, без никакви изображения или декоративни мотиви по тях. Има обаче няколко със сини петна и щрихи върху тях, които условно напомнят за растителен декоративен мотив и създават усещане за обемност на делвите. Канг разчита на острия контраст между едното и многото, между симетричното и асиметричното, между ярко оцветеното и почти безцветното, между мекия овален силует на лунната делва и квадрата, в който е вписана, между повторението и различието. Това е формалният принцип, който той следва във всички работи. В тях определено личи усилието му да свърже традиционна източна естетика с естетиката на европейския модернизъм или на американския попарт. С други думи, идеята за единството, изразена в символа на лунната делва, е търсена и на нивото на естетиката, и на подбора на материалите, от които са изградени произведенията, защото в тях, от една страна, имаме традиционен материал като дървото, а от друга, синтетични материали.
Има обаче сериозно разминаване между двата типа единство. Делвата предполага хомогенност на елементите, които са свързани в нея, докато естетическото единство в работите на корееца е единство на нехомогенни части. Това са две различни идеи за единство, между които трудно може да се намери пресечна точка. В известен смисъл бих казал, че произведенията на Канг сами опровергават идеята му за единство. В тях доминира образът на лунната делва, но като принцип на изграждане, те не са „лунни делви”, а са тяхна противоположност. На нивото на естетиката не е проблем да свържем различни елементи и принципи от различни традиции, на нивото на етиката и базисните светогледи обаче това е много трудно. Затова би трябвало да се отнасяме с подозрение към символа на лунната делва. Трябва също да признаем, че ако западен артист беше лансирал толкова наивна идея, независимо от символа, който я представя, щеше да бъде критикуван остро или изобщо нямаше да му бъде обърнато внимание. Когато такава идея се лансира от художник от друга култура, тази другост на културата се превръща в алиби, което изведнъж придава на идеята екзотично очарование и се продава добре.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”