Български  |  English

Иран и Арабия. 2017 година

 
20 май
С получените 57% от гласовете на президентските избори в Иран, Хасан Рухани разгроми своя ултраконсервативен съперник Ебрахим Раиси, който бе подкрепян от духовенството и от съюзниците си от силите за сигурност. Оттук нататък той има очевидно развързани ръце, за да продължи и реформите в страната, и диалога със Запад, започнат със съглашението за атомната енергия, което той и неговото правителство сключиха с големите ядрени сили и което ограничава иранската ядрена програма в замяна на облекчаване на международните санкции.
Тази смазваща победа дава на Рухани възможности, каквито той нямаше през първия си мандат, коментират специалистите. Той ще остане в центъра, смятат те, и може да стане по-настъпателен във волята си да реформира.
Участието в изборите бе около 70%, което значи, че близо 40 милиона са отишли до урните на 19 май. Въпросът беше дали страната ще продължи да се отваря към света или ще се върне към дипломатическата си и икономическа изолация от миналото.
Раиси и неговите поддръжници очевидно бяха привърженици на политика, близка до бившия президент и популистки подстрекател Махмуд Ахмадинеджад. Именно когато той беше на власт, от ООН започнаха да санкционират Иран, който отказваше да спре своята програма за обогатяване на уран.
Рухани успя да постигне отмяната на санкциите, но икономическият растеж остава слаб, а безработицата – висока. Все още мнозина иранци живеят в мизерия и Раиси, който стои начело на най-богатата религиозна фондация в страната, използваше недоволството на бедните слоеве за своята популистка кампания. Която, въпреки всичко, се провали.
Въпреки трудните икономически условия, иранците казаха не на популизма и на кухите обещания за правителствени субсидии, констатира Реза Акбари, специалист по иранска политика. Това е доста успокояващо, особено съпоставено с вълната от популизъм в Европа и в Съединените щати. Иранската система далеч не е справедлива, но иранците доказаха, че по-сигурният път към реформите минава през тъмната стаичка.
Иранският президент контролира огромния бюрократичен апарат на страната и в същото време упражнява влияние върху вътрешната и външна политика. Но всички държавни дела в крайна сметка трябва да бъдат одобрени от върховния водач Али Хаменей и Съвета на пазителите на конституцията, съставен от теократи[1].
Преди изборите някои се опасяваха, че Хаменей и Революционната гвардия[2] ще манипулират резултатите, за да осигурят победата на Раиси. По време на изборите през 2009 г. обвиненията в манипулации отприщиха протестно народно движение, водено от реформаторите, срещу държавата и тогавашния президент, Ахмадинеджад. Демонстрациите бяха брутално потушени, а ръководителите на опозицията, сред които Мир Хосеин Мусави, съпругата му Захра Рахнавард и Мехди Карруби, бяха поставени под домашен арест.
Фактът, че Хаменей не се опита да наложи победа на Раиси, е наистина изключително важен, подчертава Акбари. (И наистина, смяташе се, че върховният водач е избрал Раиси за свой наследник.) Предполагаемият наследник на водача понесе съкрушителна загуба. И вече се вижда по-ясно, че пътят на един по-умерен наследник на Хаменей е отворен.
На международната сцена Техеран трябва да се изправи срещу войнственото правителство на президента Тръмп. В момента, в който иранците гласуваха - 20 май, Тръмп пристигаше в Саудитска Арабия, основният съперник на Иран в региона. Белият дом поиска преразглеждане на спогодбата за ядрената енергия, а и наскоро наложи на Иран нови санкции заради програмата му за балистичните ракети.
Каквото и да става, Рухани се ангажира да продължи преговорите със САЩ, за да ги убеди да вдигнат санкциите, които не са свързани с ядрената енергия. Въпреки напрежението, Рухани смята, че Иран може само да спечели от западните инвестиции. Очевидно избирателите споделят това виждане. Иранският избирател отправи силно отекващо послание до правителството на Тръмп. Той защитава пътя на дипломацията и на умереността. Той подкрепя усилията на Рухани да извади страната от изолация.
Във вътрешен план е възможно Рухани да има затруднения в прилагането на по-либерални реформи. Той не успя да получи освобождаването на Мир Хосеин Мусави, Захра Рахнавард и Мехди Карруби. Иран се радва днес на по-добър достъп до социалните мрежи и интернет, благоразположените към реформаторите публикации и фейсбук страници се множат, но активисти и журналисти са редовно арестувани и затваряни. Дори с безрезервната подкрепа на избирателите, е трудно да се каже в какво Рухани ще успее и в какво – не.
Ерин Кънингам, The Washington Post
 
22 май
Преди голямата реч на Доналд Тръмп в Саудитска Арабия в неделя, 21 май, пред около петдесетина представители на мюсюлмански нации, очакванията бяха големи. Големи бяха и опасенията, отбелязва американската преса, имайки предвид някои изказвания на кандидата Тръмп през кандидатпрезидентската кампания 2016 г. Ислямът ни мрази, беше декларирал той.
В крайна сметка, американският президент е възприел вчера един доста по-умерен тон, подчертава The New York Times. Не става дума за битка между различни вярвания, различни секти или различни цивилизации, е заявил Тръмп във връзка с борбата с тероризма. Това е битка между престъпни варвари, които искат да разрушат човешкия живот, и приличните хора [...] Това е битка между доброто и злото.
Послание успокояващо, както е успокояващо посещението му в Саудитска Арабия, първи етап от първата му голяма дипломатическа обиколка, на която той се изявява като по-малко нестабилен президент, дисциплиниран и твърдо придържащ се към една линия, което не му се случва често във Вашингтон, смята нюйоркският вестник.
Американската преса предлага и друг прочит на това слово в рамките на дипломатическата игра в Близкия Изток. Нека сме наясно какво наистина представляваше тази реч, пише един коментатор на The Washington Post: пълно с баналности съгласие със саудитския дневен ред в Близкия Изток.
Тръмп избягна каквато и да е тема, която може да ядоса истински саудитските му домакини, отбелязва The Atlantic: непризнаването на Израел от Риад, правата на жените или въпроса с демокрацията. Не сме тук да даваме уроци, не ходим в чужбина да казваме на другите народи как трябва да живеят, какво да правят, какви да са, обяви Тръмп. За Washington Post това говорене, за разлика от говоренето на Обама в Кайро през 2009 година, е предназначено за монарсите и автократите в Близкия Изток, а не за населенията.
Тръмп не каза нищо и за ролята на саудитците за пропагандиране на религиозния фундаментализъм. Обратното, той се появи редом с крал Салман и президента Ал Сиси за откриването на център за борба с екстремистката идеология в Риад.
Американският президент се показа като особено критичен към Техеран, който е основната шиитска сила в Близкия Изток и големият съперник на Саудитска Арабия. Всички разумни нации трябва да работят заедно, за да изолират Техеран, обяви той в неделя, обвинявайки Иран, че подхранва пламъците на религиозния конфликт и на тероризма.
По същото това време, отбелязва The New York Times, иранските избиратели танцуваха по улиците, празнувайки голямата победа на умерения президент Насан Рухани
Le Courrier International
 


[1]Съветът на пазителите на конституцията се състои от 12 члена с мандат 6 години. Шестима духовници се назначават от върховния водач, а други шест (обикновено също духовни лица) се избират от парламента по предложение на съдебната власт (която зависи от водача).
[2]Ислямският революционен гвардейски корпус, накратко Пасдаран или Революционна гвардия. Основна цел - да защитава системата от външни и вътрешни врагове и да брани революционните ценности, което и му дава мандат да се изявява, когато системата е заплашена. Той отговаря единствено и пряко пред върховния водач.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”