Български  |  English

Разходка из една колекция

 
VIVA ITALIA! Траектории на италианското изкуство от XX и XXI век“, от колекцията на Карло Пали. Куратор Лаура Моналди. Организатор: Италиански културен институт, София. Софийска градска художествена галерия, 4 април - 4 юни 2017.
 
В продължение на два месеца софийската публика има възможност да се запознае с произведения на италиански художници, създадени през XX и XXI век. Това е първата изложба в България, която представя по толкова комплексен начин случващото се на съвременната италианска сцена. От една страна, показаното може да се разглежда като „цветът на италианското изкуство”. От друга, трябва да се подчертае, че експозицията е изградена от частни притежания (колекция Карло Пали). В този смисъл, тя може да се определи като опит за панорама, която обаче не може да бъде изчерпателна, тъй като са засегнати само някои тенденции, приоритет на колекционера.
През 2016 г. изложбата е представяна в Братислава, Словакия, като за София е модифицирана и обогатена с повече произведения. Софийската експозиция е съпътствана от богат каталог (на български и италиански език), в който са включени не само репродукции на участващите произведения, но и текст, представящ развитието на изкуството в Италия от разглеждания период, както и кратки анотации за всеки автор. Тук трябва да се отбележи, че каталогът е неразделна част от изложбата и своеобразен пътеводител за тези, които искат да обогатят знанията си за италианското изкуство. Като недостатък обаче може да се определи, че в самата експозиция липсва каквато и да е съпътстваща информация, с изключение на краткия встъпителен текст при входа.
За разлика от класическите, ренесансовите и модернистичните примери, съвременното развитие на италианското изкуство остава сравнително малко познато и до голяма степен извън фокуса на внимание само по себе си. Бурните и основополагащи някога процеси в изкуството, развивали се по днешните италиански земи в продължение на векове, днес отстъпват място на една световна тенденция – размиване на локалното в общото, при което всяко национално изкуство по-скоро следва глобалния процес. Това е едно изнесено изкуство, което живее в епохата на глобални влияния и явления, а естетиката, толкова важна преди, отстъпва място на идеята и посланието.
В съвременния свят на изкуството съществуват различни взаимоотношения, структури и политики, които осигуряват среда за развитие на художниците. За финансирането на тяхната работа и поддържането на независимостта им са създадени множество организации и фондове. Повече от всякога, днес пазарът определя стойностите, в зависимост от предлагането и търсенето на произведения, а така до голяма степен се размиват границите на това, което можем да определим като значимо или не. От друга страна, музеите играят ролята на регулатор, който се опитва да очертае „вярната” картина на стойности. Като трета страна можем да посочим колекционера, чиято позиция е особено важна, особено когато говорим за подкрепа на алтернативни или все още неутвърдени форми на изкуство, които той има нюх да разпознае, оцени и съхрани.
Един такъв пример е колекцията на Карло Пали от италианския град Прато, която представлява ценен сбор от редки произведения на италиански автори, създадени през ХХ и XXI век. Карло Пали дълги години работи като търговец и галерист, като водещ на търгове за произведения на изкуството и куратор на изложби. Синхронно с тази дейност, той започва запалено да колекционира творби, но също да събира и архив. Това оформя колекцията му не като просто трупане на предмети, а като осмислено цяло, при това далеч от комерсиални подбуди или от законите на пазара. Значимостта на тази колекция се основава преди всичко върху дейността по архивирането и, съответно, запазването и каталогизирането на документацията, свързана с творците и движенията, с които е работил през годините колекционерът. Идеята на Пали е един ден колекцията да бъде организирана в музей, където пълноценно да бъде представена и така да се разкрие нейната структура като цялостен организъм със своя собствена естетическа, но и културна и историографска стойност.
Неслучайно именно колекцията на Карло Пали е представена в Софийската градска художествена галерия, за да онагледи развитието на италианското съвременно изкуство. В нея са включени познати имена, някои от тях представители на световния авангард, като Алигиеро Боети, Умберто Бушони, Сандро Киа, Енцо Куки, Фортунато Деперо, Мимо Паладино, Микеланджело Пистолето, Мимо Ротела, както и такива, които са важни за вътрешните процеси на италианската артистична сцена, но са останали встрани от международната слава.
Макар и да не е сред най-активните и действащи центрове на бурни артистични процеси, Италия също може да бъде поставена на картата с важни течения в изкуството, развили се през ХХ век, като Футуризъм, Метафизично изкуство, Арте повера, Пуризъм, Трансавангард... Колекцията на Карло Пали представя частично тези процеси, следвайки (като всяка колекция) преди всичко вкуса на своя автор – колекционера, както и неговите възможности да включи в сбирката определени произведения. В този смисъл, нейната представителност може да бъде относителна.
В случая с Карло Пали, основното ядро на сбирката е съставено от произведения, документи и свидетелства за артистични движения от 60-те и 70-те години на ХХ век, като Fluxus, poesia visiva (визуална поезия), отказите от словесно-визуалните експерименти и Група ’70. В по-малка степен са застъпени творби на художници, принадлежащи към Nouveau Realisme, Школата на Пистоя, Радикалната архитектура и Арте Повера, към Поетиките на обекта, Трансавангарда, Виенския акционизъм, графитите, авангардните флорентински музиканти и съвременните фотографи, като не липсват и някои от най-интересните работи от съвременната италианска и в частност, тосканска художествена сцена.
Селекцията от творби, принадлежащи на Карло Пали, може да се определи като една хронологична, но и диахронна визия за съвременното изкуство, тъй като отговаря на вкуса и критическия избор на един колекционер, макар и с опит. Това обаче може да се определи като една по-автентична картина на италианското изкуство от втората половина на миналия век, тъй като са представени визии и теории, които често са били потискани и измествани под натиска на един принудителен пазар. И още, това е една картина на изкуството извън музея.
Примерът на Карло Пали като колекционер следва един хуманистичен принцип – споделянето, отварянето към другите, а не самодостатъчното пазене само за себе си на една част от художествената култура, която би трябвало да остане общодостъпна. Както пише д-р Лаура Моналди, С постигнатото от Карло Пали в света на съвременното изкуство изпъква значението на колекционерството, отворено към публиката, изложено да оживява и споделя художествената култура в нейната цялост. Изкуството не е само страст, която да се култивира пасивно, но също така може да бъде и динамична дейност за създаването на обмен и връзки, в която участват художници, критици, интелектуалци, познавачи и любители в една културна среда, която все повече приема формата на общо споделяне на опит. Има неизбежна необходимост за открояването на практики, тенденции и отражения, които иначе биха останали носени от течението в комплексната и многообразна панорама на перспективи, която характеризира актуалната система на съвременното изкуство.
Разказът в каталога (ако го приемем като теоретична конструкция на експозицията) следва хронологическа последователност, започвайки от 50-те години на ХХ век. Разгледани са отделни теми: 50-те години на ХХ век: Отклонение от нормата; 60-те години: Между слово и образ и Концептуализъм и нови школи; 70-те и 80-те години: Между многообразие и завръщане към фигуративното изкуство; Фотографията между изкуство и техника и Съвремието отвъд ограниченията. Очертана е общата рамка на търсенията и изявите в областта на изкуството, както по света, така и в частност в Италия, като в контекста на цялото за пример са дадени художници, включени в колекцията на Пали. Не става ясно дали те са били сред най-изявените в цялостната картина, но се подчертава техният принос при трансформацията на артистичния процес от Втората световна война насам и мисленето на изкуството в нови измерения. Често тези художници, по-активни през разглеждания период, са представени с по-късно създадени произведения, но това е нормално, когато говорим за частна колекция, която няма как да се сравнява с пълнотата и представителността на една музейна сбирка.
През 50-те години, когато светът чувствително се е променил под влиянието на Войните, в изкуството също настъпва промяна. Поставено е началото на нова модерна епоха, белязана от безпрецедентен стремеж към реконструкция. В Италия, а и не само в нея, продължава тенденцията към освобождаване от творческия догматизъм на XIX век и преформулиране на естетиката. Постиженията на авангарда се преосмислят и се преминава към свободно експериментиране във всички аспекти. Формалните решения се обновяват с помощта на нови изразни средства благодарение на технологичните иновации. В съдържателен план фокусът е поставен върху въпроси за възприятието на реалността и за определянето на човека, чувствата и историята по непознат дотогава начин. Изкуството отдавна вече не е само наподобител на реалността - след Втората световна война то отива много по-далече благодарение на критическата (а често и политическата) позиция. По думите на Лаура Моналди, Ако през 50-те години по света се появяват движенията на американския абстрактен експресионизъм, Action Painting, групата Гутай в Япония, информализъм и нов дадаизъм, в Италия се създават основите на една културна революция, която гледа към миналото и която в същото време се сравнява с европейските и международните хоризонти, за да се появи една, накратко казано, изключителна експерименталност. Като пример за този период в изложбата „Вива Италия!” са включени художници, като Фортунато Деперо (в ролята му на предшественик), Зоран Мушич, Фернандо Мелани, Фабрицио Клеричи, Роберто Крипа, Енрико Бай, Алберто Морети, Джанфранко Барукело и др.
60-те години са централен акцент в колекцията на Карло Пали и съответно в експозицията, тъй като са представени с най-многобройни примери на художници, работили в различни направления. А през този период те са много – концептуално изкуство, Арте повера, неоавангард – с последвалата идеология на Арте Тотале – Поезия Визива, Ленд арт, Боди арт, радикалната архитектура, Нов реализъм, италианският поп арт, Школата на Пистоя, Школата на Пиаца дел Пополо, пърформансът, хепънингът, Fluxus и новата музика, всички възникнали едновременно, за да се постави акцент върху интердисциплинарния характер на художествените тенденции в момента. Отбелязана е връзка между визуални изкуства и поезия, архитектура, музика... Това са динамични и основополагащи години, когато на преден план излиза концептуалният подход. Живописта е изместена от нейното централно място за сметка на нови изразни средства, като визуалното писане, фотографията, пърформанса... Когато разглеждаме т.нар. Визуална поезия (едно от ядрата на колекцията Пали), може да споменем автори, като Емилио Вила, Еудженио Мичини, Ламберто Пиньоти, Лучия Маркучи, Микеле Перфети, Роберто Малкуори, Нани Балестрини и др., представени най-вече с колажи. Колажът в рамките на Визуалната поезия е отражение на схващането, че изображението също може да се чете. Колажът става своеобразна жива картина от концепции, сравнения, сходства и съпоставки с околния свят. При други автори, като Алигиеро Боети, Умберто Бушони, Роберто Барни, Мимо Ротела, Микеланджело Пистолето, Франко Анджели, Джузепе Киари и др., последователи на различни течения, изразяването е много по-разнопосочно и смело, дори радикално – и като идеи, и като изразни средства. Това се отразява много отчетливо при връзката между архитектура, музика и визуални изкуства, като съществуващите до момента норми са тотално преосмислени.
След тези бурни години следва период на ново преосмисляне, нови трансформации и търсене на повече комуникативност, като през 70-те концептуалната тенденция все още e в ход, макар и забавен, докато през 80-те години вече има реакция срещу нея, довела до завръщане на живописта към изразния знак. През 70-те години в Италия полето на изкуството е белязано от релации и сблъсъци между различни индивидуалности, като в колекцията Пали са представени Марио Мариоти (съживява с артистични действия сградите, улиците и площадите на Флоренция), Паоло Мази (аналитичен абстракционизъм), Маурицио Нанучи (градски пейзаж и геометрия на пространството) и др.
Много по-чувствителна и ярка е промяната през 80-те – историческият авангард остава в миналото, идеологиите са забравени и е отчетено завръщането към ръкотворния акт чрез връщане най-вече към живописта, но и към скулптурата. В Италия това са годините на Трансавангарда, в чийто парадигматичен опит, по думите на Лаура Моналди, се долавя пълната симбиоза между емоционалност и една нова, свръхреална визия на фантазията, между тоталната свобода на изразяването и реализацията на фантастични образи, които се опитват да интерпретират времето и историята на човешкото същество в една универсална панорама: един наситен език, силен, иновативен и жилещ заради възвръщането на цвета и заради чистотата на формите. В полето на живописта се появяват фигури, като Сандро Киа, Енцо Куки, Мимо Паладино. Същевременно и въпреки фигуративното доминиране на трансавангарда, през 1988 година на Биеналето във Венеция няколко млади скулптори промотират завръщане към скулптурата със строги, абстрактни и геометрични форми. Сред тях са Антонио Кателани, Даниела де Лоренцо, Карло Гуаита и Джузепе Спаньоуло.
За периода от 90-те години до днес е трудно да се говори еднозначно, особено през призмата на една колекция. Артистичната проява повече от всякога върви синхронно с развитието на индустриалното, технологичното и информативното. Експериментирането върху възможностите на образа се изразява в посока на мултимедийността и интермедийността, ползвайки инструменти и практики, чужди на художествената система. В колекцията Пали този период е представен от имена, като Джани Емилио Симонети, Масимо Бардзали, Антонио Бове, Виторе Барони и др.
Специален фокус в експозицията е използването на фотографията за художествени цели и подчертаването на централната й роля в изразните динамики на изкуството. Посочени са примери на автори от различни периоди и техния разнообразен подход при третирането на фотографията като изразно средство. Сред тях са Джани Мелоти, Маурицио Берлинчони, Аурелио Амендола и др.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”