Български  |  English

Е ли цифровата революция
антропологичен обрат?

 
Трансформаторският ефект на цифровата революция се подценява. Може би защото го свързваме с развлекателния елемент при видеоигрите и различните приложения в телефоните ни, а най-вероятно, защото цифровизацията на живота ни се разпространява с приятелската ергономичност на технологиите, които знаят как да се пренастроят спрямо начина им на използване. С всеки изминал ден става все по-очевидно, че цифровият обрат е не само технологичен, но има и сериозни последствия върху социалните практики, норми, публични политики, международни отношения. Последствия, далеч надхвърлящи сферата на електронните джаджи. В САЩ обезщетенията за безработица, семейните помощи и купоните за храна все по-често се предоставят под формата на предплатени карти за електронни плащания, които правят невъзможни харчовете в определени заведения, като барове или игрални зали. Някои застрахователни компании използват превантивната система на IBM „Уотсън” като инструмент за медицинска диагностика, за да могат да определят размера на застрахователното покритие при клиентите със заболявания.
Във Франция системата за Социална сигурност изисква да се регулира възстановяването на разходите при лечение на безсъние заради дихателни проблеми, като се проследява използването на конкретен апарат. В своята „Критика на цифровия разум”[1] философът Ерик Саден говори за нова нормативност на алгоритмите, за „паноптикум на данните”, за количествено определяне на живота ни и за една техно-власт – накратко, за една нова антропология - експоненциална и всеобхващаща. Трябва ли да стигнем толкова далеч? Наистина ли цифровият език се превръща в новия човешки logos?
Ние започваме да си даваме сметка какво представлява цифровата революция. И това не е изобретяването нито на компютъра (машината на Тюринг от 30-те години), нито на транзистора (1947 г.), дори не и на интернет (с TCP/IP комплекта от протоколи през 1973 г.) или появата на Google (1998 г.), а системата, в която навлизаме от няколко години благодарение именно на тези нови явления.
А именно: 1) създава се все повече и повече информация благодарение на широкото разпространение на сензори, придружено от радикално задълбочаване в измерванията на различните феномени и проследяване на движенията ни в пространството (геолокация);
2) благодарение на интернет имаме унифицирано движение на всички данни и двоен достъп до тях – от една страна, достъп на потребителя до информацията, а от друга - достъп на цифровите оператори до личните данни на потребителя;
3) капацитетът за съхранение и обработка на огромното количество данни надхвърля човешките разбирания (big data);
4) броят на приложенията се умножава благодарение на големи цифрови платформи с цел да се задоволят всички нужди на обществото, независимо дали в домашния бит или в икономическата, административна или културна сфера. Както казваше една емблематична фигура: „софтуерът изяжда света”.
За „дигиталния шампион”[2] на Франция Жил Бабине „епохата на обединяване на информационните процеси в рамките на една дигитална платформа, която осигурява всички услуги както вътре в страната, така и извън нея, е алфата и омегата на калифорнийските компании”. Но нима това не е тенденция и при всички останали? За да разберем до каква степен цифровата парадигма представлява система, нека си припомним, че популярността на 3D принтера в началото на XXI век се обяснява не толкова с технологията (първият патент е от 1984 г.), колкото с умножения брой на неговите приложения благодарение на интернет. А в света на администрацията програмата от 2017 г. „Кажете ни го само веднъж”, в резултат на която френските предприятия вече няма да бъдат принуждавани десетки пъти в годината да дават информация за оборота си и осигуровките, добре илюстрира междусекторната власт на цифровите услуги.
Нека си припомним причината, поради която Google влезе и в автомобила: колата е пространство, в което ние, наред с офиса и хола (с телевизор), прекарваме най-много време и съответно използваме и създаваме най-много данни. Това измерение на системата се изразява чрез понятието „Интернет на всичко” (IoE[3]) и обединява в една единствена операционна система данни, предмети и хора.
В същото време, ние все още слабо си даваме сметка за размера на промяната – както за потенциалните опасности, така и за фантастичните преимущества на тази революция. И причината е, че трудно разбираме нейната природа. Но не е никак трудно да се види, че си имаме работа с една далеч не обикновена технологична промяна.
Този текст застъпва тезата, че промяната не се ограничава само до нов тип пазарни отношения, въпреки че възникналата колаборативна икономика, която е свързана с цифровата революция, описва много голяма част от протичащите в момента социално-икономически трансформации. Измененията далеч надхвърлят промените в обществото.
Има няколко аргумента, които ни карат да мислим, че, в крайна сметка, сме изправени пред антропологичен обрат, може би една от най-важните авантюри в човешката история, наред с уседналостта, урбанизацията, появата на държавата, изобретяването на печатарската преса, индустриалната революция и електрификацията. За всеки е ясно, че това изброяване с постепенна градация е чисто и просто опростяване на феномените и че в действителност тези различни нива си взаимодействат, но увеличаването на броя им помага да се осъзнае колко дълбока е промяната.
 
Технологична промяна
Когато говорим за цифровизация, ние веднага се сещаме за компютър или смартфон, при всички случаи за някакво устройство или пък за интернет. Факт е, че тези технологии са се наложили по впечатляващ начин. Днес четири милиарда души използват интернет от компютъра си или от мобилния си телефон.
При все това, данните (информацията) са тези, които ни позволяват най-добре да измерим промяната. През 2010 г. на всеки два дни ние сме създавали толкова информация, колкото е била произведена в цялата история на човешката култура до началото на ХХI век. Мобилни телефони, телевизионни мултимедийни кутии, автомобили (като тук имаме предвид веднъж бордовите им сензори и втори път онези датчици, които те задействат, движейки се по пътищата), апарати за маркиране на билети във влака, Velib[4] и Autolib[5], камери за видеонаблюдение, аларми, касови апарати, електронни електромери, банкови сметки... списъкът с обектите, които генерират свързани данни или данни, които подлежат на свързване, е огромен.
Взаимосвързаният характер на този океан от информация, както и новите поколения алгоритми, които са в състояние да обработват хетерогенни масиви от данни, поставят под въпрос термина „потоп от данни” (data deluge)[6], който е използван в началото на явлението около 2010 г. Потопът е нещо, което преживяваме, нещо, което пада неконтролируемо от небето и от което се опитваме да се предпазим; big data са човешки ресурс, който може да се организира и оползотвори по колосален начин. Този гигантски обем данни е в основата на големите цифрови платформи и дава началото на изкуствения интелект (IA[7] ), като осигурява на машините за учене (learning machines) огромно количество данни, което, от своя страна, позволява тестването на n-брой модели. Всичко това увеличава приложимостта на IA при сегашните прогнози на потребителско търсене.
За момента тези ресурси са слабо използвани, но утрешният свят скоростно се подготвя за тях и приложението им ще бъде масово. Например, в здравеопазването, където нашето „лично здравно досие” ще се комбинира със системата на здравните грижи, или пък в сферата на епидемиологията, където Health Map (здравната карта) и Google Flu Trends (програма на Google, която засича разпространението на грипни заболявания) могат още преди Световната здравна организация да регистрират огнище на епидемия и да проследят нейното разпространение. Друг пример е сферата на така нареченото „прецизно земеделие”, което ще се осъществява чрез метеорологични анализи и изчисляване на необходимото напояване и наторяване. Следващ пример е социалната сфера, където търсачките ще преброяват правописните грешки и така ще може да се измерва неграмотността в дадена страна, град, квартал, улица. Жил Бабине дори смята, че „Google, Facebookи някои други имат потенциалната възможност да знаят безкрайно повече за френското общество, отколкото INSEE[8]”. В сферата на вътрешната сигурност: в Калифорния полицаите от Санта Крус засичат различни данни, свързани с градоустройство, архитектура, престъпност и други социално-икономически фактори, за да разработят модел, който да оптимизира ефекта от тяхното присъствие. През 2016 г. Facebook и Google започнаха съвместна работа, за да разработят програма, която да обработи по такъв начин съдържанието им, че да установи случаи на тормоз, ситуации с висок риск на самоубийство, детска порнография и продажба на оръжие.
Реално прилагането на тези технологии може да се разгърне във всички сфери и тъй като за това има достатъчно информация, тук няма да се спираме върху всяка една от тях поотделно.
 
Икономическа промяна
Много икономисти защитават тезата за новата парадигма, базираща се на цифровизация и сътрудничество. Тя се дължи на прехода от собственост към ползване, съответно към промяната в услугата, която се състои вече в предлагане, а до този момент се осъществяваше чрез придобиването на някаква стока – с две думи, стриймваш (гледаш на живо), вместо да си купуваш DVD. Това е, което икономистите наричат „икономика на функционалността”: предлагането на компетентности заменя предлагането на услуги; фирмите разработват интегрирана продукция - услуги и продукти, получаваш „оферта в зависимост от начина", която отговаря на нуждата от функция, а не на нуждата да притежаваш.
Тази идея се крепи на три стълба. Първият е свързан с по-ефективното използване на инфраструктурата. Когато определени лица предлагат домовете си за ограничен период от време чрез Airbnb[9], те намаляват необходимостта от специална хотелиерска оферта и увеличават в максимална степен значението на съществуващата инфраструктура на недвижими имоти. Същите аргументи са в сила и за BlaBlaCar[10], както и за много други услуги, които се развиват, следвайки този по-устойчив модел.
Вторият стълб почива на идеята, че този модел разчита на множеството (crowd), защото е центриран върху употребата (евтина, но в големи количества), а не толкова върху придобиването (на скъпи продукти, но в ограничен брой). При така наречената „икономика на приноса” основният положителен външен ефект е качеството на взаимодействие между търсене и предлагане и капацитета на цифровите платформи да мобилизират наличния креативен потенциал. Ето един пример, който ще даде представа за размера на феномена: през 2015 г. Apple предлага в Apple Store 1.5 милиона приложения (Google Play предлага дори повече), като твърди, че от 2008 г. е възстановила на своите разработчици 40 милиарда долара. Съединените щати пък имат 550 000 разработчиците на мобилни приложения.
Третият стълб разчита на ниските разходи на тази икономика и дори на намаляващите пределни[11] (допълнителни) разходи на цифровите платформи.
Така наречената икономика на „знанието” и икономика на сътрудничеството (колаборативната икономика) имат следната обща характеристика – и двете разчитат на ресурси, които все по-често са изграждани, а не удържани, както досега. Ние постепенно преминаваме от икономика на недостига към икономика на изобилието, и от високи разходи към ниски. Причините затова са няколко:
- производството на стоката услуга се прави при все по-намаляващи разходи, тъй като включва повече информатика, за която разходите все повече намаляват (заради ниската цена на софтуера);
- доставката на стоката услуга се прави при все по-намаляващи разходи. Всъщност, за разлика от практиката на традиционните големи фирми, икономиката на мрежите се изразява чрез структурните разходи, които намаляват с разширяването на мрежата. Това е икономическата основа за успеха на цифровите платформи, които стават печеливши заради броя на приложенията и потребителите, които ги използват. Ето защо те умеят да разширяват предлаганите си оферти и в сфери, отдалечени от първоначалната им зона на действие. Ако знаете да хоствате данни и да управлявате голям брой съобщения в реално време, да изпращате сериозно количество електронни известия и да боравите с богат обем информация, то тогава дори и да сте се занимавали само с продажба на книги преди това, ще можете да продавате почти всичко. Това позволява на Amazon, чиито цени средностатистически са ултраниски, да привлича нови клиенти в рядко достигани пропорции, с което елиминира конкуренти и посредници. Този икономически модел, основан на автоматизирана връзка с многобройна аудитория, се нарича „дълга опашка”: при нея повечето продажби се осъществяват при продаването на много голям брой артикули, всеки от които е закупен в само няколко копия, а не на малък брой текстове – „бестселъри”;
- и накрая, използването на стоката услуга, както вече бе споменато, е оптимизирано, тъй като тя се използва от множество потребители по хиляди пъти, вместо да бъде закупена в много бройки.
Тук имаме предвид ползванията от отделни лица, но този нов модел засяга и бизнес предприятията: стартъп компаниите могат да се регистрират онлайн срещу все по-ниски суми; за определени каузи могат да се набират средства чрез финансиране от общността (crowdfunding); в Amazon могат да се наемат IT-мощности (софтуерни, изчислителни или свързани със съхраняването), в Alibaba (www.alibaba.com) могат да се открият фирми подизпълнители дори в Азия, а благодарение на Square (www.squareup.com) може да намерите ефективни мобилни системи за разплащания. Така описаният модел се използва от малък дял фирми, но все повече се разраства.
В една икономика, която превръща данните в петрола на XXI век и в която разходите и за производство, и за потребление все повече намаляват, не може да не си дадем сметка, че възвращаемостта на инвестициите става все по-сложно, заради което и моделът на традиционната фирма е в процес на промяна.
Според доклада „Льомоан”[12] за цифровизацията на френската икономика, структурата на заетостта се променя в резултат на: 1) автоматизация, която се изразява в намален брой заети лица, изпълняващи рутинна работа, и с по-висока производителност на труда; 2) дематериализация[13], която води до нови разпространителски канали и до промяна на традиционните мрежи от агенции и магазини; 3) премахване на традиционните посредници между производителя и неговите клиенти (обикновено търговци) или намиране на нов тип такива, което в някои случаи води до появата на нови цифрови посредници, които налагат бизнес моделите или обществените услуги да се разработват отново.
Всичко това би трябвало да предизвика по-голям брой стратегически работни места (организиране на комплексността), по-голяма заетост в IT-сектора и, разбира се, работни места за длъжности в директен контакт с потребителите, така че предлаганият продукт да се персонализира по-добре спрямо конкретното търсене. В същото време, функциите на така наречения back office[14] и на служителите, извършващи рутинна работа, се очаква постепенно да отпаднат. Напълно е възможно този спад в заетостта да се отрази и върху големи сектори с квалифицирана работа ръка заради възхода на изкуствения интелект, а именно: софтуер, превод, адвокатски услуги (благодарение на навигацията в милиони юридически документи), медицинска диагностика, образование (MOOC[15])...
От „Мартин скул” на Оксфордския университет са изчислили, че през следващите две десетилетия 47% от работните места в САЩ ще бъдат заменени от цифрови устройства: на първо място, това ще стане в производството, логистиката и при изпълнението на административни задачи, после в търговията, в строителството, в сектора на услугите, а след това в инженерството, управлението... Що се отнася до работните места в Европа, мозъчният тръст „Брьогел” в Брюксел e пресметнал, че засегнатият дял ще бъде 54%. Компаниите, които ще спечелят, ще бъдат или тези, които могат да направляват тази цифрова промяна, или цифровите оператори, които са в състояние да „слязат” на нивото на толкова различни сектори, като телекомуникации, транспорт, хотелиерство, водоснабдяване и т.н.
Най-големите цифрови оператори - онези, които могат да използватbig data - и цифровите стартъп компании, които предлагат нови платформи, провокират едно от най-големите размествания на предприемаческия терен в историята на икономиката. При него кампанията на Uber срещу такситата изглежда като детска играчка. Както казва американският програмист Марк Андрийсън[16], Blockbuster - историческият лидер на видео клубовете - бе детрониран от Netflixзаради неговата видео дистрибуция по каталог. Освен всичко друго, Netflix вече няма особено желание да разпространява съдържание, тъй като сам си произвежда собствени серии. Новите лидери в музиката са софтуерни компании (iTunes, Spotify ...). Най-бързо развиващият се сегмент на развлекателния пазар е този на онлайн игрите. 3D софтуерът превърна Pixar в един от най-добрите производители на анимационни филми. Благодарение на камерите на смартфоните ни, Snapfish или Flickr заеха мястото на Kodak. Гигантите в нета атакуват историческите телеком оператори, като предлагат повсеместно (wifi), а най-вече безплатно услугата гласова комуникация, която все повече се използва, особено от по-младите: Hangouts (Google), iMessage (Apple), WhatsApp (използван от един милиард души), Facebook Skype (Microsoft) или Snapchat (разработен от студенти в университета в Станфорд, Сан Франциско).
От 2014 г. във Франция се наблюдава спад в традиционния телефонен трафик – както на стационарните, така и на мобилните телефони, което представлява радикална историческа промяна. Рискът е, че големите национални оператори ще се превърнат в най-обикновени доставчици на тръби, по които циркулират интернет услуги, предлагани най-вече от калифорнийските гиганти. А те все повече обогатяват знанията си за нас, прибавяйки към тях и един нов елемент - съдържанието на нашите телефонни разговори. В бъдеще, като влезем в колата, софтуерът ще запалва двигателя, ще контролира панела за сигурност, ще забавлява пътниците, ще ръководи водача и ще управлява мобилните и сателитни връзки. В момента сайтът за продажби на всякакви продукти – Walmart, и сайтът за доставки на пратки – Fedex, процъфтяват именно благодарение на софтуерите за логистично управление. Следователно, и икономическата добавена стойност ще бъде все по-зависима от свързващите цифрови услуги. Според проучване на Cisco, извършено през 2014 г., до 2022 г. „печалбата” от „Интернет на всичко” ще възлезе на 16 000 милиарда долара – реализирани икономии или нови приходи, генерирани по целия святименно благодарение на този интернет, който свързва всичко.
Навлизането на GAFA[17] не е само знак за разместване позициите на световните лидери, благоприятствано от новата индустриална революция. Това, че Google и Apple се превърнаха в първите две борсови капитализации в света за сметка на петролните компании и автомобилните производители, се дължи на обстоятелството, че операторите на цифрови платформи имат потенциала да променят цялата икономика. Появата на железопътната инфраструктура, на телефона и на електричеството промени икономиката чрез подобряване достъпа на предприятията до енергия и обмен. А при новата универсална инфраструктура, каквито са платформите, дори дейностите на тези предприятия ще трябва да се променят.
 
Обществена промяна
Няколко са основанията, заради които смятаме, че в резултат на дигиталната революция си имаме работа с еднанова обществена парадигма, която почива на дълбокото взаимодействие между икономически и социални сфери и чийто център е в САЩ.
Да разгледаме подхода на американския икономист и социолог Джереми Рифкин[18]. За него важното понятие е „инфраструктура” предвид факта, че всяка революция се опира на обединяването на системи – нов източник на енергия, нови транспортни средства и нов канал за информация. При първата индустриална революция говорим за парен локомотив, железопътна инфраструктура, телеграф. При втората индустриална революция имаме петрол и електричество, автомобили, телефон.
В инфраструктурата на третата индустриална революция енергията е комбинация от възобновяеми източници и интелигентни мрежи (smart grids), които в очите на Рифкин са „сеизмични иновации”. При транспортирането на физически обекти имаме интернет на логистиката. А при пренасянето на информация - интернет на комуникацията. Именно тази нова инфраструктура намалява допълнителните разходи за стоки и услуги; насърчава обединяването на ресурси и общото производство, води до икономика на изобилието и до нов модел на коопериране. В този исторически контекст е разбираемо да се възобновят общите действия с цел опазване на природните и културни ресурси.
Изправяйки се срещу мейнстрийм теориите, американският политолог Елинор Остром[19] показва защо социалните форми на обединяване на ресурсите са актуални. Това се вижда от все по-голямото значение на въпросите за транснационалните обществени блага, както и за друг тип форми на съвременни общностни инициативи като Wikipedia или като използването на защитени наименования за произход[20].
Заслугата на Остром, заради която й е присъдена Нобеловата награда за икономика, е, че прави своите изследвания в момент, когато процъфтява „собственическото мислене”, наречено от икономиста Бенжамен Кориа „идеология на собственика”, при коeто собствеността върви с набор изключителни права.
В крайна сметка, този тип мислене не е от отдавна, то отговаря на историческа, а не на естествена логика. Възниква в отговор на Френската революция, когато „споделените права” са били смятани за „орязани” права, пречещи на ефективността. Франция от XIX век и XX век ще направи така, че колективната сфера почти да изчезне, оставяйки поле на действие за противопоставянето между публичен и частен сектор.
Ключов момент при новото поставяне на въпроса за имуществото е интелектуалната собственост. В момента, когато САЩ почувстваха, че икономическото им превъзходство е застрашено от нов играч - Азия, те решиха да засилят правото на интелектуална собственост в двете нови технологични вълни: софтуер и биотехнологии. Така се стига до патентоване на резултатите от фундаментални научни изследвания в област, в която Съединените щати имат голяма преднина. Обратът се утвърди през 1980 г. - с решението на Върховния съд започнат да се патентоват и биотехнологии, и гени.
За САЩ „присвояването”на резултатите от научните изследвания в областта на компютърните технологии има пряко отражение в сферата, в която смятаха да укрепят лидерските си позиции, а именно - военните операции. Доказателство за това е така наречената "революция във военното дело", която Клинтън започва в първия си президентски мандат (следва стратегическо разрастване във въоръжаването и командването на бойното поле с внимание върху цифровите технологии). В Европа в сферата на изкуствата и културата една част от правата на автора остават негово неотменимо право, различно от онова, което се съдържа в американската представа за авторско право. По време на споровете между Европа и САЩ се сблъскват две концепции – тази за правото на собственост върху интелектуалното изобретение и тази за отворения източник (open source) или, казано накратко - авторското право срещу освобождаването от авторски права, или copyright срещу copyleft. Като цяло, битката между двата модела – между собственическия и "сътрудническия" модел, или, както ги нарича Рифкин, между модела на свободния пазар и модела на свободния достъп, обещава да бъде дълга. Резултатът от тази борба и твърде възможното смесване на двата модела ще бъдат добър показател за протичащата обществена промяна.
Друг аргумент обръща внимание на уникалното по своя характер взаимно проникване между икономическата и социалната сфера. Също както бизнес предприятията, така и социалните групи са обхванати от тази цифрова революция, при която не се наблюдават така наречените „силози”[21]. Възходът на концепциите за социалните предприемачи, за „интрапреньорите[22]” (вътрешна организация в предприятието, която се занимава с осигуряване взаимодействието с потребителите или с гражданите), за социалната и солидарна икономика (ESS[23]), за общностите и за клубовете показва, че ние сме навлезли в епохата „Съ-” („Cо”): съвместно определяне на принципите (codéfinition), съвместно създаване (cocréation), съвместно управление (cogestion),съвместно наемане на жилища и т.н. Това взаимодействие приема различни форми: споделяне на стоки и услуги (коли, къщи, дрехи); прибягване до групово финансиране (crowdfunding); акцентиране върху социалния капитал. Що се отнася до възхода на ESS, на кооперациите и на взаимоспомагателните дружества, той вече се отразява в над 5% от БВП в развитите страни, да не говорим за развиващия се свят, където традиционно фалитът на държавата води до по-честото прибягване до социално-икономическите форми на солидарно подпомагане.
С появата на дигиталната и колаборативната революция взаимоотношенията започват да стават важни. Заради тях все по-модерно зазвучават думи като сътрудничество, участие и споделяне. Това важи и за институциите: в администрацията, както и при бизнес предприятията, се прави преход от „позиция” към „роля”, като тя вече не се определя от положението в йерархията, а от функционалността. Същото е в сила и между самите институции, както и между тях и потребителите. В публичната администрация тази промяна преформулира легитимността, тъй като тя вече може да дойде отвън: чрез консултации, сътрудничество с асоциации и потребители, аутсорсинг на обществени услуги. Това в някаква степен напомня на политиката на компанията Amazon, която предлага на частни лица възможността да съдействат за логистичната оптимизация, като по време на личните си пътувания пренасят пакети. Исканията на хората са в посока на една по-пряка връзка между социалната креативност и бизнес производството или създаването на административни решения.
След като в продължение на три десетилетия хората на наемния труд (работниците) бяхамаргинализирани, цифровата революция би могла да допринесе за изграждането на по-приобщаващо общество, стига само собственическият модел да не го унищожи. И при условие, че това общество на свързванията не доведе до едни наистина по-къси, но пък и доста по-несигурни канали:„Франция от добрия ъгъл”[24]предполага да се предоставят различни услуги. Те обаче се предлагат на случаен принцип и са обезпечени с активи с несигурен или автопредприемачески произход. Това може да доведе до ниски разходи, което да се отрази както на качествотона предоставяните услуги, така и на нивото на социалното осигуряване.
Колаборативният модел не е регистрирал успех нито на национално, нито на международно ниво, където възможностите на САЩ са все по-впечатляващи. Погледнете интернет регулацията: след скандала с подслушванията на Американската агенция за национална сигурност (NSA), разкрити от Едуард Сноудън през 2013 г., САЩ трябваше да приемат, че компанията, която регулира интернет - ICANN, базирана в Лос Анджелис и под надзора на Министерство на търговията на САЩ, трябва да се превърне в глобално общо благо, регулирано от едно световно управление. В действителност, тази реформа не се случи - американските гиганти на Мрежата изиграха толкова сериозна роля в преговорите, че реформата се отрази по следния начин: влиянието на САЩ намаля, а на GAFA се увеличи. За френското Министерство на външните работи „ние сме в процес на приватизация на ICANN, а не на нейната интернационализация. Съединените щати си взимат с едната ръка онова, което дават с другата”.
А в резултат на продължаващите преговори между САЩ и ЕС за ТISA (Trade In Services Agreement, Споразумение за търговията с услуги) може да се стигне дотам, че тъкмо американските компании, предлагащи цифрови услуги, да имат по-силни позиции на европейските пазари. Не би било пресилено, ако се каже, че САЩ извършват цифрова колонизация на света. Те вече повсеместно са защитили правото си да преследват всяка една компания, независимо на чия държава, която изнася в неразрешени от Вашингтон страни оръжия, произведени с американски софтуер.Междувременно, през октомври 2013 г. Едуард Сноудън обяви публично нещо, което мнозина подозираха: между френската Генерална дирекция за външна сигурност (DGSE) и Американската агенция за национална сигурност (NSA) съществува пряко партньорство за електронен обмен на данни с официално кодово име „Блясък” (Lustre). Освен това, NSA е в подобно неравнопоставено партньорство и с британските служби. През 2015 г. светът научи, че NSA подслушва мобилните телефони на голям брой държавни или правителствени лидери, включително и от Европа.
Определени норми в регулацията на личните данни на САЩ са в сила и по света. В този смисъл, тревогите ни заради трудностите, които изпитват европейците, опитвайки се да принудят Google да се съобрази с „правото да бъдеш забравен”, са основателни. През 2014 г. с решение на Съда на Европейския съюз бе дадено право на взимане на адрес (изваждане от списъка): всеки интернет потребител от държава членка на ЕС може да поиска от търсачката да премахне линковете към страници, които предлагат „неадекватна” информация, стига това да не бъде срещу „първостепенния обществен интерес”. Google обаче не прилага тези „изваждания от списъка” за целия обхват на своята търсачка, а само за европейските си разширения: Google.fr, Google.de и т.н. Според компанията, едно европейско решение трябва да се прилага само в границите на Европа, което очевидно е абсурдно в глобализирания цифров свят. Бъдещият европейски регламент (2018) за личните данни трябва да включи възможността за налагане на по-високи глоби от сегашните, ограничени до 150 000 евро. Но основният проблем остава: оказва се, че не съдебната система, а една частна американска компания решава кое да надделее - правото на европееца на неприкосновеност на личния живот или правото на обществото да бъде информирано.
(Краят в следващия брой)
 
Le Débat, 1/2017 (№ 193), с. 153-166.
 
Превод от френски Иван Николов


[1] La vie algorithmique - Critique de la raison numérique, 2015
[2] Дигитален (цифров) шампион – всяка страна членка на ЕС номинира свой представител, който да помогне на Европейската комисия в популяризирането на предимствата на отворената към всички дигитална общност.
[3] IoE - Internet of Everything – Интернет на всичко.
[4] Velib – система за наемане на велосипед в града срещу минимална такса.
[5] Autolib – система за наемане на електромобили в града срещу минимална такса.
[6] Потоп от данни (data deluge) – с този термин се описва ситуацията, в която генерираният обем данни надхвърля капацитета на институциите, заради което те не могат да ги управляват, също както и изследователите не могат да ги използват.
[7] IA - intelligence artificielle (фр.) – изкуствен интелект.
[8] INSEE - Institut national de la statistique et des études économiques – Националният институт за статистика и икономически изследвания на Франция.
[9] Airbnb – сайт с онлайн оферти за отдаване на апартамент под наем.
[10] BlaBlaCar – сайт, в който пишеш посоката, в която искаш да пътуваш, и срещу невисока цена някой шофьор по същия маршрут и със свободни места в колата си се отзовава.
[11] Допълнителни (или пределни) разходи (marginal cost) — това са допълнителните разходи за производството на едно изделие повече.
[12] Докладът „Льомоан” – по името на Филип Льомоан – президент на Фондацията за ново интернет поколение – е на тема „Цифровизация на френската икономика”. Той е изготвен през 2014 г. и е връчен на министъра на икономиката (тогава) Еманюел Макрон.
[13] Дематериализацията се изразява в подмяна на материалните носители на информация – например документите на хартия са заменени от компютърни файлове.
[14] Back office – „задни офиси” – онези отдели в дадена компании, които нямат директен контакт с клиента. Названието идва от времето, когато големите компании са имали цели сгради – отпред са били магазините, в които служителите са се срещали лице в лице с клиентите, а отзад са били цеховете и администрацията.
[15] MOOC - Massive Open Online Course – онлайн курсове с неограничен брой участници и отворен достъп в интернет.
[16] Марк Андрийсън създава първия уеб браузър Mosaic.
[17]GAFA е акроним от Google, Apple, Facebook и Amazon.
[18]Джереми Рифкин е президент на „Фондацията за икономически тенденции”, познат на българския читател с „Епохата на достъпа” (2001, Атика), „Водородната икономика” (2004, Захарий Стоянов) и „Европейската мечта” (2005, Прозорец).
[19] Елинор Остром (1933-2012) е носителка на Нобеловата награда за икономика (2009 г.) за изследвания в областта на икономическата организация, а по-специално на „общата собственост“.
[20] Защитено наименование за произход - наименование на район, специфично място или страна, използвано като наименование на земеделски или хранителен продукт.
[21] Силозите са информационни или управленски системи, които не са в състояние да се свързват с други системи и да извършват с тях съвместни операции.
[22] intrapreneur (фр.) - по аналогия с entrepreneur, предприемач
[23] ESS - Economie Sociale et Solidaire – социална и солидарна икономика.
[24] La France du bon coin – проучване на френския мозъчен тръст „Предприемачески институт”, осъществено през септември 2015 г., според което бумът на онлайн платформите води до също толкова неочаквано голям брой независими предприемачи. В конкретния случай се има предвид самият феномен.

 

още от автора
Пиер Бекуш е професор в Университета Париж-I: Пантеон-Сорбона и член на Международния колеж на науките за територията. Най-скорошната му публикация е в съавторство с Ян Ричард: „Атлас на голямата Европа: икономика, култура, политика” (Atlas de la grande Europe: économie, culture, politique (Autrement, 2013).


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”