Български  |  English

Е ли цифровата революция
антропологичен обрат? II

 

 
Антропологична промяна
Дигиталният шампион на Франция Жил Бабине говори за цифровата епоха като за „нова ера на човечеството” и като за много по-рязък разрив в сравнение с разрива, който е представлявала първата индустриална революция в момента, когато е възниквала. Професорът по информационни науки Пиер Мюсо разграничава една нова форма на индустрията на въображаемото: след „индустриализма”, свързан с индустриалния капитализъм, след „холивудизма”, неразделна част от фордизма и масмедиите, цифровизацията води след себе си до „силиконизация” („siliconisme”) и в много по-голяма степен, отколкото при предишните революции, преобръща както връзките между различните дейности, така и отношенията човек – общество.
Според председателката на Националната комисия за информационни технологии и свободи Изабел Фалк-Пиеротен, „масовото навлизане на алгоритми в ежедневието ни е един истински пробив”. В очите на философа Ерик Саден ние си имаме работа с „цивилизационен антропологичен обрат”. Нека разгледаме тезата му.
Голям брой нововъведения рисуват картината на новия тип отношения индивид - общество. Първото е промяна на границата между публично и частно пространство. Метаданните, които си обменяме (дата, място, комуникационен партньор), вече не могат да бъдат пропуснати от радара на big data по простата причина, че самите ние ги разпространяваме онлайн във Facebook. Това е като да изложиш на показ самия себе си, нещо, което психоаналитикът Серж Тисрон нарича „екстимност” (антоним на интимност). Затова дебатът за неприкосновеността на личния живот започва да се измества от границата публично - частно към границата частно - интимно, като тъкмо интимното е съдържанието на размененото съобщение. Нещо повече - това съдържание често пъти широко се разпространява.
Второто нововъведение е добавената реалност. Тя обогатява взаимодействието между индивида и неговата социална среда с всякакви видове цифрови приложения като Google Glass, например, благодарение на което индивидуализирани услуги подтикват действията ни в непосредственото обкръжение, като трансформират самото понятие за публично пространство. Добавената реалност разширява границите на самия индивид, като това става благодарение на протези или на приспособления за подобряване ефективността на функциите на органите.
Третото нововъведение e „масовата персонализация”. Това понятие, което се появява в сферата на маркетинга през първото десетилетие на XXI век, описва един от ключовите аспекти в антропологичната промяна. Както вече бе споменато, конкуренцията между предприятията се измества към индивидуалния опит на потребителя и способността му да се обедини с множеството. А тези милиарди индивиди - образовани и свързани – са приканени да участват във веригата на стойността. Освен това, ние видяхме, че мрежовите икономики благоприятстват в голяма степен развитието на цифровите платформи.
Това създава парадокса „масова персонализация”: да бъдеш в състояние да слезеш на нивото на индивидуалния детайл в потреблението, максимално да диференцираш предлаганата услуга (нещо, което до този момент е било запазена територия за луксозните стоки); и всичко това благодарение на все по-мощните платформи. Следователно, наблюдаваме две неща - и ултраиндивидуализация на търсенето и предлагането, и ултрамасовизация на процесите, което се вижда и от разширената употреба на термини с корен „крауд” (от англ. „crowd” - тълпа) – краудсорсинг - използване ресурса на групата (тълпата); краудфъндинг - групово финансиране; колективна мъдрост - crowd-wisdom…
Трябва да признаем, че алгоритмите създават толкова адекватни оферти, че потребителят ги възприема като напълно естествени. И човек вече не е в състояние да прецени дали една информация, появила се на екрана му, е същата, която получават един милиард души, или тя е една единствена, „ръчна изработка”, в резултат на странните особености на социалните връзки в интернет...
Ефективността на алгоритмите се доказва от следните факти: по данни на Amazon, 40% от продажбите й са генерирани благодарение на препоръките; за приложението Netflix този процент е 60%; а 70% от французите заявяват, че организират пътуванията си, като търсят информация в интернет, и следователно се доверяват, по един или друг начин, на препоръки, референции и други „рейтинги”, изчислени с алгоритмите на кибер операторите.
Четвъртото нововъведение или най-малкото - потвърждение на нещо вече съществуващо, е ускореното премахване на посредничеството заради ефекта от пряката връзка между отделните актьори и платформите. По отношение на междуличностното доверие, това се вижда при технологиите „блок-верига” (blockchain), които вече изправят търговци, банкери, адвокати и нотариуси пред сериозни предизвикателства. Започна дискусия за национализацията на основните платформи както по времето, когато новите мрежи (железопътни линии, телефон...) представляваха такива естествени стратегически монополи, с толкова допълнителни ползи, че за тях трябваше да бъде измислено понятието „обществени блага”. Новото при платформите е, че те могат да изместят институциите от местата им - толкова е безкрайно полето на тяхното разпространение.
Някои местни власти, като тези в окръг Йорк във Великобритания, са решили да разработят колаборативни платформи за предоставяне на различни услуги (транспорт, общо използване на автомобил...); Сеул е определян като „споделящия град” (sharing city) заради това, че насърчава споделянето на места за паркиране, различни форми на солидарност с възрастните хора и т.н. Тази пряка връзка между потребителите, която е създадена от самите местни власти, води до отстраняване на публичната администрация.
Финансовият инспектор Никола Колен и предприемачът Анри Вердие, автори на книгата „Епохата на множеството” (L'Age de la multitude), си позволяват дори да кажат, че самата държава трябва да мутира до модела на платформа. Тази цифрова модерност, казват те, „насърчава и приема участието на най-голям брой хора и се оформя в някакъв ред”. И в този смисъл, те се присъединят към онези, които прогласяват„държавата като платформа” (Government as a Platform, Government 2.0), като изличават трансценденталната й власт в полза на възможността да разполагаме с инструменти, които улесняват самоорганизираните граждански действия.
Съвременните общества във все по-голяма степен се определят от собственото си творчество и то все по-често може да бъде открито във взаимодействията им с нещата извън, а не вътре в тях – ето защо постове, социални йерархии, твърдо установеното отстъпват в полза на хронично непостоянното.
Със сигурност индивидуалното движение за еманципация и за оспорване на институциите е хилядолетно. И то отдавна вече не се ограничава само до западните общества. Цифровата революция обаче го ускорява и осъществява на практика параболата за онтологичната самодостатъчност на земята, която френският философ Марсел Гоше описа при анализа си върху „изхода от религията”.
Както казват Колен и Вердие, „цифровите деца не се доверяват на институциите [...],институциите са загубили най-съществената част от своите активи: символичната си власт”. Това е настъпването на една „постсимволична епоха”, твърди Ерик Саден. Един „свят без Другия” - по думите на философа Доминик Кесада.
Това е темата за премахването на вертикалността и „хоризонтализацията” на човечеството, за която още преди двадесет години започва да говори футурологът Никълъс Негропонте: „Интернет ще изравни със земята организациите и ще децентрализира властта.” В действителност, Web 2.0 откри пътя за мощната хоризонтализация на отношенията между индивидите. „Днес светът е плосък”, обобщава журналистът Томас Фрийдман[1].
Наистина ли ще настъпи краят на царстването на антропоморфните стандарти и началото на царстването на цифровите закони? Край на Аристотелевото разбиране на съществуващото? Поява на нови компютърни онтологии? „Кодът е закон”, предупреди ни вече юристът Лорънс Лесиг.
Да кажем няколко последни думи за тази нова власт на алгоритмите. „Слабите връзки”, чието социално значение разкрива икономическият социолог Марк Грановетер, можаха да бъдат определени от изследователите в социалните науки като източник на социална спойка срещу доминиращите връзки, контролирани от големите стратегически играчи: държавата или мултинационалните формирования.
Парадоксът е, че big data са особено ефективни за разкриване на тези слаби връзки, невидими за невъоръжено око, които обаче ясно се очертават при масивната обработка на данни. Най-големите световни пазарни капитализации са станали факири в използването на „слабите връзки”. Вече е трудно да се живее с усещане за сигурност и да се разгръщат местни сегментни проекти, защитени от цифровото метавключване.
Така че, оттук нататък нещата биха могли да се случват в един свят без недостатъци и тайни. Един свят, в който, в крайна сметка:
- всичко ще бъде потенциално достъпно и без да е белязано от тайната на произхода;
- този достъп ще ни се предоставя в непосредствеността на реалното време, докато отказът от незабавно удовлетворение определяше нашата психическа дейност;
- разказването на истории ще замени основополагащите митове;
- датафикацията[2] ще се превърне в наша втора природа, ще разкрие вратите към едно ново, чувствително отношение към света – например, когато Microsoft осъществи намеренията си за устен превод на всички разговори в интернет; когато автомобилите без водач доведат до разработването на карти с висока резолюция на цялата ни визуална среда; или когато все по-голяма част от нашите социални отношения - включително и любовни – могат да бъдат опосредявани чрез приложения;
- отношенията между хората ще са по-малко формализирани и ангажиращи; те по-често ще са случайни и променящи се (променящи се групи индивиди, а не общество);
- истината ще смени режима си на действие: тя няма повече да разкрива същността на нещата (факти, неприкосновеност), а ще бъде резултат от засичането на данни или брой случаи и лайквания (продукти, изчислими показатели) в рамките на извършваните действия от страна на интернет потребителите;
- начинанието повече няма да бъде определяно нито от целите, избрани заради същностното им съдържание, нито от принципите, следвани заради моралното им съдържание; то ще се определя по-скоро от едно изчисляване на оптималния брой възможности (data driven strategies) с риск от завишен утилитаризъм;
- решението повече няма да бъде белязано от липсата на сигурност, а от вероятностната сигурност и от форматирането;
- отношението спрямо властта вече няма да се ръководи от идеята за представителност, но ще зависи от една автоматична и мигновена норма, която ще е невидима (алгоритмите на регулаторния орган са трудни за засичане), приватизирана и вече непублична, и прилагана към множество индивиди, които смятат, че са общност, но реално са маса, която няма определена представа за себе си. И тук въпросът, който се поставя, е: Ще си струва ли да има представителна демокрация, когато гражданите имат достъп до толкова точна информация, че да могат да бъдат арбитри при всеки спор за публична политика, без да се налага да разчитат на приблизителното решение на един техен представител, избран за четири или пет години?;
- разграничаването между пространствата, тоест, наложените граници на психично изграждане на човешкия индивид, ще бъдат разбити от всемогъществото на хоризонталното естество на цифровизацията;
- разпространението на обмени отношения – равен с равен - ще бъде придружено от социално отчуждение, причинено от десимволизация – тъй като до този момент това, което ни е превръщало в общество, е било споделянето на нашите ограничения;
- границата между човека и нечовека ще бъде размита (въпросът е колко ли време ни дели от момента, когато човешкият мозък ще може да използва една неорганична памет?);
- азбуката на числата ще съжителства, а дори може и да вземе връх над буквите, като в конкретния случай ще важи сентенцията: „Ако имаме достатъчно данни, цифрите ще говорят сами за себе.” Между другото, фирмата майка на Гугъл се нарича Alphabet...
Ерик Саден говори за „появата на една нова антропология, която е определяна, насочвана и управлявана от буквално двоични логики, недвусмислено налагащи световния напредък”. В света, който Саден предвижда, структурата му вече няма да отчита митове, институции, отделни групи от хора, които, въпреки различията си, са обединени от едно и също символно лишаване от блага, защото тя ще се управлява от платформите.
---
За добро или за лошо, цифровият обрат може да бъде обобщен с три понятия:
1. масовизация на социалните отношения, което представлява парадоксално крайния резултат от историческото движение към индивидуализация и оспорване на властта;
2. дедиференциация[3] вместо диференциация на регистри и личности, която беше аксиоматични за обществата до наши дни;
3. континуум на достъпа – Ерик Саден говори за „липсата на пропуски (дупки) в нашето възприятие” при нанометричния хоризонт от сензори, които в скоро време ще покрият всяка повърхност. Психоаналитиците, които се занимават с изследвания върху социалните връзки, припомнят, че до този момент ние сме пренасяли върху фигурата на Бащата невъзможността за постигане на пълно и мигновено удоволствие - заради недостъпността на фундаментите, нарушения пълен достъп до обекта на насладата. Този свят е зад гърба ни. Цифровизацията разкрива пред нас един нов свят, който - най-накрая! – е познаваем, цялостен и мигновено достъпен.
Цифровият свят, който сам по себе си е нещо повече от повратна точка, ни дава мерилото за дългата еволюция на Запада – тази на повторното „уволняване” на трансцендентни фигури (Бог, Цар, Нация ...), довела да поставянето на пълната индивидуална свобода в сърцето на социалния проект; една еволюция на отстраняване на липсите, на насърчаване на мощта, правата и достъпа.
Тези исторически промени постоянно и все повече ни отдалечават от референциите, които имаха превес, когато ние определяхме себе си по-скоро колективно, отколкото индивидуално, и по-скоро с поглед в миналото, отколкото в бъдещето; тези промени превръщат нашите общества в непредсказуеми комбинации от обединения, едновременно творчески и авантюристични.
Тази съвременна комбинаторика може да бъде описана накратко с пет парадигми. В културно отношение това е парадигмата на проекта, при която единствената константа е иновацията. В сферата на икономиката говорим за парадигмата на пазара, свободното събиране на търсене и предлагане, което днес се удвоява от парадигмата на колаборативната икономика. В технически план имаме „Епохата на достъпа” на Джеръми Рифкин, хипердостъпността на „хиперфлуидния свят” на Колен и Вердие. От гледна точка на околната среда, в сила е парадигмата на „антропоцена” – една нова ера, в която влиянието на човека върху биосферата е достигнало такива нива, че самото то е геоложка и климатична сила.
И накрая, на нивото на политиката имаме парадигмата на управлението, а не на правителството, с две думи – умножаване броя на нормативните източници. Възможностите, които откриват тези прометееви парадигми, са толкова различни, че умът ни не може да ги обхване. Но онова, което все пак можем да кажем, е, че настъпилата в резултат на всичко това фрагментация и мъчителното безпокойство на едно несигурно общество предизвикват отново силната нужда от обединяване на социалния разказ или ако щете - от Смисъла. Тази необходимост е едновременно колективна и индивидуална. Тя е онова, което наричаме „идентичност”; и която, както знаем, е процес на обединяване на много и различни компоненти. Тази необходимост обаче все по-малко има нещо общо с религиозните обстоятелства или наличните политики. Все пак, по всичко изглежда, че тъкмо цифровият свят е в състояние да отговори на тази съвременна ентропия. И ако се замислим, ще си дадем сметка, че той притежава повечето божествени характеристики: притежава мощ – обединяваща, универсална и вездесъща, невидима за обикновените смъртни и тайнствена като алгоритмите, които й вдъхват живот; дарява живот - защото все по-голям брой ресурси минават през интернет; и, както видяхме, е източник на истина.
Достатъчно ли е това, за да видим новата трансцендентност? Не съвсем, защото силата на действие на цифровия свят е нещо реално, тя подлежи на изчерпване, с други думи, цифровият logos не представлява недостижимото и не притежава символното значение на трансцендентността. Ето защо ще трябва да намерим друга дума за тази нова божественост. Но описаното до момента ни е достатъчно, за да кажем, че може с пълно основание да си говори за антропологичен обрат.
Le Débat, 1/2017 (n 193), p. 153-166.
 
Превод от френски Иван Николов


[1] Известен на българския читател с книгата „Горещ, плосък и пренаселен”. Издадена от „Сиела” през 2012 г.
[2] Datafication - съвременна технологична тенденция, която променя много аспекти от нашия живот, превръщайки ги в компютъризирани данни с нова ценност – бел. ред.
[3] différenciation - еволюция на процесите в посока от по-сложното към по-простото – бел. ред.
още от автора
Пиер Бекуш е професор в Университета Париж-I: Пантеон-Сорбона и член на Международния колеж на науките за територията. Най-скорошната му публикация е в съавторство с Ян Ричард: „Атлас на голямата Европа: икономика, култура, политика” (Atlas de la grande Europe : économie, culture, politique (Autrement, 2013).


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”