Български  |  English

Обновената балетна трупа
на Стара Загора

 

Лебедово езеро”, балет в 4 действия от П. И. Чайковски. Либрето: Владимир Бегичев и Василий Хелцер. Хореография: Мариус Петипа, Лев Иванов, Анастас Петров и Калина Богоева в редакция на Силвия Томова (2017). Сценография и костюми: Денис Иванов. Премиера - 23 и 27. V. 2017.
За първи път в Стара Загора Силвия Томова поставя „Лебедово езеро” само седем месеца след назначаването си като главен художествен ръководител и осъществява спектакъла за малко повече от два репетиционни месеца. Томова, с подкрепата на ръководството на Старозагорската опера, възстановява почти напълно разрушената трупа, като събира танцьори от седем държави. За своя културен принос бе отличена със Специалната награда на кмета на Община Стара Загора.
„Лебедово езеро” на Томова се отличава рязко от появилите се купюрни версии напоследък на амбициозни директори-мениджъри, които използват популярността на заглавието подобно на брашнян чувал, който при всяко отупване все пуска по нещо и прибавя някакви приходи от билети. Сурогатните постановки от Бургас и Пловдив паразитират върху славата на балета и дългогодишното отсъствие на алтернативни инсценировки вън от София. От друга страна, от Софийската трупа бяха освободени без време висококачествени изпълнители, чийто ценен художествен принос с лека ръка е отхвърлен от първия ни театър поради несъществени причини и те логично търсят адекватно поле за изява, което обаче се оказва почти невъзможно в парадоксалната ситуация на националната ни култура. В това отношение новата обновена трупа на Стара Загора е глътка въздух, преодоляване на столичната културна свръхконцентрираност и възможност за художествена алтернатива.
„Лебедово езеро” на Томова е коректно към традицията и макар че отчита възможностите и състоянието на състава, не прибягва до непочтени похвати. Разчита на актьорския и танцов устрем от страна на балетистите. Интересно е сценичното решение действието на балета да бъде вписано в един по-голям разказ чрез динамични пролог и епилог. Тук Зигфрид е показан като малко дете, което е запознато от възпитателя Волфганг с легендата за Одета и Одилия, а на финала вече младият Зигфрид чете книгата. Одета е превърната в образ на недосегаемото, но вечно бленувано съвършенство, което непрекъснато ни се изплъзва заради собствените ни самозаблуди и страсти, изразени чрез Ротбарт и Одилия, но винаги ни съпътства като идеал. Така Силвия се изплъзва от капана на романтическия стереотип, но и от сладникавите, широко разпространени мажорни финали.
За да се състои истинско „Лебедово езеро”, неминуемо са необходими не само откроени премиерски превъплъщения, но и отлична работа на кордебалета. Именно тук се открива основното достойнство на балетмайстора Томова, която изравнява школовката и нивото на твърде разнородния състав и го балансира подходящо. Великолепна находка е Одета-Одилия на Анелия Димитрова, която Томова намира сред кордебалета и премиерата е и дебютът й в ролята. Димитрова показва както техническа стабилност, така и артистична надареност. Тя впечатлява с ранимостта си в бялото адажио и се разгръща в черното с неочакван женски чар и прикрито коварство. Разбира се, това е роля за цял живот и могат да се отчетат несигурни моменти, но Анелия е достатъчно емоционално убедителна, така че да даде обещание за сериозно развитие. Изненадващ е Зигфрид на Емил Йорданов, премиер от националната ни трупа. Тук той бе артистично освободен и опитността му изящно допълваше Димитрова. Йорданов е излязъл от сянката на големите български емблеми и като че ли за първи път разгърна отличните си балетни качества. В монолога-елегия от финала на първо действие с много меланхолна нега и изящество, в дълго удържани арабески и красиви безшумни скокове в диагонал, съумява да предаде своеобразния „петраркизъм” в образа на принц Зигфрид, който копнее за съвършенството, за неземната любима и е смутен от „реалността” на дълга си като престолонаследник. В трето действие покорява с класическата строгост във вариациите. Може би се нуждае от още малко внимание към детайлите и особено в преходите между фигурите и тяхната драматургична значимост, за да уплътни още по-релефно своята интерпретация. Много приятна изненада е Златомир Колев като Шут – притежава прекрасна въртеливост и скокливост, изумява с лекотата на летежа си, но за да постигне виртуозност, е необходимо да омекоти линиите и облагороди енергията на кинетичния импулс, който сега се изразява в твърде остро, насечено движение. В по-малките солистични моменти се отличават изящната Моника Илиева, прецизните Мария Лакка, Рихо Хирано и Кремена Костова. Томова изгражда по много въздействащ начин и солото в испанския танц от трето действие във фламенко стил - запомняща се поява на Лакка, Костова и Ромина Славова.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”