Български  |  English

Нелюбов
не е просто отсъствие на любов

 
Петият филм на Андрей Звягинцев „Нелюбов” получи Наградата на журито на 70-ия международен кинофестивал в Кан. До края му филмът беше лидер в критическите класации на Screen International.
 
- Кое се появи първо - заглавието-формула «Нелюбов» или сюжетът и идеята в детайли? Как се роди това заглавие?
- В началото бе самата история. Първо Олег Нагин написа три странички, които съдържаха бъдещия сюжет на филма. Намерихме офис и започнахме работа на маса. Още нямайки сценария, ние с оператора и художника търсехме образите на бъдещия филм. Беше ни понятен социалният статус на героите и затова художникът Андрей Панкратов започна да разработва ескизи на декорите. Търсехме активно натура. А през това време Олег пишеше сценария. Когато ми го даде, вече се казваше «Нелюбов».
Да си призная, в началото заглавието ме смути. Реших, че за мен ще е работно и после ще търся друго – например, «След битката». Надявах се, както винаги, че когато се роди филмът, ще почувствам как да го озаглавя. Така беше с «Изгнание», например, или със «Завръщане»... Но тук това не се случи. Свикнах с това заглавие, не намерих по-добро. По-точно – за себе си открих дълбочината на предложеното от Олег. Нелюбовта – като пряко посочване на тежко духовно състояние, без значение дали на обществото или на индивида, е напълно достоверно наименование на онова състояние на нещата в духовната среда или в обкръжаващата ни атмосфера, в която се намират нашите персонажи. Така че свикнах с това заглавие и дори го заобичах, защото е безупречно точно, с хирургическа яснота показва главния проблем, който разглежда нашият филм – нелюбовта. Това не е просто отсъствие на любов, а нейният антипод. И не е банална ненавист или хладно равнодушие, а нещо по-голямо – нелюбов. Толкова.
Сега виси въпросът какво заглавие да сложим за френското разпространение. Дистрибуторите не могат да изберат точната дума. И английското заглавие Loveless, което се превежда като „без любов”, също не е точно.
- Говорим за непреводимостта на заглавието. А самите ти филми преводими ли са? „Завръщане” и „Изгнание” бяха критикувани в Русия, че са универсални. После започна да снимаш филми, които съвсем конкретно говорят за Русия, и веднага се появи проблемът с превода. Така беше с „Елена” - темата за армията и повиквателната за много западни зрители не беше ясна. Защо можеш да извършиш убийство, за да спасиш внука си от казармата? Каква е тая армия, от която трябва да се спасява? Това няма как да се обясни в субтитрите. Или „Левиатан” – защо не се обърнеш в съда, когато ти отнемат имота, защо съдът е така лош?.. За хората отстрани някои неща могат да бъдат непонятни.
- Не мисля много за това. И това е единственият верен път. Тайландският режисьор Апичатпонг Вирасетакул снима някакви свои странни и загадъчни филми и не мисля, че той размишлява дали някъде на някого това ще бъде понятно.
- Точно обратното, той си казва: о, това е непонятно! И потрива ръце.
- Аз по друг повод потривам ръце – как се справя актьорът с това или онова, как това е узнаваемо, вярвам ли в ставащото на екрана. Защото това е универсалният език за истината за човешкото същество: всички хора по света са еднакво устроени. Разликата е само в незначителни детайли. Питат ме: „Нали засне „Левиатан” за универсалното”? Отвръщам: „Всичко това са наши реалии. Които са абсолютно узнаваеми на всеки континент – човекът навсякъде е мачкан от несправедливостта на властващите.” По целия свят е така, изглежда във всички времена е било и ще бъде така. Не снимам за „тях”. Снимам за нас. Трябва да се говори за това, което се случва край теб... Не мисля дали филмът ще бъде разбираем „там”. Той е роден в Русия, изцяло руски е, защо да мисля колко е конвертируем?
- Сценаристът Олег Негин е написал сценарий и ти го е дал. И първият ти филм «Завръщане» е поставен по чужд сценарий, макар и да е много изменен. В основата на «Изгнание» беше забележителната повест на Сароян, а в случая с «Левиатан» - историята на Марвин Химейър. Как успяваш да направиш тези сюжети «свои»?
- Просто се влюбвам в историята. При „Завръщане” влюбването беше дълго. Но когато изведнъж почувствах за какво би могло да става дума, вече не можех да се отлепя. Така беше и с „Елена” – изведнъж намерих своя ключ към филма. С Олег работим в пълно съгласие, имаме си пълно доверие.
- А с актьорите? Разпознахме само Алексей Розин, всички останали са нови лица. Не е както в «Левиатан».
- Винаги ми се е струвало правилно да се търсят непознати лица. Чудя се защо сме толкова инертни, защо снимаме само звезди, защо ги тиражираме от филм във филм. Ето, например, Сергей Бадичкин, който играе колега на главния герой в «Нелюбов» - надявам се, че творческият му живот сега ще се промени. Не се снима в киното, а има невероятен комедиен талант, дори сам не знае колко е добър.
- Филмите ти притежават потресаващо свойство – паузи, смълчавания, дупки, които ти съзнателно оставяш. Някои смятат това за твой недостатък, но, според мен, е достойнство. В „Нелюбов” героите обсъждат боса по прякор Брадата. Мислиш си, че той ей сега ще влезе, ще уволни персонала или ще го повиши, ще бъде своеобразен Дявол или Бог. А той просто не се появява. Или друг момент - когато виждаме обявата с изчезналото дете, някакъв човек потъва в тъмнината. Мислиш си, че камерата ще тръгне подире му и ще видим, че държи изгубеното момче, приковано към радиатор. А той си заминава и повече не се вясва. Това по сценарий ли е?
- Не, точно този персонаж се роди на терен. Той е артист от масовката. Няма как да го опишеш в сценария. А и няма нужда. Отдавна с Олег сме си изработили език – в литературния сценарий са фиксирани най-общите положения и диалози... А защо са тези празнини във филма, мисля, че се разбира – нужни са като част от живота, като модел на света...
- Но в завършения филм виждаме стопроцентова режисьорска увереност в монтажа – как започва всеки план, с какво свършва. Как се ражда тази вътрешна увереност – механизъм, напълно загадъчен за зрителя?
- Решавам къде да режа по време на монтажа, а не по време на снимки. Затова се случва дълго да не казвам «стоп», за да имам материал. Отдавна съм си открил закон: ако си написал в режисьорския сценарий, че кола минава в кадъра от ляво надясно по едва осветено шосе, си длъжен на всяка цена да заснемеш това. Може да се измени посоката на движение и дори осветеността, но кадърът е задължителен.
- Харесва ти или не, вече имаш репутация на политически фрондьор и на „неудобен” режисьор. Защо е всичко това по отношение на «Нелюбов» - филм, който би трябвало да не е политически?
- Събитията във филма се развиват през 2012 г. – не е съобщено в прав текст, но за това свидетелстват някои детайли. 2012, октомври. А през декември, спомняш си, приеха «закона на подлеците»[1] като реакция на «списъка на Магнитски»[2], малко по-рано е началото на протестното движение в страната, Блатният площад... Това, което започна тогава, приключи през 2014-2015 с трясък. Краят на филма е февруари 2015. Зима, включително и политическа. Всъщност, за тези три години от живота на страната се сринаха всички илюзии, всички ние напълно очевидно се оказахме в друга държава. Нашият филм е частна история, лишена от политическа интрига. Развива се в едно семейство, вътре в човека, на личния фронт. Обаче този личен фронт не може да не зависи от загубите, които понесе духовният климат на страната: колосалното разединение, ескалацията на агресията, чудовищната история с Украйна, милитаризацията на съзнанието... През печалната 2012 започнаха да затягат гайките. Започна промяна на парадигмата – рязка и много сериозна. Свободният човек пред очите ни се превърна в изгубен човек. Тогава цензурата стана нашият вътрешен демон: сега сами си държим езика зад зъбите. Сериозно се променихме. Изгубихме нещо извънредно важно.
- Политическият контекст, в който се развива филмът, съвпада с много интересно събитие – московския закон за реновацията. Той предполага събаряне на къщите и изселване на живеещите в апартаменти, които те не са избирали. Това доведе до протест на хора, не участвали досега в никакви акции. Това чудесно се римува с едва ли не централния мотив във филмите ти – домът и неговото отсъствие. Както в «Левиатан» - човек си има малко пространство и изведнъж го няма. Отнели са му го.
- Удивителна работа. Всъщност, много обикновени хора възприеха «Левиатан» като антируски филм. Дори нямам предвид онези, дето не са го гледали, но го осъждат. Обидно ми беше, че филмът не бе приет от тези, които всъщност защитаваше: малките хора, с които властта прави каквото си иска. Говоря от тяхно име, защото аз съм абсолютно същият малък човек. Тук вероятно трябва да си спомним вица за човека, който от състрадание извадил друг от локва, а онзи закрещял: «Защо ме безпокоиш? Аз тук живея».
- Но в «Нелюбов» темата за дома е разработена другояче. Героите мечтаят да се избавят от апартамента си.
- Ако говорим на битов език, те имат собственост, която може да се раздели. Вече им е невъзможно да живеят заедно. И всичко, което им остава, е да продадат апартамента, да си разделят парите и да започнат нов живот.
- Но има нещо, което не могат да разделят – детето, което бързо променя въпроса за недвижимата собственост. Домът твое лично болно място ли е – във всеки филм присъства?
- Не съм мислил по този начин. Никога не съм имал свой дом. Дори когато майка ми продаде своето жилище, за да се преместим в Москва, за тези пари й купихме миниатюрно апартаментче. Но не съм живял в него и ден. Цял живот съм се скитал по апартаменти и стаички. С жена ми пресметнахме, че за десет години сме се местили осем пъти. И ето че накрая купих жилище, направих ремонт и през февруари се нанесохме в новия апартамент. Разбира се, някакви елементи във филма идват от личната биография, от наблюдения, от разказани истории...
- Навярно не само аз си задавам въпроса защо във втори пореден твой филм има толкова псувни? «Левиатан» бе направен преди закона за забрана на псувните и се наложи да бъде цензуриран. Но за «Нелюбов» всичко бе известно.
- Но нали живеем и действаме не защото са написани закони. Творческият акт не се регламентира от законотворците. Още повече, те техните закони са временни, а художественото произведение живее дълго, подчинявайки се само на своите вътрешни закони. Кой знае, може пък някога да отменят този закон. Тогава вече няма как да кажеш на зрителя, че си се подчинявал не на истинския език на народа, а на някакъв си чиновник. Не мога да се откажа от истинската жива реч заради факта, че някой е измислил глупав закон. Ти видя филма, просто по друг начин няма как да се каже!
- Новост във филма са и еротичните сцени.
- С Олег обсъждахме този въпрос, когато се подготвяше сценарния план на бъдещата история. И беше ясно, че просто е необходимо да покажем «новите проекти» на героите в цялата им пълнота... С всички актьори още по време на пробите се разбрахме, че ще има много откровена гола сцена. Целта ни беше да покажем тяло, което жадува за тяло. Бяхме длъжни да представим и двете двойки в пълната им голота.
- Не се ли боеше, че няма да се получи?
- Разбира се, че се боях. Това като ли беше главният ми страх. Никак не е просто да се снимат подобни сцени...
- Ти не си от Москва, но «Нелюбов», както и «Елена», е много московски филм. Какво е за теб Москва? Уютно ли ти е тук?
- Засега не ми остава друго, освен да се чувствам тук у дома. Започвам да се привързвам към конкретни места, кафенета, пешеходни зони, кина. Всъщност, по-голямата част от живота си съм прекарал в Москва. И преди съм казвал, че вече не се чувствам новосибирец, но и московчанин не съм станал. Не знам ще стана ли някога. Но обичам това място, разбира се, защото живея тук. Тук са приятелите ми. Обичам и Питер, просто възхитителен град... Ако снимам филм в градска среда, бих се замислил дали да не е в Питер. Белите нощи са изумителна снимачна площадка. Посред нощ градът е безлюден, но всички обекти са осветени меко. Някаква фантасмагория.
- Ще можеш ли в Петербург да заснемеш накрая комедия, а не трагедия?
- Май че не мога да се отърва от трагедията. Именно това ме вълнува... Направо ми е смешно, когато казват: «Защо все снимате мрак и ужаси, не ни оставяте никаква надежда, финалите ви са все трагични, нима няма положителни хора? Няма на кого да се опрем! Кажете, от кого да вземем пример?». Иска ми се да отвърна: вземете пример от Христос, Сократ, майка Тереза! А и защо да се ходи толкова далече, вземете пример от Дмитрий Лихачов, Даниил Гранин, Андрей Сахаров, от хората със съвест и издръжливост, запазили човешкото си достойнство като основа на живота, като единствено достояние на свободния човек... Между другото, в «Нелюбов» има истински положителни герои. Те отдават своето време и сили в търсенето на човек, когото никога не са виждали. И правят това безкористно. В днешно време изглежда напълно невероятно, но е така. И мен това ме поразява. В тях разпознавам всички признаци на гражданското съзнание, отговора на човека на бездействието, ако не и на равнодушието от страна държавната машина.
- Тоест, не всичко е толкова безпросветно?
- Не е безпросветно, разбира се. Това е просто кино, само призма, през която наблюдаваме случващото се. Невъзможно е да се създаде пълен образ на света, защото той е невероятно по-богат от нашите трагични мисли или розови мечти. Ние нямаме претенции, че в своето творчество отразяваме всички житейски колизии, че напълно отговаряме на всички жизнени въпроси, които вълнуват зрителя. Това просто не е по силите на човек. Но ми се струва, че решаваме много съществени задачи. Стараем се.
Разговаря Антон Долин
Meduza, 29 май 2017 г. (със съкращения)
Превод от руски Геновева Димитрова


[1] Федерален закон от 28 декември 2012 г. „За мерките за въздействие върху лица, свързани с нарушения на основните права и свободи на човека, права и свободи на гражданите на Руската Федерация.”
 
[2] Списък на лица от Русия, отговорни за смъртта на одитора Сергей Магни́тски, които са със забрана за влизане в САЩ. Законът е приет от Конгреса на САЩ на 20 ноември 2012 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”