Български  |  English

Музика, вълнуващо красива

 

Концертът на Камерата Орфика беше сред интересните акценти на Софийски музикални седмици с интригуваща програма и високи изпълнителски постижения – Концерт за виолончело и оркестър от Роберт Шуман, Симфония № 41 „Юпитер” от Моцарт и Концерт за две виолончели и струнен оркестър от Георги Арнаудов с диригент Кристиян Шулц и солистки Лилия Шулц-Байрова и Лиляна Кехайова.
Кристиян Шулц и Лилия Шулц-Байрова са прекрасни музиканти, с визия за музиката на Шуман. Кадифеният, уравновесен и много тембрист звук на виолончелото е особено подходящ за романтичната творба. Само че камерният оркестър едва ли е най-сполучливият избор и цялата романтична мощ, богатите динамични и темброви изблици се губят в едно повече структурно изпипване на произведението. И въпреки подкрепата на музиканти от Софийската филхармония, Концертът прозвуча далече от романтичната приповдигнатост на Шумановата музика.
Моцартовата Симфония "Юпитер" беше много добър финал на програмата. Без да бъдат съвършено прецизни в артикулирането, младите музиканти на Камерата Орфика бяха отзивчиви сътрудници на диригента. Работено е с усърдие над тон и фраза. Симфонията прозвуча с финеса и свежестта на Моцартовия звук, с прозрачността на фактурата, с темперамента и стилистиката на творбата.
Безспорно с най-голям интерес се очакваше световната премиера на Концерта за две виолончели и струнен оркестър ANTIPHONA DULCIS ARMONIA от Георги Арнаудов. Като в „Книгата на въображаемите същества”, фантазията на композитора отвежда в загадъчни пространства. Творбата е едно въображаемо превъплъщение на традиционния инструментален концерт, истински химн на „сладкия” хармоничен звук. Формалната прилика с традиционния жанр на инструменталния концерт е наличието на солисти. От първия тон нататък музиката се разгръща безконфликтно, стеле се без ярки тематични, динамични и темброви контрасти, постепенно, но властно обхваща съзнанието с ефимерни, сякаш от друго измерение, звукови обеми. Напомня съзерцателната красота и разстилането на мелодията в паралелни пространства в „Пътят на птиците”. Слушателят се отпуска в свръхестествена наслада. Някъде бях писала, че музиката на Георги Арнаудов е болезнено красива. Тук тя е вълнуващо красива.
Концертът е бил поръчан от Камерата Орфика и под диригентството на Кристиян Шулц е "изпипан" блестящо. Двете солистки - талантливите Лилия Байрова-Шулц и Лиляна Кехайова, и младите щрайхисти от оркестъра очевидно с интерес и удоволствие са навлезли в специфичната стилистика, една от трудностите на която е отсъствието на опорните белези на концертния жанр. За разлика от традицията, тук няма нищо показно, нищо "блестящо" и атрактивно, нищо външно; тембрите максимално се нивелират, музиката се разстила в много пестеливи теситурни граници, няма състезателност между солистите и оркестъра. Изживяването е прочувствано интровертно. То протича на фази, които отзвучават изчерпателно, докато не се изживее всичко заложено в тях. Музиката не провокира с контрастност, с темброва атрактивност - търсена е естествената хубост на звуковите обеми. Дори във фрагментите, в които се загатва диалогичност, тя е много деликатна, по-скоро като представа. Всеки импулс се доизпява, доизчерпва.
Финалът е като порив за излизане от съзерцателността - сякаш да напомни за традиционно бързите последни части на инструменталния концерт, за един замисъл, от който изначално авторът се е отказал - жанровата стихия – но това е привидност - жанровото също остава в представите. Както и в предходните части, стихията се изживява и отмира отново и отново - по-дива и сурова, и в същото време по-нереална. Това омекотява контраста на жанровия елемент, консолидира частите на творбата в едно емоционално въздействащо цяло.
Отлична година за Георги Арнаудов – и за българската култура. Тя продължава и есента – с очакван нов Двоен концерт от юбиляря.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”