Български  |  English

Криптон и Гаргара

 
Владислав Тодоров. „Пумпал“. ИК „Колибри“, 2017. Цена 14 лв.
 
Наистина така се казват главните герои на тази книга с подзаглавие „брутална приказка“. Криптон принадлежи към расата на биотитаните – избраници, постигнали безсмъртието и, съответно, отхвърлили половия инстинкт като непотребен. Гаргара пък е оживяла забранена книга, която се разхожда под образа на рижа нимфетка в готическо облекло.
В „Пумпал“ фантазията на Владислав Тодоров се вихри шеметно и неудържимо, подскача из бъдещия свят, който сама създава и руши, опиянена от собственото си остроумие. В този свят монументът на Бузлуджа – пумпалът от заглавието – е невероятен технологичен център, в който биотитаните се подготвят да напуснат Земята; а в неговите околности се разпореждат патриотично настроени мутри, наречени ноздри заради модата да си остъкляват носовете. Колкото до Криптон, той е натоварен като един хай-тек монах да препише книжовното наследство на нацията, но също и да поддържа мострата на съвършената жена, която биотитаните ще отнесат със себе си в космоса. Задачата му е формулирана по следния начин: „Ще препишеш всяка дума, написана на този език, на неразрушима хартия с лъчисто мъстило и в стандарта на Отечествения тайно-краснопис“. Има време и може да си го позволи; нали е безсмъртен. Колкото до изкусителната книга, иронията е, че биотитаничният селибат се учи тъкмо от книгата как да си възвърне сексуалния инстинкт, надмогвайки безсмъртието.
И така, Криптон и Гаргара – двама „пътуващи буфосинхронисти“ – тръгват на пътешествие из света извън Пумпала, както и подобава на една приказка. Щрихираният по този начин свят е по-интересен от сюжетната линия, която сякаш се колебае доколко насериозно трябва да взема собствените си претенции. Приказно-пикаресковата конструкция позволява на Тодоров да хвърля пародийни междутекстови мостове към всевъзможни произведения – от „Хиляда и една нощ“ през „Златният телец“ до „Дядо Йоцо гледа“ и дори „Възвишение“.
Читателският ми опит с „Дзифт“ и „Цинкограф“ ме е довел до схващането, че Владислав Тодоров има нужда от дисциплиниращите рамки на жанра, за да облече своите сложни, оригинални и провокативни идеи в художествена форма. „Пумпал“ донякъде наистина избира тази стратегия; и тъй като Владислав Тодоров притежава отлично чувство за хумор, изглежда логично да тръгне в стъпките на Робърт Шекли и Дъглас Адамс. Много от образите и изобретенията в тази гротеска от бъдещето се отличават с функционално остроумие – и по същество, и в самите им наименования. Споменатите „ноздри“ се забавляват с „кибергювендии“. Мострата на съвършената жена се оказва прочута в бъдещето фолкпевица на име Белогърла, по чието тяло шарели мигриращиимпланти. А пък Севастократорът, предвождащ Изпълкома на Областната организирана престъпност, се нарича Кракра и в устната му е имплантирана костица-реликва. Защото, разбира се, сарказмът на Тодоров е прицелен най-вече в умопомрачителния синтез от родолюбие, партийна бюрокрация и мутращина, който за четящата публика не е никаква фантастика, а всекидневна реалност.
Тази политически заострена научнофантастична пародия управлява най-добрите страници. И можеше цялата книга да е издържана в този жанров ключ, но Тодоров не издържа на изкушението да взривява дисциплината. Това едва ли е изненадващо – и тъкмо тук е проблемът, очаквано е. Вместо да стряска, взривяването на формата извиква у читателя съзаклятническа усмивка. Нерядко в този кратък текст се оказва, че формата – и изобщо самото посягане към литературността – е по-скоро едно инструментално извинение, повод за автора да пусне в податлива почва вирусите на своята отличителна деконструкция. Проблемът е, че тези вируси са ни вече познати; и че в почвата на „Пумпал“ те действително придобиват пародийно звучене, оставяйки обаче и подозрението, че от читателя всъщност се очаква да ги приеме насериозно.
Така че, „Пумпал“ е по подразбиране неравно произведение. Той обаче има по-голям шанс от „Дзифт“ и „Цинкограф“ да попадне в отзивчива литературна среда и в смислен контекст. В момента се наблюдава съживен интерес към научната фантастика, към дистопията и към гротеската, а новата книга на Владислав Тодоров притежава валенции и в трите посоки, така че навярно я очакват интересни прочити.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”