Български  |  English

Pro Тръмп

 
Доналд Тръмп излезе от Парижкото споразумение за климата. Ще се опитам да обясня защо това е напълно правилна постъпка и защо учението за Глобалното затопляне е най-голямата афера на нашето време, в сравнение с нея мощите на Николай Угодник1] или някаква анексия на Крим са детска игра.
Привържениците на това учение твърдят, че човекът е причината за затоплянето и че по това съществува „научен консенсус”, а всеки, който се съмнява в това, е купен от ExxonMobil, и че да се отрича този факт е все едно да се отрича Холокостът. Това обаче е лъжа.
Първо, такъв консенсус няма. Второ, истинската наука няма никакво отношение към консенсуса. Формулата E=mc2 не е изработена в резултат на консенсус. А в резултат на откритие. Към консенсус се прибягва, когато трябва да се докаже, че „всички трябва да вярват в Триединния Бог” или че „всички трябва да строят комунизъм”. Както отбеляза по този повод Майкъл Крайтън, „консенсусът е първото убежище за негодяите. Това е начин да избягаш от обсъждането, като кажеш, че въпросът е вече решен”.
Привържениците на учението казват, че климатът на Земята е започнал да се отклонява от нормата. Лъжа. За климата няма никаква „норма”. Единствената норма за климата е промяната.
Животът на Земята съществува от 3.8 милиарда години и през цялото това време климатът на Земята се е променял. В историята на Земята е имало периоди, когато на полюсите е можело да се отглеждат краставици. Дори по време на историята на съществуването на човека като вид климатът се е променял в по-широки граници, отколкото сега.
В един момент от плейстоцена нивото на моретата е било с 4 – 6 метра по-високо, а по Темза живеели хипопотами. При климатичния оптимум на холоцена летните температури в Сибир са били с 2 – 9 градуса по-високи. Преди хиляда години температурата е била същата като сега. „Вероятно сега е толкова топло, колкото и преди хиляда години”. Последното изречение е цитат. От един от стълбовете на учението за глобалното затопляне, палеоклиматологът Кейт Брифли. Но не е цитат от публични изказвания, а от разкритата от хакери преписка: той и колегите му обсъждали как да подправят научните данни.
Всеки разговор за причините за климатичните промени трябва да започва с изброяване на факторите, които влияят на климата. Факторите са твърде много. Например, климатът на Земята зависи от наличието на суша на полюсите. Ако на двата полюса няма суша, на Земята е много по-топло. Ако има и на двата, цялата Земя ще замръзне.
На климата влияе запрашеността на атмосферата. Преди 250 милиона години започнали траповите изригвания в Източен Сибир, температурата паднала и в морето измрели 95% от видовете.
Ще кажете, това е отдавна минало.
Всъщност, колебанията на температурите между средновековния климатичен оптимум преди 1000 години и Малкия ледников период през ХІV – ХVІ в. не се обясняват нито с изригвания, нито със суша на полюсите.
Причината за тях е Слънцето. Слънчевата активност се колебае на големи периоди от 1500 г. и малки периоди – на 30 г. Спокойното слънце води до захлаждане, активното – към затопляне.
Поразително е, че в нито един доклад на IPCC (Международната комисия за изменение на климата) няма да намерите изброяване на причините, от които зависи климатът.
Защо? Работата е там, че от момента, в който човечеството е започнало да регистрира температурата и да наблюдава слънцето (приблизително последните 4000 години), 30-годишните колебания на температурата на Земята са съвпадали с 30-годишните слънчеви цикли.
Температурата през ХХ век е растяла от 1900 до 1940 и е спадала от 1940 до 1970 (тогава даже ни плашеха с Глобално застудяване). И започна да расте от 1970 г. Когато ви казват, че температурата е растяла през целия ХХ век и към края е пораснала почти с един градус, това е лъжа. Температурата през ХХ век се е колебаела заедно със слънчевата активност. Графикът на слънчевата активност и средната температура на Земята започнаха да се разминават в началото на 90-години.
Тогава бе създадена IPCC. Не ви ли се струва странно, че първо е бил създаден международен бюрократичен орган, чието влияние зависи от признаването на глобалното затопляне за заплаха за човечеството, и чак след това графиките започват да се разминават?
Знаете ли кой е разработил теорията за глобалното затопляне? Всички научни теории, ще се съгласите, са създадени от учени: Нютон, Макс Планк, Айзенщайн. Кой е този Нютон, който първи се е сетил, че Земята се затопля и това е предизвикано от човека? Кой е този титан на мисълта, който е казал, че затоплянето на климата не е норма, а повод за административно регулиране?
Отговор: този титан на мисълта се нарича IPCC. По такъв начин теорията за зависещото от човека глобално затопляне е първата в света научна теория, създадена не от учен, не от група учени, а от бюрократичен институт.
IPCC беше създадена през 1988 г., за да реши: Опасно ли е текущото затопляне или не. Причинено ли е то от човека? Може ли да се борим с него или е невъзможно? Ако комисията беше отговорила на поне един въпрос с „не”, бюрократите, нейни членове, щяха да останат без работа.
Комисията отговори на всичките три въпроса с „да”.
[...]
Значи ли казаното, че човечеството не е заплашено от екологична катастрофа?
Разбира се, че е заплашено. Човекът като вид променя природата, а като следствие тези промени водят до екологични катастрофи.
Например, пред очите ни човекът уби Аралско море. Голямата част от едно от най-големите езера на планетата се превърна в солена пустиня; на мястото на процъфтяващи рибарски селища сега е зона на екологично бедствие. Но пресъхването на Аралско море не е свързано със затоплянето. То е свързано с отбиването на водите на Сърдаря и Амударя.
Същото става с връх Килиманджаро. Известно е, че ледниците на върха му се топят. Алармистите обичат да привеждат този пример в потвърждение на теорията за глобалното затопляне. В действителност обаче, температурата на върха вече няколко десетилетия остава непроменена. А защо се топи ледът? Защото бедното африканско население изсича гората.
И връх Килиманджаро, и Аралско море чудесно илюстрират това, което е най-голямата лъжа за глобалното затопляне.
Екологичните катастрофи са възможни. Екологичните катастрофи са реални. Нещо повече, цели цивилизации в историята на човечеството са ставали жертва на екологични катастрофи. Двуречието, люлката на човешката цивилизация, се е превърнало в безплодна пустиня в немалка степен в резултат на такива катастрофи, предизвикани от засоляването на почвата, настъпило вследствие на пренаселване и примитивно напояване.
Но там е работата, че всички екологични катастрофи са локални, а главната причина за тях е невежеството, пренаселеността и нищетата. В Северна Корея, където населението няма какво да яде, то разорава склоновете на планините и, лишени от горите, те се сриват надолу. В Хаити, където няма електричество, населението е изгорило, за да приготвя храната си, всички храсти и затова всеки по-силен тропически дъжд там предизвиква свлачища, които убиват хората.
А адептите на глобалното затопляне, вместо да се борят с главната причина за екологичните катастрофи – невежеството и бедността – се борят против единственото лекарство за тях – Прогреса.
Новая газета, 5 юни 2017
 


[1] Очевидно се има предвид масовото поклонение в Москва пред мощите на Св. Николай, донесени от Бари. Бел. ред.
още от автора
Юлия Латинина е известен руски публицист, критичен към властта.


1 - 12.06.2017 21:36
От: Troutbum
Този уикенд имах възможността да прочета две много различни мнения по въпроса за изменението на климата и ролята, която човешката дейност може да има в движението на това явление. Първата е от Юлия Латинина, озаглавена "Pro Trump". Първоначално е публикувана в "Новая газета" и препечатана от "Култура". Вторият беше "Климатът на човека-I" от Елизабет Колберт, публикувана в The New Yorker.

Юлия Латинина е много добра писателка и тя използва занаята си, за да представи мнението, че глобалното затопляне е теория, която не се основава на науката, а вместо това е разработена от Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC). Тя твърди, че няма консенсус по отношение на научните открития и че могат да се очакват периодични промени в климата.

За съжаление тя не поддържа аргументите си с данни. Няма препратки към проучвания, които биха могли да подкрепят тези твърдения. Дали тя е направила някакви изследвания в писането на тази статия? Срещала ли е с учени, подкрепящи различни гледни точки по този въпрос? Опитала ли се е да се срещне с хора, изложени на последиците от изменението на климата? Нямам идея. И това ме кара да поставя под въпрос валидността на нейните аргументи.

За разлика от това, Елизабет Колберт пътува по целия свят, за да интервюира хора, които трябва да се справят с промените в непосредствената им среда или се опитват да разберат дали има нещо по-голямо:
• Тони Уейуана и Морис Киюлелук, ловеци на тюлени в Шишмареф, Аляска
• Владимир Романовски, експерт по геофизика, Аляска
• Николай Паников, микробиолог в технологичния институт "Стивънс" в Ню Джърси
• Доналд Перович, изследователска и инженерна лаборатория за студените региони
• Конрад Стефен, професор по география в университета в Колорадо
• Джей Звали , учен на НАСА
• Oddur Sigurdsson, ръководител на Исландското глесиологично дружество

Данните, предоставени в статията, написана от Елизабет Колбърт, оспорват основните позиции, защитавани от Юлия Латинина:
Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) не разработи теорията за глобалното затопляне. Британският физик Джон Тиндал първо предложи ролята на парникови газове при определянето на земния климат през 1859 г. Шведският химик Сванте Арениус се опита да изчисли какво ще се случи с температурата на Земята, ако нивата на СО2 се удвоят. През 1895 г той съобщава на Кралската шведска академия на науките, че ако нивата на парникови газове в атмосферата се увеличат, като всички останали неща са еднакви, температурата на Земята ще се повиши.

Юлия Латинина заявява, че единственото постоянно нещо за климата е промяната. Това е вярнo. Едно от най-предизвикателните неща е да се разбере дали наблюдаваното затопляне е част от нормалната вариабилност. Както съобщава Елизабет Колберт, "Американският геофизичен съюз, една от най-големите и най-уважавани научни организации в страната, реши през 2003 г., че въпросът е уреден. На годишната среща на групата през тази година тя излезе с консенсусно изявление, с което заяви: "Естествените влияния не могат да обяснят бързото нарастване на глобалните температури в близост до повърхността."

Според Юлия Латинина в историята на Земята е имало периоди, през които е можело да отглеждате краставици на Северения полюс. Обзалагам се, че нямало много хора, които да го направят.

Така че по отношение на науката трябва да се съглася с Елизабет Колберт. Промените в климата са реални, това се случва и е по-добре да се подготвим.

Има обаче една точка, която Юлия Латинина прави и аз съм съгласен с нея. Става въпрос за хората, които разрушават околната среда поради бедност и отчаяние. Това е вярно и ужасно и много трудно да се елиминира.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”