Български  |  English

Добре заварили!

 
„Добре дошли в България (пърформанс-четене)“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, съавтори Елена Шопова и Петър Мелтев, с подкрепата на Василена Василева, режисура Гергана Димитрова, сценография Елена Шопова, музика Павел Терзийски, видео Петко Танчев. Участват: Здрава Каменова, Владимир Димитров, Ева Данаилова/Екатерина Георгиева, Ива Тодорова, Александър Митрев/Петър Мелтев, Петко Каменов, Тони Карабашев. Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“ – ДНК/НДК
 
Проектът „Добре дошли в България“ коректно заявява себе си като „пърформанс-четене“ и със самото това – като паратеатрално сценично произведение.
Още текстът възниква като общностен акт в хода на творческа резиденция за колективно писане на организацията „36 маймуни“. Съдържателно гледано, резултатът е политическа сатира. Нейната тема е масовото отношение на българите към мигрантите от последно време: уж заливащи, а на дело най-често подминаващи България, търсейки – като мнозина нейни граждани – по-обилно препитание на Запад.
Политическото послание е граждански издържано, макар и твърде еднопластово като мислене и анализ (поне за моя вкус). Плакатното отработване на политическия патос и неговата безспорна първостепенност за пърформанса са точно отчетени от организаторите на международните фестивали, за които е селектиран.
Такъв е например Odyssee Europa в Бремерхафен, пред който „Добре дошли в България“ бе представен на 9 юни. Фестивалът, обединяващ театрални форми, концерти, литературни четения и филми, извежда напред тревогата за „динамичното тяло“ на Европа и неговите ценности.
Организаторите му заявяват увереност, че „континентът може да израства като единен, само когато населяващите го хора влизат в контакт помежду си“. Те желаят да допринасят за формирането на този процес, отправяйки покана към новите и коренните граждани на Бремерхафен „да се хранят заедно с нас, да правят музика и да честват Европа“ (www.stadttheaterbremerhaven.de/schauspiel/odyssee-europa/).
По този начин се очертава действителната прицеленост и собственото място на „Добре дошли в България“. То е преди всичко социален акт, заслужаващ внимание тъкмо като такъв и способен да предизвика политическо мислене и дебат. При така заложения приоритет е някак предизвестено сценичната форма да остане на по-заден план. И тя остава.
Оттеглеността от нея е характерна още за текста, който, редом с остроумни фигури, предлага и набор от публицистични труизми, поместени в семпла (за да не кажа друго) драматургична рамка. „Пиесата“ се вписва в реда на писанията за сцена от последните две-три години (вж. Каприев, „Какво става?“, в: Драматургия Аскеер 2017, 31-35).
В последна сметка, от актьорите се иска да представят еднозначни дидактични сценки, преминавайки от серия в серия. При това положение няма как да се проведе изграждане на присъствията. На това отгоре (нали е „четене“!), изпълнителите не владеят текста, а го възпроизвеждат, вперили поглед в екран. С всичките ефекти от подобно „решение“.
Общото впечатление е от неравни редици просветвания и затъмнения. През тях не може да се установи дори липсата или наличието на талант (какъвто добронамерено предполагам поне при някои от актрисите и актьорите).
Организацията „36 маймуни“ обявява за своя дългосрочна стратегия „разширяването и разнообразяването на неинституционализираната и неформална среда за правене на изкуство в България и света“, като поставя сред задачите си „да популяризира ролята на изкуството като политически и социален коректив“. Всичко това е все за приветстване.
Рисковете идват от друго място, а именно от претенцията за новаторство. Организацията иска „да популяризира алтернативни практики в сферата на културата и изкуството и да съдейства за тяхното утвърждаване в публичната сфера“ (www.36monkeys.org).
Бих посъветвал дейците й да избягват внушенията, приписващи им задаване на нови посоки в развитието на сценичното изкуство. Всъщност, те се прикачват към една линия в българската сценична култура, която е в правото си да им каже: „Добре заварили!“.
Тя тръгва от читалищните практики на Възраждането. Продължена и след това, намира място в сценични феномени през 30-те години, например в Групата за агитация и пропаганда при ЦК на РП „Сините блузи“, прераснала в едноименния „Работнически театър“.
След войната тази линия бива развивана в професионален план с реализации на произведения от Валери Петров, Радой Ралин, Стефан Цанев и т.н. Още по-масово бе застъпвана в дейността на самодейните състави, при което изявите от такъв тип („композиции“, „рецитали“) далеч не винаги следваха линията на всезнаещата партия.
Осъществяваната чрез професионални умения само-дейност е тъкмо мястото на автентичността и отхвърлянето на щампата. (Фактът, че ако някои самодейни „звезди“ бъдат изтръскани от щампите си, ще останат само обувките им, не отменя казаното.) Така разбираната самодейност е топос на алтернативността.
Надявам се „36 маймуни“ да имат предвид точно това, когато заявяват желание да утвърждават „особената стойност на т. нар. алтернативна култура“. Четейки програмата им, в мен обаче растат притеснения, че надеждата ми няма достатъчно солидна база.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”