Български  |  English

Гълъбо, Гълъбо,
кой ще те защити...

 
Конференция „Приносът на интелектуалната собственост - възможности за България”. Организатори: Посолство на САЩ в България; Американски университет в България; Ernst & Young – България – клон на международната организация, предлагаща консултантски, правни, финансови и счетоводни услуги; „Музикаутор” – организация за колективно управление на авторски права в музиката, отбелязваща 25 години от създаването си.
Участници: Десислава Ахладова – зам.-министър на правосъдието; Румен Димитров – зам.-министър на културата; Тоня Хенкок – представителка на Американското посолство в България; Али Пирзада от Ernst & Young – България; доц. Владя Борисова - ръководител катедра „Творчески индустрии и интелектуална собственост” в УНСС;Милан Майерович – Стилинович - мениджър „Комуникации” на Хърватското сдружение на композиторите за колективно управление на права; Иван Димитров – изпълнителен директор на „Музикаутор”. Водещи конференцията: Мария Стоянова от СЕМ и Добрина Чешмеджиева от БНТ.
Дата и място на провеждане: 8 юни, аудитория „Андрей Делчев” в АУБГ, Благоевград.
 
 
Цялата тази конференция е за защитата на моите права като творец. А аз се чувствам ужасно засегната и онеправдана. Защото съдебната система не функционира за творците. Министерство на културата не прави почти нищо за творците. „Музикаутор”, чийто член съм, е единственото място, което може да ме защити, но до момента, в който не възникне съдебен спор. Имам четири дела, които трябва да са едно, и висят една година в съда по простата причина, че няма обучени съдии. Освен това, в Закона за авторското право и сродните права има страшно много празноти, които ощетяват малкото творци в нашата страна. А ние, този малък екип от творци, задвижваме огромната машина от администрация, съдебна и изпълнителна власт. Стотици хиляди чиновници работят, за да защитават нашите права. В крайна сметка, до нас не достига абсолютно нищо. Аз съм автор на един от хитовете в момента в България, който се свири по села и паланки. Песента „Гълъбо”. Всички я знаете... и малките ресторантчета, капанчета, коли и автобуси - също... А не съм получила и една стотинка като автор. Така че, горя в момента с много пари.”
Тези думи на композиторката Вида Пиронкова прозвучаха по време на конференцията малко, след като един от участниците в нея – доц. Владя Борисова – провокира присъстващите: „Задайте си въпроса колко от творците реално знаят, че притежават авторски права и как могат да се ползват от благата, които това право им предоставя?”
Както се разбра, творците знаят правата си. Но вероятно имат твърде високи изисквания към Закона за авторското право и сродните му права, защото, за разлика от композиторката, Владя Борисова се изказа положително за него. Тя коментира, че като цяло, законодателството ни в авторското право е добре структурирано и сравнително бързо и адекватно в него се пренасят всички европейски директиви. Тя не отрече обаче, че в правоприлагането има проблеми и че може и да има и някои пропуски, „но къде ли ги няма”? Според нея, проблемът е по-скоро в икономическата особеност на интелектуалната собственост, а тя е свързана с факта, че този тип собственост предоставя търговски монопол на твореца. И именно този монопол, който стимулира творческия процес, бидейки гаранция за допълнителни приходи, разграничава съществено интелектуалната собственост от обикновената - вещната собственост. Това разяснение бе направено, тъй като Борисова защитаваше тезата, че пиратството в България не се дължи толкова на целенасочено пиратстване – т.е. кражба на чужд интелектуален труд, към която „самите технологии днес ни приканват”, а най-вече на недостатъчната осведоменост на обществото, в това число и на ползвателите, които не знаят какво означава „интелектуална собственост”.
В същото време, представителката на Американското посолство Тоня Хенкок запозна присъстващите с данни от изследване, проведено от Обсерваторията на службата на ЕС за интелектуална собственост, според което 96% от европейците са убедени, че интелектуалната собственост е много важна, защото подкрепя иновациите и творчеството и осигурява подобаващо възнаграждение за всички творци. Тя цитира и испанския министър на културата Мендес Де Виго, който издига лозунга „Талантът има цена и тя трябва да се плаща” и твърди, че правителството му изпълнява задължението си да защитава правата на творците, като възпитава ново, непиратско поколение. Тези изказвания на Мендес Де Виго са по повод постиженията на страната му, успяла през 2012 г. да „излезе” от Списък 301 на Търговския департамент на САЩ. В него Испания попада през 2008 г. заради ниска защита на интелектуалната собственост. За сравнение – през 2008 г. България не е в „черния” списък, от който е излязла само година по-рано, но радостта трае кратко - през 2013 г. тя отново попада сред държавите „пирати” и се превръща в непривлекателно място за инвеститорите от САЩ, където интелектуална собственост е пряко или косвено свързана с 45 млн. работни места, с 50% от търговския износ на страната и с 38% от БВП.
Списък 301 е въведен през 1988 г., като първоначално има санкционираща функция, а днес изразява ангажимента на САЩ да работят съвместно в помощ на държавите, които са попаднали в него или - още по-лошо - фигурират в приоритетния списък за наблюдение, където, например, е и Китай. В този смисъл прозвуча някак странно, че тъкмо Китай е даван за пример на България като страна, започнала успешно да се бори с пиратите.
По думите на Али Пирзада, в последно време двама от китайските милиардери - Джак Ма(най-богатият азиатец в света за 2017 г., председател на Alibaba Group, с дял в най-голямата китайска компания за онлайн търговия и притежател на близо половината от компанията майка на Alipay) и Пони Ма, известен още и като Ма Хуатен (основател на най-голямата китайска интернет компания), надигат глас за по-сериозни правила и закони в областта на защитата на интелектуалната собственост и авторските права. Според тях, това е изключително важно да се направи, защото на местно ниво има твърде малко стимули за развитие на творческите индустрии.
Али Пирзада коментира, че давайки примера с Китай, не желае да подценява големия принос на държави, като САЩ, Обединеното кралство и Германия, в борбата в полза на интелектуалната собственост, но те, в крайна сметка, винаги са били защитници на авторските права. В същото време, някак между другото, Пирзада спомена, че преди години не откъде да е, а от London School of Economics, се чули гласове, че не бива да бъдем против свободния достъп до съдържание, защото той насърчава легалното пазаруване на музика. През годините обаче, продължи Пирзада, тези аргументи се оказват напълно погрешни и неприложими. „То е все едно да влезеш в магазин и да ти бъде позволено да откраднеш една дреха с надеждата, че после, като я харесаш, ще се върнеш, за да си купиш още шест”.
След това Пирзада засегна темата със стрийминг платформите, споменавайки Spotify, Amazon, Netflix, като коментира, че те са голям риск за целия поток приходи за творческите индустрии.
„Съществуването и функционирането на подобни платформи изкушават по-тъмните сили в интернет като хакерите, например”, предупреди Пирзада и припомни, че когато преди три-четири години се появява Spotify, защитниците му твърдят, че благодарение на стримийнг платформите ще се елиминира напълно незаконното сваляне на съдържание, а днес задълбочените анализи показват, че икономическият принос от тях е неутрален. И тук бяха цитирани следните числа: на всеки 47 стрийма, т.е. на всеки 47 тегления на една песен, се елиминира само едно нейно незаконно сваляне. При друго изследване пък на всеки 137 стрийма една песен буквално се губи – т.е. премахната е възможността тя да бъде закупена законно чрез iTunes или други платформи. С една дума, заключи Пирзада, „Spotify прави много пари, но реално приносът за самата индустрия не е толкова голям, колкото се твърди”. Тази негова теза срещна открито несъгласие в лицето на Светослав Сотиров, изпълнителен директор на Българска музикална асоциация. По думите му, всички проучвания показват, че стрийминг технологиите в сериозна степен допринасят за намаляване на пиратството. Според данните, на които Сотиров се позова, през първото тримесечие на 2017 г. стримийнг индустрията е набъбнала с 1.5 млрд. долара и бизнесът на независимите стрийминг компании се е увеличил с 800%. Ето защо Сотиров апелира българската музикална индустрия да си качва песните в стрийминг платформи.
На свой ред, Али Пирзада репликира, че и той, без всяко съмнение, е убеден, че стрийминг технологиите са бъдещето и на музиката, и на видео съдържанието, но че неговите числа се различават от тези на Сотиров, което е някак естествено предвид факта, че „данните обикновено отразяват възгледите на определени лобита”. Ето защо той призова всички заинтересовани страни в областта на авторските права – и индустрията, и регулаторите, и правителството - да се обединят около онова общо решение, което гарантира, че всички приходи, които се генерират от творческите индустрии, „наистина са в полза на онези, които ги заслужават”.
Тук Хенкок разказа как преди две седмици търговският представител на САЩ посетил всички български институции, засегнати от присъствието на България в Списък 301. В крайна сметка, продължи Хенкок, „за никого не е тайна, че основният проблем е наказателното преследване на онези, които нарушават правата на интелектуалната собственост. Правят се много проверки и инспекции, установят се нарушения, но след като за тях няма подобаваща санкция, основната цел не може да се постигне”.
Бяха дадени и по-конкретни данни от българска страна за спазването на авторските права, а именно, че през 2016 г. от петте инспектори в МК са извършени 556 проверки, на нарушителите са наложени санкции в размер на 158 500 лева, но събраните глоби са едва 44 500 лева. А предвид факта, че има 100 000 обекта, които подлежат на проверка, извършеният контрол, по думите на Иван Димитров, е символичен и дава възможност на всеки ползвател сам да си прецени дали да си плати авторските права или просто да разчита на ниския риск от осъществяване на проверка и налагане на глоба.
Али Пирзада сгъсти още повече тъмните краски, цитирайки данни от изследване, направено наскоро от Ernst & Young – България във връзка със съдържанието на електронните медии. По думите му, в България в моментаофициално регистрираният брой на абонатите е с 34% по-нисък, отколкото би трябвало да бъде. Освен това, размерът на българския пазар и приходите, които той трябва да генерира, би трябвало да е 371 млн. лева, а реално се декларират 222 млн. лева, т.е. получената разлика е 150 млн. лева – достатъчно голяма, за да се настоява да има по-голяма прозрачност и по-голям мониторинг. Тук Господин Йовчев, юридически мениджър на телевизия БТВ Медиа Груп, обърна внимание, че макар и да има мониторинг и Мария Стоянов от СЕМ „не без чувство на гордост” да обявява, че от общо 259 радио и телевизионни компании само 9 нямат договор с „Музикаутор” и само 13 нямат договор с Профон, то у нас преследването на пиратството се сблъсква с немалко предизвикателства. Във връзка с това Йовчев постави въпроса какви точно промени са необходими - нови разпоредби, охраняващи интелектуалната собственост, или законодателни механизми, улесняващи налагането на санкции и наказания. Въпреки своята конкретност, въпросът не получи ясен отговор. Доц. Борисова пренасочени дискусията отново към Китай, където има специализиран съд по интелектуална собственост, за разлика от България, където няма и специализирано отделение, а освен това, и заложената в Закона за авторското право и сродните му права медиация реално не функционира, защото е необходимо обучение - както на съдии, така и на прокурори. Тук зам.-министърката на правосъдието Десислава Ахладова репликира, че у нас делата, свързани с интелектуалната собственост, които да стигат до съда, все пак не са чак толкова много. А по въпроса за компетентността на правоохранителните органи, Ахладова заяви, че Националният институт по правосъдие следва да включи в програмата си повече обучения, свързани с интелектуалната собственост.
Зам.-министърът на културата Румен Димитров пък се ангажира единствено до есента на настоящата година ще бъде въведена и последната европейска директива, свързана с авторските и сродните права, която ще премахне монопола и ще даде възможност на много дружества да събират авторски задължения. Димитров обяви също, че предстои МК да излезе с категорична позиция по два пункта в бъдещата Стратегия за развитие на интелектуалната собственост, а именно: дали да има Съвет за защита на интелектуалната собственост, който да мине под директното подчинение на някой от вицепремиерите, както и дали патентното ведомство и дирекция „Авторско право и сродните му права” да излязат от ведомствата, в които се намират в момента, и да се обединят в отделна структура.
В европейски план пък се очаква регламент за онлайн предаване и препредаване на телевизионни и радиопрограми и директива относно авторското право в цифровия единен пазар.
И така, оставайки в очакване, като че ли най-подходящата мелодия, която да озвучи 25-ия юбилей на „Музикаутор”, е: Разливат ром пиратите и се люлеят/ и този път се връщат живи у дома[1].


[1] От песента „Пиратски кораб” на дует „Ритон”. Текст – Михаил Белчев. Музика и аранжимент: Чочо Владовски, Александър Кипров и Дени Драганов.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”