Български  |  English

Дойде ли
времето
на лингвистичния абсолютизъм?

 
През XVII век Нютон пише Математически начала на натурфилософията на латински, докладите на Айнщайн са на немски език, работата на Мария Кюри е публикувана на френски. Днес повечето научни изследвания по света се публикуват на един език - английски. В някои неанглоезични страни, като Германия, Франция и Испания, академичните книги на английски преобладават над публикациите на собствения език. Холандия е краен пример - там съотношението е 40 към 1.
Доминирането на английския език в академичния свят е безспорна тенденция, резултат от неизбежен и кумулативен процес. За международното академично общуване той има големи позитиви. Нека изтъкна два: първият е егалитаризмът, равнопоставеността на учени, институции, страни и направления. На второ място, писането на английски подготвя социалното знание за дигиталната хуманитаристика. „Английският език свърза отдалечени хора и култури. Той вече не е собственост на Великобритания и Америка: сега принадлежи на всички", пише Редман пред 2002 г. - времето на еуфоричен пик от глобализацията.
Доминацията обаче има негативи. Те трябва да се анализират конкретно за научни области, общности и комуникацията в тях. В противен случай се лутаме между екстремни оценки - заговори се например за лингворасизъм, към който ни водела хегемонията на английския. Въпросите, които тук ще разгледам, са за последиците в социално-хуманитарните изследвания у нас. В началото ето пресен пример с коментар. В науката се раждат нови термини, но те стават магнит за последователи, когато се англифицират. Такъв е случаят с понятието късност (закъсняване, lateness) на немскоезичния Теодор Адорно. Наскоро, на 11 май 2017 г., млад учен – А. Балаж, унгарец с френска докторантура, изнесе лекция на английскив официално франкофонска Българияна тема: "Lateness: европейската перспектива през понятието на Адорно".
 
Обратната страна на английската езикова доминация: негативи за университетската хуманитаристика
Изправени ли сме пред императива да пишем и публикуваме на английски текстовете си? Самуел Бекет съзнателно избира да пише на френски и когато го питали защо, отговарял: защото ми е по-лесно да пиша без стил. Стратегията „бягство от английския“ е за гении и абсурдисти. Тя не е умно решение за „труженици“ в университетите днес. Въпросът за „езиковия империализъм“ в научното публикуване става дискусионна тема по целия свят от десетилетие. Спори се и по въпроса в каква степен учени и преподаватели, работещи в английски контекст (англоезичен университет, владеещи свободно езика, имащи бакалавърска степен по лингвистика), се оказват облагодетелствани като участници на световния академичен пазар в сравнение с неанглоговорещите си колеги. Свободният английски език е конкурентно предимство. Това рефлектира върху показатели за атестиране и рейтинги и дори в държавни политики и регулации на университетското образование в страни, където английският не е национален lingua franca. Тенденцията е видима на различни равнища. Ето някои от тях, съпроводени с разсъждения за последствията им и у нас.
 
Англификация на езика на научна комуникация (публикуване и общуване)
Процесът тече на различни равнища. Голям е броят на индексирани списания, които са преминали към английски, след като преди са излизали на френски или руски. Самите списания предпочитат английския поради това, че разширяват читателската си публика и „банката“ от потенциални автори. В проучване от 2012 г. на Research Trends се изследват статиите от SCOPUS - най-голямата база данни за реферирани списания. За да бъде включено в SCOPUS, списание, публикувано на език, различен от английския, трябва да има английски резюмета. От над 21 000 статии от 239 държави, които са в базата данни, 80% от тях са написани изцяло на английски. Проучването установява също, че съотношението на английски към неанглийски статии през последните няколко години се е увеличило или е останало стабилно във всички държави, освен една. В последното десетилетие англификацията се ускорява от китайски списания на английски, излизащи както в САЩ, така и в Китай - те имат изразена активна политика на търсене на нови имена и разширяване на аудиторията си чрез покани за публикуване в изданията им към докладващи на конференции. Практически всички неанглийски списания постепенно остават с национално или регионално значение. Ако проследим списъци на членове на редколегии на списания, излизащи у нас, ще забележим имена на водещи изследователи от Сърбия, Русия, Румъния, Гърция, Турция. Като цяло, неанглоговорещите страни увеличават броя на публикациите си и „световното разнообразие“ в авторството нараства - Турция, Индонезия, Иран, Югоизточна Европа и Латинска Америка се посочват като страни и региони, чиито учени пишат своите трудове най-често на друг, освен английския език. Но „първото качество“ на научната продукция е за публикуване на английски. „Корпусът“ от водещи списания във всяка област е на този език. Формирал се е център и периферия по езиков признак: списания на немски, френски и руски попадат в периферията. Друго потвърждение има в езика на научните конференции - там декларираният официален език е английският. Вторият или третият език е добавян от организаторите на база домакинство, спонсорство и партньорство по европейски проекти.
 
Библиометриката и генерализирането й
В научното израстване и научната политика у нас има една почти обожествена инстанция - impact factor (ИФ). Той е безспорен, но - да подчертаем - предимно библиометричен показател. ИФ у нас мотивира изследвания, текущи професионални планове и вземане на решения, рейтинги в академични общности. Така библиометриката с нейния инструмент става решаваща не само за абонаменти, читателска аудитория, престижност на библиотеката, тоест, в пазара на научната периодика, но и при избор на теми, бюджетни политики на факултети и университети.
Ето какво се случва на равнище регулация на дейностите: в университетите дългогодишно публикациите са били обвързвани с учебната работа така, че публикуването на монография, статия или доклад от преподавател се приравнява към съответен брой часове в индивидуалния му отчет. От една година, по силата на новоприети в държавата стратегии и постановления, това стимулиране е премахнато, като остава единствено, ако преподавателят е публикувал през годината статия в списание с ИФ. Дилемата е: дали да се стремя да напиша статия с ИФ или да не пиша нищо, а да си направя норматива само с часове (тук съзнателно не коментирам финансовата страна на въпроса - заплати, хонорари и такси за участие – тя е толкова банална, че размива очертанията на конкретния проблем). Алтернативата по-скоро демотивира, отколкото да води към конкурентоспособност на научната продукция. През годината на действие на тази разпоредба броят на публикациите спада. В науките, особено в социално-хуманитарните, качеството се постига след натрупване на количество труд и текстове.
 
Тематизиране в науката и монолингвистичност
Съществен професионален и морален проблем, част от етиката на науката и издателската етика, е самоцитирането на списанията. То е брънка от процеса на поддържане и нарастване на ИФ на изданието, който се поддържа с взаимно цитиране на статии. Този имитационен кумулативен механизъм се възпроизвежда на различни равнища, персонално и общностно. Така се инкорпорират модели от занаятчийството (задругата) в науката с всички произтичащи поведенчeски и управленски последствия. Те могат да имат освежаващо въздействие върху междуличностната свързаност в научните общности – започва процес на приятелско информиране кой къде кого е цитирал. (Дружелюбното неформално информиране може и да е в унисон с икономиката на споделянето.) Поради противоречивата практика, индексът CiteScore, използван от списания по социални и хуманитарни науки, е нееднозначно възприеман. Процедурата на самоцитиране е оправдана за новите научни списания, но буди недоверие за утвърдени специализирани издания. Списания с тесен дисциплинарен профил като правило имат в пъти по-силен ИФ от тези с по-широка тематика: например, списание Ethics & Behavior има в пъти по-нисък ИФ от Journal of Business Ethics (съответно 0.70 и 1.84 за 2016). Абсолютна е доминацията на английския в някои клонове на социалното знание: в рубриката бизнес, мениджмънт и организационна теория от 14-те списания с ИФ, по-голям от 3.6, няма списание, излизащо на друг език. Средната стойност на френските списания с ИФ за 2005 г. е 0.25, а на немските – 0.31.
 
Англификация и специфика на хуманитарните науки
В областта на науките за човешкото списанията на английски наистина са по-малко в сравнение с всеки друг клон на познанието. Единствено изключение е психологията. Но точно списанията по психологически и невронауки са с най-висок ИФ – например, тясно специализираният Journal of Alzheimers Disease & Parkinsonism има ИФ 3.42, докато Journal of Entrepreneurship & Organization Management - 0.368. Най-висок ИФ в областта на социално-политическите науки е за списанието Diversity & Equality in Health and Care - 2,45. В хуманитарното знание, особено в области, като антропология, критически изследвания, история, монографиите и книгите са все още по-важни от статиите в списания с ИФ. Книгите се пишат първо на роден език. Само някои се превеждат впоследствие на английски, ако авторът има статии в списания с ИФ. По различни пътища учените хуманитаристи усещат натиска да се пише главно на английски. Императивът е: или публикувай на английски, или въобще може и да не публикуваш (на роден или друг език). Това е „резюмето“ в критериите за израстване, участие в проекти, а от скоро – елемент от индивидуалните нормативи за лекции и упражнения. Ясно е, че само така хуманитарните изследователи, специалностите и университетите могат да са разпознаваеми участници в глобалния рейтинг на учени и институции - видимостта на пазара на идеи става водеща персонална и институционална мотивация.
 
Изгубени в превода
Това е всъщност най-дълбокият проблем. Труден е адекватният превод и често авторът е преводач сам на себе си или е избрал да усъвършенства писането на панглиш. Ситуацията „изгубени в превода“ се илюстрира от Милан Кундера, на когото дължим примери за специфични състояния, тежки за превеждане. Litost е чешка дума за „мъчително състояние, породено от вида на собствената ни, внезапно разкрила се нищожност. То е назоваване на унижението и яда, който следва, „...то захранва жаждата за отмъщение, прикривайки се зад патетично лицемерие, като никога истинските причини не могат да бъдат демонстрирани“ (Кундера, Милан, Непосилната лекота на битието. Колибри, С., 2014). Кундера дава пример с момче и момиче, които плуват в езеро. Момичето е по-добър плувец и стига първо до брега. Момчето се чувства унизено и под фалшивия претекст, че е имало опасни течения покрай брега, удря момичето. Litost се превежда като съжаление, потиснатост, гняв, жалост, отричане (на български), подавленность (руски), regret, pity (английски).
 
Последици за хората в науката: учени, редактори, рецензенти и... брокери
Каква е цената на натиска да се публикува на английски? Нужни са повече време и усилия на автора, евентуално – разходи за професионален преводач. Но времето на университетския учен е сгъстено от увеличения брой часове в норматива и големия натиск от администрацията: дори и ако се игнорира бюрократичната тежест и лошото управление, то самата регулация от страна на държавата води до увеличаване на този натиск. Времето за работа върху авторски текст на английски е малко, като стимулът да го „заделиш“ е минимален. Международните англоезични списания в много случаи изискват редактиране от професионалист с роден език английски, за да се преведе постъпилият текст от панглиш на „нормален“ английски. Така е удължен процесът на приемане на статия на чуждоезичен автор. Затова има драстични разлики в пропорциите на постъпили и приети статии на автори с роден език английски и такива, чийто роден език е друг. Така се трупат разлики в научната продуктивност, която е по-ниска за неанглоговорещи колеги в социално-хуманитарните науки в сравнение с природните науки.
Домогването до публикуване на английски с ИФ създава пазар на нови посредници – наричат ги брокери на грамотността (literacy brokers, брокери на правилността). Те са пазачи на чистотата на английския при писане на социологически, философски и друг специализиран хуманитарен текст, предложен от човек с втори език английски. Сред брокерите са редактори, анонимни рецензенти, лингвисти-експерти, образовани в чужди университети колеги. Така по езиков принцип за достъп до англоезично списание се създават авторски екипи, а имената в списъка се множат. (Примерите за авторство на 5-6 души на текст от 4-5 страници изобщо не са изключение в социално-хуманитарната периодика). Достъпът до брокери на хуманитарен текст в списание с висок ИФ става важен. Участието в мрежи по международни проекти е средство за осигуряване на достъп. Интервенциите на брокерис английски в хуманитарното знание води до още един натиск върху многоезичната академична среда. Текстове се моделират, за да се вмъкнат в стандарта за публикация на „еди-кое си водещо списание“. Изследвания за учени от Южна и Югоизточна Европа дават доказателства за оттегляне към периферията - в ролите, в които се намират, университетските преподаватели предимно потвърждават изследвания „на центъра“, без да бъдат допускани до платформи и издания, чрез които да допринасят за обогатяване на гледните точки в науката.
 
Институционална политика на търсене на преподаватели
Тя е в унисон с натиска да се публикува на английски в елитни тясно специализирани издания. Това носи рейтинг. Тук е видима разликата между частни и държавни университети, между университети на други държави и национални университети, между контингенти от потенциални „качествени“ кандидат-студенти за различните образователни институции. Така малки частни международни университети, обучаващи на английски, привличат на работа учени, носещи специфичен социален капитал, свързан с публикуване на английски в списания с висок ИФ. От друга страна, социалният учен, за разлика от колегата в природните науки, трябва да се грижи и поддържа национална публичност, да пише и публикува на роден език, да поддържа жива връзка с политически, медийни, артистични и др. местни елити. Според С. Ханафи, професор по социология в Американския университет в Кайро, но пишещ основно на френски, дилемата за учения в социалните науки от арабския свят е „публикуваш глобално или умираш локално“ срещу алтернативата „публикувай локално, но умри глобално“. Стига се до дебалансиране в изследванията и сегментиране на база език на публикуване: държавните университети са по-склонни да толерират регионални изследвания, водени от мотива за практическата им значимост тук и сега. Публикациите по подобни проблеми са обикновено на роден език. Възниква „академична монокултура“ в социалните и хуманитарните науки, според израза на полския колега Ана Дужек. Работата по международни проекти дава възможност за излаз, но и там резултатите (отчетите) са почти изцяло английски.
 
Чуждоезиковото обучение
В над две трети от случаите у нас в университетите то е англоезично и предизвиква симлификация на езика, на който се комуникира съдържанието (такъв е опитът ми за преподаване на Бизнес етика на английски език на турски и гръцки студенти в Техническия университет – София). Това неминуемо води до профанизиране - не само поради нива на езикови компетентности, но и поради различните английски езици, които говорят чуждестранните студенти и преподавателите. Лексиката и терминологията, сферите на служене с езика имат значение в университета. Всички (а тук беше обърнато внимание на най-важните) отрицателни последици от англоезичната доминация в хуманитарната образованост накратко са израз на това, ченаучната продуктивност се мисли и е изразима единствено чрез езика на маркетинга, мениджмънта и селфмениджмънта(казано с още една редица глобални англосаксонски термини).С цел привличане на повече студенти и на млади хора в науката се въвеждат нови идентификации, като академичен предприемач, предприемач хуманитарист.
 
Хипотезата за лингвистичната относителност
Тя е подходяща концептуална рамка за осмисляне на негативите от английската доминация в научния език. Лингвистичната относителност се свързва с Бенджамин Уорф и Едуард Сапир (Sapir, E. (1983), D. G. Mandelbaum (eds). Selected Writings of Edward Sapir in Language, Culture, and Personality, University of California Press). Хипотезата с техните имена е метафора за езиковото разнообразие. Изследвайки „странни“ за западния човек езици (на индианците от северна Америка, хопи и др.), Уорф твърди, че формата на езика (the make-up of a language) е повлияна от начина на мислене и образа за света, който има говорещият го. Например, в споменатите езици няма думи, граматически форми или изрази, които се отнасят директно за време - идеята за време не е имала значение в традиционния им живот, където никой не мисли какво е било преди и какво го чака в бъдеще. Дотук идеята изглежда банално клише на здравия разум, както са посочвали критиците на лингвистичната относителност. Но Уорф и Сапир допускат и обратната корелация - езикът детерминира мисленето; ако в езика няма думи за изразяване на време, то е невъзможно или трудно да се конструира понятие за време в главите на говорещите само този език. По-късно конкретни изводи за езика на хопите са частично оспорвани и Уорф е обвиняван в „пожелателно мислене“ (вж.: https://multikulti.wordpress.com/2009/08/16/linguistic-relativity-fact-or-wishful-thinking/). Но след като се формулира подобна мощна идея, тя трудно може да се „изпари“. И днес се появяват резултати в полза на езиковата реалност. Л. Бородитски от университета в Станфорд показва разлики в параметри на езиковата картина на света дори и за т.нар. стандартни европейски езици - английски, немски, холандски (нидерландски), испански, френски, както и за мандарин и корейски (Boroditsky, L. (2001).Does language shape thought? English and Mandarin speakers' conceptions of time. Cognitive Psychology, 43(1), 1–22). Има няколко аргумента за езиковия свят: първо, езиците се различават по род. Въпросът е дали в свят, в който хората изразяват чрез граматическа форма пол на предмети, е в по-висока степен мъжкарски, мъжки или пък той формиракултура на женските ценности, ако си послужим с термини от други теории за културните различия (на ХеертХофстеде). Експерименти в социолингвистиката потвърждават отговор „да” на този въпрос: германци и испанци, говорещи и английски, са помолени да напишат прилагателни, които разкриват съдържанието на думите bridge и key - думи, които са с противоположен род в двата езика. Говорещите немски, където „мост” е от женски род, описват мостовете чрез думи, свързани с женственост (slender, elegant, fragile), докато испаноговорящите, при които „мост” е от мъжки род, изреждат прилагателните big, strong, towering. (Имам спомени за интересни дебати за род и пол с финландци на руски език по въпроса „как различаваме пола на два предмета – книгата и учебникът.) На второ място, пространствените връзки са отразени в езиците по различен начин. На английски, български, руски и други индоевропейски езици правим разлика между in and on, във и на, тоест, вътре - вън. На корейски, оказва се, разликата в предлозите е по отношение на тясно и широко пространство: слагам писмо в плик и ябълка в хладилник изискват различни предлози на този език. Но дали възприемането на пространствата между обектите е различно? Експериментите показват, че когато биват помолени да сравнят конфигурации, корейците спонтанно правят разлика между тясно/широко, докато английски говорещите първосигнално акцентират вътре/вън.
Езикът може да толерира пасивност в поведение и себепрезентиране чрез картина на света, която поддържа отстраненост – ефектите на страдателния залог в българския са добре изучени психолингвистически. Масовата употреба на фразата няма проблем, дошла от панглиша, може да неглижира участници в ситуацията и да е вид дистанциране от нея. Когато политик казва: допусната е грешка, това е бягство от отговорност, манипулиране чрез езика. Би следвало да чуваме: Допуснах грешка (и се извинявам за това). Това, че лица с публични роли прибягват до първия начин на изказ, означава, че има интуитивна опора в лингвистичната реалност, всилата на езика. Ние стъпваме на езиковата реалност не само когато искаме да се откроим с посланието си, но и когато се прикриваме.
Съществува потребност от плурализма на езиковите реалности на говорещи повече от един език. Както разнообразието от биологически видове е необходимо за продължение на живота, така и разнообразието от езикови светове е потребност – освен че е извор на емоция от национална принадлежност, тя е аргумент за принадлежност към цивилизования „хомо сапиенс“.
Но как да разбираме езиковия абсолютизъм като антипод на лингвистическата относителност? Това е начинът, по който езикът може да се развие във времето до степен да доминира изказ, мислене и елементи от поведението на говорещите, така че да води към своеобразен морален абсолютизъм. А последният е слепота за плурализма на света. Нека илюстрирам претенциите на лингвистичния абсолютизъм с езиково упражнение върху риторичния въпрос: Нужен ли ни е абсолютен език, за да знаем в днешно време, че Apple означава ябълка?. И без витгенщайнски интерпретации ще стигнем до аргументи, които показват несъстоятелността и на моралните, и на лингвистичните абсолютисти. Отвъд аргументите има индивиди и институции, както отвъд умозаключението има ябълки и… Apple. Въпросите за ефекта от привилегированото място на панглиша върху състоянието на българския език са важни, но тук ще ги оставим встрани (мой студент попита: това нещо като „бърнаут“ ли е?, когато обяснявах „прегаряне“ и организационен стрес).
Английският като академичен лингва франка няма вероятност да бъде изместен в близко бъдеще (въпреки Брекзит, Тръмп, Макрон и други политически феномени и склонността ни да ги преувеличаваме). Хората по света говорят все по-масово работния език на глобалното село, както и някакъв „mother-tongue” (но не language). В тази перспектива усилието за многообразно разпространяване на хуманитарни знания от академичните хора по света на различни езици създава потенциално повече ползи, отколкото единственият еднопосочен англоезичен поток от центъра към периферията. Хуманитарното знание по същността си разголва дълбоки структури в обществото и общуването; то е контекстно, следователно - езиково зависимо. Включената в него концептуализация на свой опит се изразява на роден език.
 
Вместо заключение
 
Осмислянето на „езиковия абсолютизъм“ би могло да е полезно за държавни органи, управляващи институционални политики във висшето образование, за да отчитат ефектите от хиперболизиране на изискването за публикуване на усреднен английски (панглиш) в списания с ИФ от средно ниво. Те би следвало да са наясно с натиска (липсата) на време и пари, които възпрепятстват университетските преподаватели по хуманитарни науки да предлагат продукция на английски. Има теми и традиции, ангажиращи учени от периферията – не задължително от центъра в науките, които също са качествени като дебат и текст, въпреки че са на български. При използване на езика като маркер за равнище нека се има предвид спецификата на науката в контекста на образователната институция, в която тя прави опити да се развива.
 
 
Бел. ред. Текстът e представен на конференцията „Интеркултурализъм и билингвизъм”на българския SIETAR (Общество за интеркултурно образование, трейнинг и изследвания), организирана съвместно с Международно дружество Елиас Канети. Тя се е състояла на 26 – 27 май 2017 г. в София почти едновременно с конгреса на SIETAR EUROPA в Дъблин, чиято тема е била „Вълните на промяната през XXI век: културната сръчност в бурни времена”.
още от автора
Даниела Сотирова е професор в Катедра „Правни и хуманитарни науки”, Стопански факултет, Технически университет – София.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”