Български  |  English

Докога най-престижният ни литературен приз ще продължава да бъде зам.-награда?

 

Още чувам думите на лауреата за детска литература Васил Сотиров: „Разбрах, че на връчването на Националната награда „Христо Г. Данов“ присъстват зам.-кмет и зам.-министър и, да ви призная, аз се чувствам като зам.-писател.“ Този изискан хумор на талантливия Сотиров ми дава повод да се върна и към други проблеми на вечерта, които ме карат да мисля, че нещата в Министерството на културата се случват по инерция.

Почти двайсет години се връчват тези най-високи отличия от най-високата институция, свързана с изкуството и културата. И какво – за номинациите научаваме два дни преди връчването на наградите, което е недопустимо.
Обидно е да е неравностойно и паричното измерение на наградата „Христо Г. Данов“ – едни получават 2500 лв., а други – 1700 лв., което малко хора знаят. Защо? По-малка ли е заслугата на тези, които получават 1700 лв., или това е просто една нелепа неравнопоставеност? Не ми е достатъчен аргументът, че едната награда се осигурява от Министерство на културата, а другата – от Община Пловдив. Това създава неприятен прецедент в чувствителната душа на хората на културата и изкуството.
И веднага изниква въпросът за начина, по който се определят наградите и се избират членовете на журито – често несменяеми. Наградата за художествена литература е една от най-важните, а защо само трима от журито професионално разбират от литература?
Към това „Защо?“ прибавям още нещо – защо регламентът на наградата не включва пълна календарна година, а обхваща периода до средата на следващата година? Това дава възможност за неравнопоставеност на номинираните. Романът „Камбаната“ е издаден в началото на 2016 г., а романът на Милен Русков „Чамкория“ излезе в края на май тази година. И, естествено, следва въпросът – колко са читателите, които за един месец могат да го прочетат? Колко са членовете на журито, които също са успели да прочетат романа, за да изградят свое убедително мнение и гласуват по съвест? Нима в регламента на конкурса не е зададена предварителната обреченост на „Чамкория“, която, според мен, е най-голямото културно събитие на годината.
Като съм започнала, да прибавя още едно „Защо“. Защо Министерството на културата си позволява да неглижира дотам поезията, че я изхвърля от регламента на конкурса? Статутът на наградата не включва раздел поезия, което е равностойно на изхвърляне на поезията като жанр от литературното поле.
И нещо много важно – струва ми се, че е крайно време основната част от членовете на журито да бъдат не администратори, които нямат свое мнение и чакат да чуят мнението на специалистите, за да преценят за кого да гласуват. Журито трябва да се състои от професионалисти и да бъде обявявано в аванс, за да има конкурсът подобаваща тежест.
Ако Министерството на културата желае да осигури полагащия се висок статус на тази литературна награда, крайно време е да прояви така нужния професионализъм и отговорност. В името на духовното израстване на нацията. Иначе цялото упражнение губи смисъла си.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”