Български  |  English

Крим да не е сандвич?

 
Разговор с Анна Лабушевска, сътрудник на Варшавския Център за източни изследвания
 
- След мащабните манифестации на Блатния площад през 2011 г. и убийството на известния опозиционер Борис Немцов, руските антипутинови сили като че заспаха зимен сън, притихнаха. През март т.г. обаче започнаха да се събуждат. Защо тъкмо сега?
- Сега на улицата излезе не предишната опозиция, а младото поколение – хора, родени, след като Путин дойде на власт. Сега те се опитват да заявят своите очаквания, които са различни от това, което им предлагат властта и държавата. За отбелязване е, че на демонстрациите против корупцията във властта, организирани от Алексей Навални, дойдоха главно много млади хора, които въобще не се свързват с каквато и да било опозиция.
- Може да се каже, че от предишните демонстранти все пак остана Навални...
- Навални участваше в демонстрациите от 2011 г., даже взимаше думата тогава, но не беше от главните фигури. През 2017 г. той се превърна в човека, който събуди общественото недоволство, освен това успя да направи нещо необичайно – да изведе на 26 март на демонстрация съвършено нови хора.
- Как му се удаде това?
- Непосредствената причина хората да излязат на улицата беше материал за корупция на премиера Дмитри Медведев, който Навални публикува в интернет. Неговият запис в You Tube събра 14 милиона гледания! Безпрецедентно!
- И затова младото поколение реши да изрази протеста си извън границите на интернет?
- Безспорно. Нещо е излязло извън контрола на властта... Досега се смяташе, че този, който контролира телевизията, управлява всички, а сега се оказва, че това не е достатъчно, въпреки че телевизията в Русия е основното и най-действено средство за масово поразяване. Кремъл обаче пропусна да види, че младежта черпи знанията си за света не от телевизията, а на първо място от интернет. И сега властта се пита как без политически риск да вземе интернет под контрол. Има необходимите за това инструменти, има гъвкави закони, има пред себе си примери, например китайския... Но ще позволи ли това на управляващите да си върнат влиянието?
- Обществото може и да не издържи по-нататъшното засилване на контрола?
- Трудно е да се каже. Идеята за „контрол” си остава основата, основната основа на властта. Умелото провокиране или пресичането на едни или други обществени настроения – в това е същността на функционирането на путиновия режим. Своята роля и досега играе думата „страх”. В ход са директно сплашване, арести, преследвания, високи глоби. Наскоро Следственият комитет и Федералната служба за сигурност направиха обиски в зданието на Фонда за борба с корупцията на Навални, иззеха компютрите...
- Не е трудно да се събуди страхът в обществото, в Русия има повече терористични актове, отколкото демонстрация на опозицията.
- Досега властта успяваше да обърне терористичните актове (а при Путин те наистина бяха много) в своя полза.
- Има слухове, че тя даже ги е провокирала...
- Това не можем да кажем със сигурност, но властта винаги е успявала да си създаде име на защитник на народа.
- А сега такъв „социотехнически” прийом няма да проработи?
- Има наистина над какво да се поразсъждава. Преди Кремъл лесно успяваше да прокара идеята, че властта е гарант на сигурността. Да видим дали това ще проработи и сега. След терористичния акт в петербургското метро реакциите на обществото се промениха. Преди преобладаваха емоциите, а руснаците вярваха в обещанията на ръководителите си и бяха готови да се откажат от част от свободите си заради сигурността. Сега се чувства някакъв скептицизъм, а – по всичко личи – тревогата расте.
- Руското общество постепенно се събужда от съня, в който го е потопила властта?
- Възможно е. Много красноречиви бяха коментарите в социалните мрежи. В тях едновременно звучаха темата за мартенските прояви срещу корупцията и терористичният акт в метрото. „След демонстрациите на 26 март ловиха юноши, ученици, студенти, а изпуснаха терористите”. Хората си задаваха въпроса: „какво ни дава тази власт?” Появиха се претенции към операцията на Русия в Сирия, защото Путин доказваше, че тя ще помогне да бъдат спрени потенциалните терористи, които „се канят да взривят метрото”. Руснаците видяха, че президентът преследва други цели и само се крие зад загрижеността за гражданите. Всичко това са, разбира се, само разговори, обаче виждаме, че пропагандната стратегия на властта е в криза, а нивото на доверие на обществото към нея пада.
- Това значи, че на Кремъл ще му се наложи да предприема ново пропагандно настъпление, защото до президентските избори остана само година. Какви стъпки да очакваме от опозицията?
- Опозиция, която на изборите да бъде конкурентна на Путин или на когото властта издигне, просто няма. Опозицията не разполага с толкова силен кандидат. Има Навални, но това е действащо лице от друг вид.
- Кой е всъщност Алексей Навални?
- Това е много интересна фигура. Опозиционната си дейност Навални започна преди няколко години като блогър, като използваше своето юридическо образование по специфичен начин. Той изучаваше внимателно законите, които регулират дейността на големите компании, после ставаше техен акционер и получаваше достъп до документите, щателно ги анализираше и показваше как се крадат и се използват неефективно средствата, които постъпват от бюджета в тези компании. Успя да пробие в голямата политика през 2013 г. – с поддръжката на група свои привърженици, той взе участие в изборите за кмет и получи доста добър резултат. Толкова добър, че властите малко се изплашиха. Безпокойството им бе предизвикано не толкова от самата фигура на Навални, колкото от лекотата, с която в такъв кратък срок той успя да получи обществена подкрепа. Сега той мисли за участие в президентските избори.
- Руският политолог Станислав Белковски нарича полуевропейци такива хора като Навални. Какво значи това.
- Белковски понякога прибягва до силна ирония, но трябва да се каже, че Навални не е от хората, които се възторгват сляпо от Запада. Обратното, преди време той дори се заиграваше с руския национализъм, ходеше по „руските маршове”, опитваше да преговаря с лидерите на националистите и вдигаше техни лозунги.
- Може ли да се каже, че си е останал руски националист?
- Мисля, че да, натам сочат много от думите и делата му. Като пример мога да приведа необичайното за опозиционер отношение към анексията на Крим. Силно разпространение получи нееднозначното му изказване: „Да не би Крим да е сандвич със салам, за да го разкарваме насам-натам?”. Навални се държи встрани от тази тема.
- Какво оръжие против властта има той сега?
- Фондът за борба с корупцията. Благодарение на група съмишленици, Навални се занимава с нещо като журналистически разследвания, каквито в руските медии няма. Той прониква в забранени области и събира компрометиращи материали за различни финансови машинации на представители на властта, високопоставени чиновници, членове на семействата им. Това наистина са много качествени разследвания.
- В които не се споменават източниците на получената информация.
- Може да се предполага, че Навални се ползва от едно явление, което вероятно съществува в кръговете на властта – деленето на кланове и съперничеството помежду им – и благодарение на това има информатори в необходимите места. Не мисля, че толкова сензационни детайли, каквито се появяват в неговите разследвания, биха могли да бъдат открити само като анализираш открити източници.
- Тоест, той може да шантажира много влиятелни представители на властта?
- Шантажът е просто сплашване, а Навални публикува информацията си. Наскоро показа как Дмитри Медведев харчи корупционни пари за конкретни предмети на лукса. Той обяснява как работи тази схема, как се използват благотворителните организации, които са свързани с благотворителността само по име, а в действителност се явява „пералня”, където се перат пари. Интернет коментаторите предполагат, че Медведев е множал богатствата си с разрешението на Путин. Това е било благодарността за това, че е седял четири години на президентския стол, пазейки го за Владимир Владимирович.
- Значи „героите на Навални” не се страхуват от него?
- Не бих била така уверена. Самият Медведев се постара да принизи значението на разследването, казвайки, че това са догадки, някакви хартийки, но не излезе с опровержение на съобщеното от Навални. На руските допитвания до общественото мнение, разбира се, е трудно да се доверим напълно, обаче през март, сравнено с февруари, поддръжката на Медведев е паднала с 10%. Това навежда на размисъл.
- И показва, че обществото наистина се е събудило и може реално да заплашва властта?
- Не съм сигурен, че това пробуждане носи заплаха. То се случва, но е трудно да се каже дали този процес няма да е временно явление. Ясно е, че има хора, които по-рано са странели от политиката и са се занимавали със своите си работи, а сега са започнали да разбират, че не всичко е наред.
- Като се сблъскват с това, че те осиромашават, а ръководителите им имат огромни богатства?
- Обикновените руснаци, които започват да живеят все по-сложно, започват да разбират по-добре ония, които през март излязоха на улицата да изразят протеста си против корупцията по високите етажи на властта. Обаче засега е сложно да се даде оценка колко хора са разочаровани от властта и ще се засилят ли подобни настроения до степен да представляват заплаха за ръководството на страната.
- Винаги има страхове, че Владимир Путин, стремейки се да запази президентския пост, ще реши да успокои растящото недоволство с помощта на „затягане на гайките”.
- Вътрешната ситуация в Русия се мени бързо и е сложно да се каже какъв сценарий ще напише властта. Предишната схема на тотален контрол, която беше призвана да обезпечи безпроблемно преизбиране на Путин, се пука по шевовете. Много е възможно властта да прибегне до по-радикални действия и по-жестоки репресии. В същото време, възможно е вътре в управляващия елит да се извърши разцепване, по всичко личи, че той не е монолитен. Обаче, както обикновено, е ясно едно нещо: путиновата Русия е загадка не само за света, но и за самата себе си.
Виеслава Левандовска
Niedziela.pl
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”