Български  |  English

Полша в момента
за мен е черна дупка

 
- Не сме разговаряли от три години. Какво се случи с теб през това време?
- Не мога да кажа, че има някаква кардинална промяна. От 10-12 години съм в постоянен цикъл, работя като оператор, напоследък и като режисьор. И се опитвам да съчетавам чисто занаятчийските проекти, с които се храня, с по-амбициозни – игрален, документален или телевизионен. Слава Богу, такива ми се случват почти всяка година. Работя с постоянни хора. Преди осем години си отиде най-близкият ми режисьор Петър Лазаркевич – тук късметът ми бе Грец, в Полша бе Петър и до ден днешен чувствам липсата му. Преди две години със съпругата му Магда Лазаркевич завършихме документален филм за него – „Неприсъствие”. Радвам се, че стана добър, получи хубави отзиви и беше показан в студийните кина. С игралните филми е по-трудно – случва ми се по един на две-три години, конкуренцията е огромна, в Полша има поне четири училища за кино. Прочее, от година и половина преподавам в едно от двете най-престижни – в Краков. То е комерсиално, но добро. Водя уъркошопове по осветление, работа с декор, поставям светлинни задачи. Това е предизвикателство, защото трябва да обърна целия си професионален опит в комуникативна форма, която да е разбираема за младите, и се радвам, че се получава. Важно за мен е, че бях приет в престижната Асоциация на полските оператори. Тази година най-сетне заснех игрален филм с Магда Лазаркевич – „Завръщане”. В момента се монтира. Съвременен, безкомпромисен филм. Магда много се притесняваше, че проектът може и да не мине заради общата тежка ситуация в Полша, а филмът се отнася критично към средното католическо полско семейство. Някой злобно би могъл да каже, че е антирелигиозен. Не е – може би е малко антицърковен.
- Какво се промени, откакто „Право и справедливост” на близнаците Ярослав и Лех Качински завзе властта в Полша?
- Ще започна с почти анекдотична ситуация. Преди седем години, когато се случи трагичната самолетна катастрофа при Смоленск, в която загинаха над деветдесет души начело с президента Лех Качински, предишната вечер бях с приятели в къщи и те ме помолиха да покажа фрагмент от политическия сериал „Екип”, който заснех с Агниешка Холанд. Така се случи, че от 13-те епизода извадих последния, където президентът на република Полша загива с хеликоптер над Афганистан. Там беше и приятелката ми, която не беше гледала нищо друго от този сериал. На сутринта излизам рано за снимки, по телевизията съобщават страшната новина, дъщеря ми я буди: „Ставай, президентът загина в катастрофа”, а тя в полусън отвръща „Да, да, знам, в Афганистан с хеликоптер”... В момента, като ти разказвам това, ми настръхва косата. Това съвпадение нямаше да е толкова значимо, ако катастрофата не бе началото на кошмара, който сърбаме сега. Тогава все още управляваше либералната партия „Гражданска платформа” и никой не очакваше нещо сериозно да се случи, защото Полша просперира, икономическите й показатели са прекрасни, мина невредима през огромната икономическа криза в Европа и света. Милиарди евро влизаха от Европейския съюз, Полша беше отличничка в усвояването на тези ресурси. И това бе видимо – на всяка крачка държавата се променяше като в анимационен филм към по-добро. Да, вярно е, че след два мандата Гражданска платформа постепенно изгуби рефлекс. Имаше афера с подслушвани разговори на политици в ресторант. Когато това излезе наяве, страшно ги компрометира, въпреки че те, общо взето, си вършеха работата. Това беше първият удар на Качински. Може хората да са наивни, но когато външният министър казва: „Полша не е никаква държава”, докато си пие бирата, въпреки че е добър на поста си... И през 2015 в нормални избори спечели партията на Качински „Право и справедливост”. В началото той каза, че няма да има никакъв реваншизъм, че всичко добро ще продължи. Никой не вярваше, защото знаехме какъв е. Но това, което се случи за тези две години, надмина и най-черните очаквания.
- Наричат министър-председателя Беата Шидло „полската Меркел”.
- Абсолютно не съм съгласен с това. Меркел е виден политик, а Беата Шидло е марионетка – тя няма свое мнение. Качински създаде цяла система, паяжина от свои хора. В момента ситуацията в Полша напомня класическа авторитарна република. В началото хората бяха притеснени, но в момента ситуацията е на ръба на паниката. Защото, имайки мнозинство в парламента, унищожават организация по организация, област по област: конституционен съд, съдебна, образователна, пенсионна система, култура, медии... Разграждат всички фундаменти на държавата, които бяха постепенно изградени. Разбира се, тук няма място да обясня всичките нюанси и сложности на ситуацията, но в тази работа е забъркано и крайно радикалното и националистично крило на католическата църква, според мен, свързано с тайните служби, може би с Русия, където става въпрос за големи пари, за манипулация на масите. Вчера четох, че това правителство и президентът Анджей Дуда имат над 37% рейтинг. Тоест, те намериха най-примитивните хора и с най-примитивни методи вкараха свои страшни идеи – например, чрез страха от мигрантите... В момента Шидло призовава: „Европа, събуди се, ще убиеш своите деца, къде са твоите християнски корени?”... Ако някой ми беше казал преди 10-15 години, че в държава, в която идеята за солидарност е патент, ще се роди този грозен национализъм, нямаше да повярвам. В България тези партии са малко изкуствено създадени. А в Полша въпросните идеи съществуват сред 30% от населението. Не е проблем, че го има Качински и партията му, а че тя намери почва. За нас, нормално мислещите хора, за интелектуалците да не говорим, това е леден душ. Ние сме се оценявали по-високо, отколкото струваме всъщност. Въобразявахме си, че гражданското общество няма алтернатива. Полша в момента за мен е черна дупка. Качински е образован в комунистическа Полша и сега пренася наученото – слага свои хора в цялото управление. Никакви конкурси! Всичко е политизирано. В момента главният прокурор и министърът на правосъдието са един и същи човек. Вчера приеха закон за правосъдието, където партията ще определя шефовете на съдилищата. Месец след месец рухват устоите на демокрацията. Ние в момента разчитаме час по-скоро да се провали икономиката, та тези дебили, които гласуват за тях, да се стреснат, но управляващите направиха нещо много важно – раздадоха за всяко второ дете по 500 злоти месечно на семейство.И маса лумпенизирани работници, които са оставили децата си по социални домове, сега си ги вземат обратно, защото имат пари за водка. Не мога да простя на Качински, че използва утайката на страната. И целият този модел има чисто психологическа причина – той има някаква дълбока вина за смъртта на брат си, защото е настоял самолетът да кацне. Бил е винаги по-силният от двамата. И сега – комисия след комисия, разровиха всичките гробове, текат ексхумации. Легендата, че Лех Качински и другите са убити от руснаците, е тяхната религия. Доналд Туск го викат от Брюксел като свидетел по някакви измислени дела. И никаква комисия нищо няма да открие. Но се харчат държавни пари и се вдига шум.
- Но и при евроскептицизма на Качински Полша все пак продължава да получава пари от ЕС, така ли?
- Обективно намаляват. Освен това, вече се говори за санкции. Ами как да си обясним факта, че за гласуването на Туск за Европейския парламент от 28 държави единствена Полша бе против?! Според мен, политиката за Качински е само средство – той е тотално комплексиран човек, няма банкова сметка, никога не е имал жена, живее с коте, три пъти е ходил в чужбина. В историята се случват такива неща – Сталин, Хитлер... Това е нещо подобно. Според мен, Качински презира Полша. И използва темата за бежанците, без да му дреме за тях. Знае едно – непрекъснато трябва да дели нацията: на добри и лоши, на предатели и герои, на католици и неверници. И така поставя и въпроса за бежанците – че са хора, които искат да ни убият. Но има и друго - като си беден, си по-склонен да споделяш. Поляците се позамогнаха и не са много склонни да дават на идващите отвън. Сложно е. Всичко, което се прави в държавата – независимо дали е свързано с бежанците или с честване на годишнина, както е догодина един век от възстановяването на суверенитета на Полша, се прави в името на едно – подчиняване на държавата на една партия, на един човек. Сега искат да променят конституцията.
- Четох, че президентът Анджей Дуда е замислил два референдума: за конституцията догодина и за бежанците през 2019.
- Кой се интересува от подробности? Тези идеи се променят бързо. Но конституцията от 1997 им пречи, разбира се. Тя може да се обнови, а не да се разрушава, както искат те. В интерес на истината, ако след две години тази власт падне, президентът Дуда може да бъде съден, защото не я спазва. Шидло - също.
- А либералите от „Гражданска платформа” как се държат?
- Опозицията е много слаба. Откакто си отиде Туск, нямат добър лидер. Силата на Качински се дължи и на това. Появи се и нова Модерна партия – либерална, леко дясна. За хомосексуални бракове, за отделяне на църквата от държавата... Пасва на възгледите ми. За нея гласувах.
- Тази Модерна партия има ли шансове?
- Тя е за 10-12%. За нея гласуват преуспели хора. Средният поляк се страхува от тази партия. Може да е еретично, но започвам да се съмнявам в смисъла на демокрацията – тя е за зрели общества.
- Усещал ли си върху себе си опасност от новата политика?
- Да. Получих редица анонимни SMS-и: „Цветен, махай се от държавата, връщай се в дивата си държава, не разваляй пазара“. И, разбира се, отидох в полицията. В интерес на истината, тя веднага реагира и след седмица ми казаха от кого са SMS-ите – един от двамата, които подозирах - пишлигар колега. Те са такива кокошкари – всичките ултраси, цялата утайка има самочувствие, знае, че е безнаказана. Дай Боже, тази отвратителна ситуация да действа отрезвително на мислещите хора...
- Има ли в Полша цензура?
- Смея да твърдя, че полската държавна телевизия в момента е по-грубо пропагандна от комунистическата по време на военното положение - говори се с езика на 50-те. Не се показват определени хора, филми... И пресата е поделена – има вестници и списания, които са толкова пропагандни, че не се четат.
- А в интернет?
- Е, той е някакво спасение. Така разбираш, че не е 1950-а. И това ми дава надежда, че няма да успеят да постигнат докрай целите си.
- Какво е отношението на властта към културата?
- Министърът на културата Пьотър Глински е брат на известния режисьор Роберт Глински. Между другото, с братята е странна работа – шефът на телевизията Кулски е брат на зам.-главния редактор на „Газета виборча”. Супер тема за филм. Например, министърът на културата сега спря пари за световния театрален фестивал в Познан „Малта”, защото в програмата имало постановка, ядосала католиците, но той не бил я гледал. И това в Полша, където изкуството винаги върви напред! Но хората се сплотиха, събраха пари и фестивалът е факт. Във Вроцлав пък смениха директора на театъра. Парализа. Не знаеш кое кога къде ще гръмне. Агниешка Холанд и сестра й Магда Лазаркевич са сред елита на низвергнатите. Лех Валенса, легендата на държавата, се оказа агент на ДС. Никога не съм му бил фен, но отидох на митинг в негова защита.
- Но Анджей Вайда показа това във филма „Валенса – човек на надеждата“.
- Да. Но не може да има някакъв си Лех Валенса над Лех Качински. Строят се паметници, които са повече от тези на папа Йоан-Павел ІІ. Кошмар.
- Много огорчен от ситуацията в Полша си отиде Вайда. И мисля, че последният му филм „Остатъчни образи” е колкото за комунистическия режим, толкова и за днешното положение.
- Абсолютно. Не съм почитател на цялото му творчество, но Вайда имаше феноменалното умение да чува пулса на обществото. Той беше последният романтик на Полша. Голям режисьор. И щастлив живот – да си отидеш на 90 преди премиерата на последния ти филм. Страшно е, че авторитетите си отиват. В киното мога да кажа, че имам огромна надежда, като гледам дебютите на младите. „Последното семейство” на Ян Матушински е невероятно добър филм по изключителна книга. Постепенно те всмуква в материята си, все по-дълбоко потъваш в това семейство и все повече се докосваш до някаква лудост. Накрая имаш усещането, че си в душата на героите. „Всички безсънни нощи“ на Михал Марчак не е нито документален, нито игрален – изпълнителите играят себе си. Както преди повече от 60 години Анджей Вайда направи „Невинни чародеи“, където погледна по съвсем друг начин на младото поколение по време на цъфтящия сталинизъм, така и тук камерата следи поведението и дните на група млади хора, главно двама приятели. Толкова е трудно да докоснеш, камо ли да обхванеш съвременния хаос, а този режисьор наблюдава действителността, без да я оценява. Но докосва нещо изключително важно – на тези хора не им се случва нищо, а чакат, нямат никакви комплекси и проблеми със свободата, не искат да се махат от Полша, обаче дълбоко в себе си усещат неудовлетвореност. Люшкат се между еуфория и меланхолия, между уединение и групов екстаз. Тоест, филмът нищо не обяснява, но е много дълбок и важен. Стана култов за определени среди. Друг филм, който в Полша мина вяло, но също мисля, че е важен, е „Детска площадка“ на Бартош М. Ковалски. И той е на ръба между игрален и документален, защото главните герои са 12-13-годишни деца, които убиват приятелчето си. Той е филм, който средният полски зрител още не е готов да приеме. Последният епизод е изпитание. Този филм показва, че злото е много обикновено, сиво, всекидневно. Проницателно наблюдава поведенията на децата, изследва къде през пролуките излиза най-страшното. Шоков е. И трите дебюта, за които говоря, са уникално зрели като направа, като кино. Чудя им се на тези 30-годишни режисьори как са овладели занаята.
- Продължават ли да функционират регионалните фондове за кино?
- Да, те са 6-7, отпускат малко пари, но помагат.
- Властта оказва ли натиск върху селекцията на комисиите в Националния филмов център?
- Засега не. Там усъвършенстваха системата на оценяване. Има 7 комисии, чиито шефове досега определяше директорът на Филмовия център, а сега се намеси Министерството на културата. Системата е такава, че тези шефове на комисии сами си избират членовете и разглеждат проектите. И после избраните се четат от всички шефове на комисии. На последните две сесии в три от тях бяха поставени псевдорежисьори и продуценти, явно свързани с новата конюнктура. Обаче системата е такава, че продуцентите, които предават проект, могат да си изберат в коя комисия да го подадат.
- Някой отишъл ли е при тези тримата?
- На първата сесия – само при един. Слава Богу, Филмовият център не даде пари за срамния филм „Смоленск“ на Антони Краузе – сериозен режисьор, но напълно изперкал.
- И тук гледахме този филм – позор. А могат ли властващите да разрушат Филмовия център?
- Голяма част от парите идват от държавата. Но знаеш, има фондове, отчисления от билети...
- Всъщност, живееш между Вроцлав, Краков и Варшава.
- Така е. Във Вроцлав се чувствам най-добре – той е град на хора, дошли от другаде. Може би затова там идват най-много украинци, с които Полша е залята. Само тази година във Вроцлав са пристигнали 40 хиляди.
- А ти по какъв повод дойде сега в България?
- За да се видя с близките си и да заснема късометражния филм „Обир“ с режисьорката Мария Николова и продуцентите братя Гелеви. Днес правих цветна корекция. Освен това съм в начален и много труден етап на работа по сложен проект - филм с режисьора Георги Стоянов и продуцента Николай Тодоров по сценария „Житие“ на Красимир Крумов-Грец. Трябваше да го снимаме заедно преди две години и се готвехме, но уви...
- Какво ще правиш в Полша, като се върнеш?
- Ще се втурна към сериалите.
Разговаря Геновева Димитрова
21 юни 2017 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”