Български  |  English

Случаят Йозеф Рот

 

Становище

на Съюза на преводачите в България
 
Във връзка с публикуваната в „Литературен вестник“ (бр. 11/22– 28.03.2017) статия на проф. Ана Димова „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“, Комисията по професионална етика към Съюза на преводачите в България се самосезира и запозна подробно с изнесения от авторката случай за заимстване на нейни преводи.
Въз основа на извършения съпоставителен прочит на отделни откъси от четири новели и шест разказа на Йозеф Рот, преведени от проф. Ана Димова през 1986 г. и от проф. Владко Мурдаров през 2015 г., Комисията по професионална етика стигна до заключението, че отликите между двата превода са незначителни и че именно съвпадението, а не различието се налага като преобладаваща тяхна черта. Комисията запозна с тази констатация издателство Black Flamingo и проф. Владко Мурдаров и възложи на д-р Гергана Фъркова-Ангелова – германист, литературен преводач и познавач на творчеството на Йозеф Рот, изготвянето на експертно становище по случая. То бе представено пред Управителния съвет на СПБ с категоричното заключение за наличие на пряко заимстване на преводи от проф. Владко Мурдаров, преводач на два сборника с разкази и новели на Йозеф Рот, публикувани от издателство Black Flamingo.
Воден от уставното задължение да защитава правата на преводачите и да работи за престижа на професията, след като се запозна обстойно със случая, Управителният съвет на Съюза на преводачите в България категорично заявява, че е налице директно заимстване на преводи, което иначе се нарича „плагиатство“. Управителният съвет на СПБ остро осъжда това явление, както и нарушаването на авторските права на проф. Ана Димова от страна на проф. Владко Мурдаров.
Съюзът на преводачите в България е убеден, че българската културна общественост няма да остане безразлична и също ще осъди най-остро тази несъответстваща на етическите норми проява. Всеки авторски труд изисква уважително отношение.
Управителен съвет на Съюза на преводачите в България
Комисия по професионална етика на Съюза на преводачите в България
 
P.S. Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за професионалното отношение при изготвянето на експертното становище, което може да бъде прочетено на официалния сайт на Съюза https://www.bgtranslators.org/
 
По повод на Ана Димова, (Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис
 
Започнах своята работа върху произведенията на Йозеф Рот още през 2014 година. Желанието ми беше то да бъде представено по-пълно, защото от предварителната анкета, която правих, се оказа, че хората (не германистите) познават, и то преди всичко като заглавие, само „Радецки марш”. Реших да започна с новелите, които всичките съм събрал в сборника „Легенда за пияницата светец”, издаден през 2015 г. от издателство „Блек Фламинго”. В същата година излезе и сборникът със събраните разкази „Немият пророк”, както и първият роман „Мрежата на паяка”. През следващата година преведох и издадохме втория роман на Рот „Хотел „Савой”, а след това продължих с по-късните романи „Фалшивите тежини” и „Приказка за 1002-ата нощ”. Следват и други романи, по които работя.
Обвинителната статия на Ана Димова (А.Д.) е посветена само на сборника с новели и сборника с разкази, където тя открива, както твърди, преписани свои преводи. (Спорните текстове представляват само част от двата сборника.) Длъжен съм да поясня, че съм работил по изданието на Kiepenheuer & Witsch от 2011 г. Joseph Roth, Die Erz?hlungen, към което са добавени и други разкази. Ще отбележа, че заглавието на сборника с новели е и заглавие на една от тях, включена в него. Избраното име на новелата е „Легенда за пияницата светец”, защото „Легенда за светия пияница”, както предлага А.Д., е буквален превод от немски, а съчетание „светият пияница” е некоректно да се употреби на български.
Във връзка с обвиненията на Ана Димова ми се наложи да потърся изданието на „Народна култура” от 1986 г. Сравнението, което направих между моите преводи и превода на А. Д., не ме учуди. Езикът на Йозеф Рот в никакъв случай не е сложен, изреченията му обикновено са кратки и е съвсем естествено големи части от разказа му да съвпадат при превеждане от различни хора. Безспорно, има доста различия, които А.Д. определя като „несъществени редакторски корекции”, като има предвид своя текст, без да предполага, че те може да се дължат и на различен начин на изказ при друг преводач.
Все пак не може да се определят като „незначителни редакторски корекции”, когато има и различия в смисъла. Ще посоча няколко примера.
 
А.Д. с.136
Смятам моя стар приятел доктор Сковронек за много добър познавач на човека. Повече от двайсет и пет години той е лекар в един прочут женски курорт, където чудодейните извори имат славата, че лекуват заболявания на матката, безплодие и истерия.
В.М. Легенда, с. 102
Ценя много познанията за човека на моя стар приятел доктор Сковронек. Повече от двайсет и пет години той е лекар в един прочут женски курорт, където чудодейните извори имат славата, че лекували заболявания на матката, безплодие и истерия.
 
А.Д. с. 222-223
А що се отнася до връщането, ще е необходимо да почна от доста далеч, за да ви обясня защо не мога да ви посоча банка, в която бихте могли да върнете парите. Защото аз станах християнин, след като прочетох историята на малката света Терез де Лизиьо. И сега съм поклонник на малката статуя на светицата, която се намира в църквата „Сент Мари де Батиньор” и която лесно ще откриете.
В.М. Легенда, с. 155
А що се отнася до връщането, ще е необходимо да започна от доста далеч, за да ви обясня защо не мога да ви посоча банка, в която бихме могли да върнете парите. Защото аз станах християнин, след като прочетох историята за малката светица Терез де Лизиьо. Сега съм поклонник на малката статуя на светицата, която се намира в църквата „Сент Мари де Батиньор” и която вие лесно ще откриете.
 
А.Д. с. 220
Що се отнася до мен, аз вярвам, че е било именно така. Защото познавах Нисен Пиченик и гарантирам, че той принадлежи към коралите и че дъното на океана е единствената му родина.
Нека почива там в мир заедно с Левиатан, докато дойде месията.
В.М. Легенда, с. 215
Лично аз вярвам, че е било именно така. Защото аз познавах Нисен Пиченик и мога да гарантирам, че той принадлежеше на коралите и че дъното на океана беше единствената му родина.
Нека почива там в мир заедно с Левиатан, докато дойде месията.
 
А.Д., с. 29
(епитафията)
„Предан и почтен ти винаги бъди
чак додето гроб студен те приюти!”
В.М. Немият, с. 21
(епитафията)
„Беше винаги предан и почтен
чак до гроба студен!”
 
А.Д. с. 39
Крачеше сред тях и един човек, който сякаш не принадлежеше към хората от уличката, беше някак чужд сред тях, вървеше някак безцелно за разлика от останалите. Едър мъж с прости тъмни дрехи, гологлав, леко приведен, крачката му беше малко несигурна, колеблива, тътреше с известно усилие десния си крак. Разглеждаше минувачите с изучаващ поглед и жените се поизплашваха, когато този поглед, тези очи, големи, тъмни, гледащи втренчено от бледото лице, се спираха на някоя от тях.
В.М. Немият, с. 47-48
Сред тях крачеше и един човек, който сякаш не се числеше към хората от уличката, беше някак чужд сред тях, вървеше някак безцелно за разлика от останалите. Едър мъж с прости тъмни дрехи, гологлав, леко приведен, крачката му беше малко несигурна, колеблива, тътреше с известно усилие десния си крак. Разглеждаше минувачите с изучаващ поглед и жените се стряскаха, когато този поглед, тези очи, големи, тъмни, гледащи втренчено от бледото лице, се спираха на някоя от тях.
 
А.Д. с. 51
Априлската нощ, през която пристигнах, беше натежала от облаци в очакване за дъжд. Сребристите очертания на града стърчаха над рядката мъгла дръзки, почти пеещи, устремени към небето. Фина и изящна, една готическа куличка се катереше към облаците. Портокаловият диск на осветения часовник на кметството висеше във въздуха като окачен на невидимо въже.
В.М. Немият, с. 73
Априлската нощ, през която пристигнах, беше натежала от облаци и очакване за дъжд. Леките сребристи очертания на града стърчаха над рядката мъгла дръзки, почти пеещи, устремени към небето. Фина и изящна, една готическа куличка се изправяше към облаците. Дискът на осветения часовник на кметството като жълтък висеше във въздуха сякаш окачен на невидимо въже.
 
А.Д. с. 128
Веднъж се случи така, че старши лейтенант Фалмерайер трябваше да бъде преместен в Жмеринка, но с големи усилия успя да уреди оставането си. Твърдо беше решил да остане. Всяка сутрин, всяка вечер благославяше войната и окупацията. От нищо не се страхуваше повече, колкото от внезапен мир.
В.М. Немият, с. 223
По едно време се оказа, че старши лейтенант Фалмерайер трябва да бъде преместен в Жмеринка, но с големи усилия той успя да уреди оставането си. Твърдо беше решил да остане. Всяка сутрин, всяка вечер благославяше войната и окупацията. От нищо не се страхуваше повече, колкото от внезапен мир.
 
Това са само няколко случайно избрани примера.
Различия може да се открият и при превода на пряката реч в текстовете. За пример ще посоча откъси от новелата „Легенда за пияницата светец”.
 
А.Д. с. 230
– Каква среща – каза тя. И това наистина беше нейният глас, гласът на Каролине.
- Сам ли си – попита тя.
- Да – отвърна той, – сам съм.
- Ела, нека си изясним отношенията – каза тя.
- Ама – отвърна той, – ама аз имам среща.
- С жена ли? – попита тя.
- Да – каза плахо той.
- С кого?
- С малката Терез – отвърна той.
– Тя няма никакво значение – каза Каролине.
В.М. Легенда, с.163
- Каква среща – каза тя. И това наистина беше нейният глас, гласът на Каролине.
- Сам ли си? – попита тя.
- Да – отговори той, – сам съм.
- Ела, да си поговорим – каза тя.
- Но аз имам среща – отговори той.
- С жена ли? – попита тя.
- Да – каза той плахо.
- С коя?
- С малката Терез – отговори той.
- Това няма никакво значение – каза Каролине.
 
А.Д. с. 231
– Къде беше през всичкото това време? – попита тя.
– Навсякъде, никъде – каза той. – Едва от два дни отново имам работа. През цялото време, откакто не сме се виждали, все пиех, спях под мостовете, както се полага на нашего брата, а ти вероятно си водила по-добър живот. С мъже – добави той след малко.
В.М. Легенда, с.164
- Къде беше през цялото това време? – попита тя.
- Навсякъде и никъде – каза той. – Едва от два дни отново имам работа. През цялото време, откакто не сме се виждали, все пиех, спях под мостовете, както много други, а ти вероятно си водила по-добър живот. С мъже – добави той след малко.
 
Впрочем във връзка с твърдението, че преводът на цялата новела „Легенда за пияницата светец” е „заимстван”, ще посоча само, че има съществена разлика в номерацията на главите от същата новела. Докато при А.Д. те са 14, в немския текст и в моя превод те са 15.
Във връзка с формулировката, че „заимстваните” новели и разкази са добре размесени с наистина преведените”, трябва да отбележа, че и в двата сборника, подготвени от мене, текстовете са подредени хронологически. Това може да се види от годините, които специално са посочени в края на всеки текст.
Не смятам за необходимо да коментирам различията при превода на заглавията, които споменава А.Д., защото това е въпрос на тълкуване от преводача във връзка със следващия текст.
В заключение ще отбележа, че не приемам твърденията на Ана Димова, че в двата тома, които съм приготвил, са заимствани нейни преводи. И за двата сборника съм работил съвършено самостоятелно, както продължавам да работя и по другите досега непреведени текстове на Йозеф Рот.
За мене остава обаче необяснимо защо Ана Димова, с която се познаваме добре, не ми се е обадила за своите наблюдения, а е решила направо да публикува обвиненията си.
 
Владко Мурдаров
 
P.S. Научих случайно, че има становище на Съюза на преводачите, което, разбира се, не ми бе предоставено. Това е текстът ми, който изпратих на Етичната комисия на Съюза на 24 април т.г. Не мислех да го публикувам, защото смятах, че става въпрос за професионален спор, който не интересува широката публика. Очевидно съм сбъркал в тази своя преценка.
20 юни 2017 г.
 
още от автора


3 - 30.06.2017 12:39

Случаят Йозеф Рот
От: Гергана Фъркова
Щом и вестникът, който нарича себе си "Култура" застава зад интелектуалната кражба, е много трудно да повярваме, че нещата в България ще се оправят. Въпреки че ветникът имаше възможност да публикува експертизата, той не го направи. Но се радвам да видя примерите на проф. Мурдаров, дори този му отговор започва с манипулация. Посоченият пример от В.М. Легенда, с. 102
"Ценя много познанията за човека на моя стар приятел доктор Сковронек..." си е измислен сега, в книгата на стр. 102 текстът напълна преписва Ана Димова: А.Д. с.136, т.е. вижте сами, че пише: "Смятам моя стар приятел доктор Сковронек за много добър познавач на човека. Повече от двайсет и пет години той е лекар в един прочут женски курорт, където чудодейните извори имат славата, че лекуват заболявания на матката, безплодие и истерия." Защо в. Култура участва в подобни фалшификации? Не можа ли отговорният редактор поне да си прегледа примерите на Вл.М.? Пак ще се налага да намесваме Европа, защото в Австрия, която е финансирала изданието, е дала пари за превод, а не за плагиатство. А, както знаем, там се отнемат титли за такова нещо. А гражданите биха бойкотирали подобен вестник.
2 - 29.06.2017 21:36

Случаят Йозеф Рот
От: Недялка Гочева Чакалова
Защо ми е изтрит коментарът? В него нямаше нищо обидно или неприлично.
1 - 29.06.2017 20:04

Драга Култура
От: Azis Kash
Нямате нито пряк линк към експертана оценка на Фъркова, нито към статията на Димова. Заемате страна. Но друго не сме и очаквали.
Това увенчава дългогодишния Ви почин за "критика на превода", който основно утвърждава известни не само с преводите си, но и със секретните списания, и техни преки наследници, затова пък никак не жали нови имена. Да не говорим да конфликта на интереси при упражняването му върху преводи от английски.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”