Български  |  English

Визионери в танца

Испанският национален балет в България

 
Изкуството на фламенкото е добре известно в България, а неговата популярност надхвърля кръга от почитатели на танца. Първите гастроли на Испанския национален балет датират от 80-те години с незабравимата Кристина Ойос. Пак оттогава светът открива трагичния заряд на фламенкото чрез филмите на Карлос Саура с легендарния Антонио Гадес. Поколения ценители на красотата израстват с шедьоврите на Саура „Кармен”, „Кървава сватба”, „Фламенко”, а тази година и „Хота, отвъд фламенкото”. България е страна, чувствителна към фолклорното наследство и към превръщането на фолклора в представително лице на националната култура. По ред причини испанското фламенко среща у нас не просто сърдечен прием, но и разбиране, ценителско отношение. Настоящото турне на Испанския национален балет е третото за последните пет години. С всяко следващо идване световноизвестната трупа е посрещана с нарастващ интерес. При предишния гастрол през 2014 г. концертът бе повторен, а билетите - светкавично изчерпани. Тази година гостуването бе в рамките на една седмица - от 7 до 14 юни, като излезе от рамките на столицата, представи се и в Русе, и във Варна.
Испанският национален балет е компания, която в известна степен е аналог на нашия държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”. Трупата е по-млада със седемнайсет години от нашата. И двете компании набират танцовите си изпълнители от националните училища за танцово изкуство, където се обучават професионални артисти. Танцовият фолклор и на двете страни е уникален, изключително богат и разнообразен. Тук свършват приликите. При всичкия потенциал, който има, нашето танцово изкуство е в криза, а държавна политика за опазване на наследството и адекватно съвременно развитие не съществува. Така богатството, наречено български танцов фолклор, се съсипва. Срещите с Испанския национален балет са не просто глътка въздух и естетическа наслада, те са ценен опит за нашите специалисти и пример за танцово визионерство за нашите управленски кадри в сферата на културата.
Испанският национален балет е създаден през 1978 г., а негов пръв директор е Антонио Гадес. На създаването на тази компания се гледа като на инвестиция, имаща за цел да представи испанската култура пред света, да разкрие корените на испанския дух. Концепцията за изграждане на репертоара и обучението на артистите е заложена в дългосрочна стратегия, спазвана последователно, чиито резултати виждаме днес. Фламенкото е най-известният жанр, в голяма степен изграждащ представата за испанския танц като страстен и драматичен, а развяващите се пъстри поли, богато украсени волани, ветрила и кастанети са присъщ атрибут на огнените ритми. Въпреки че не е единствен, фламенкото е определящият танц, който не просто се превръща в символ на Испания, а в символ на танца въобще. Красивата фигура, младостта и красотата, задължителни по принцип за всеки професионален танцьор, съвсем не са задължителни в този случай. Фламенкото е танц, който заличава несъвършенствата на външността, защото изкарва на показ духовната енергия и те заставя просто да не забелязваш тялото.
При всичката си виртуозност и стилистична определеност, фламенкото е ирационален и спонтанен танц, а един национален театър не може да съществува по такива закони. За да излезе от cafés cantantes, от ритуалния свят за посветени и да се качи на голяма сцена, му е необходима театрална пренастройка – от една страна, да се ограничи стихийността и непредсказуемостта, а от друга, да се разшири диапазонът. Тази стратегия лежи в основата на балетното обогатяване на фламенкото. Тук не става дума за механично вкарване на елементи от друг танцов език, а за своеобразен „превод” на синкретичното музикално-танцово съществуване в театрално-танцова хореографска система, позволяваща да се изграждат спектакли с устойчив текст. Ако това не бе направено през трийсет и девет годишната история на Испанския национален балет, днес не би съществувал този феноменален театър със собствен репертоар и сюжетни спектакли. Фламенкото е живият нерв на Испания, нейните древни корени, обратите на нейната история, но и завършена, самостойна танцова система.
От 2012 година Антонио Нахаро е директор на Националния балет на Испания. Оттогава са подновени сравнително честите гастроли на компанията, което позволява едно по-детайлно запознаване с репертоара и тенденциите в развитието на тази елитна трупа. В предишните гостувания имаше балансирано представяне на основните видове в испанските танци, като дори и стилизираните модерни прочити се придържаха към традицията. Тази година Антонио Нахаро ни представи едно наистина различно лице на компанията. Както при останалите турнета, програмата бе структурирана в две части. Докато в предишните години едната част бе посветена на традиционния танц, а втората - на стилизацията и съвременната интерпретация, то тази година програмата бе почти изцяло ориентирана към етапите на развитие на стилизирания испански танц. Автентичното фламенко бе представено с една хореография в първата част –„Солеа дел мантон” („Самотата на шала”), присъстваща като акцент и контрапункт едновременно на останалата част от спектакъла. Спектакъл с жива музика, изграден изцяло в стила на фламенкото. Хореографията е на Бланка дел Рей, една от фламенко-богините през последните десетилетия, личност, на която фламенкото дължи в голяма степен своето опазване и популяризиране. Китара, глас, накрая се втурва танцът. Емоцията се ражда от напрегнатата статичност, от внезапните обрати, от връхлитащите като буря движения. В центъра е самотната фигура на танцьорката (примата Естер Йорадо). Огромен, с дълги ресни шал (ръчна изработка и лично наследство) допълва и продължава движенията, рисува емоциите. В този напрегнат диалог чувствата са нажежени до бяло, а Естер Йорадо сякаш не танцува за публиката, а за себе си. Сляла се с музиката и ритъма, танцьорката като че ли търси изход, а шалът е илюстрация на обреченост и самота.
Хореографията „Солеа дел Мантон” бе представена в центъра на първата част. Концертът- спектакъл бе открит с хореографията „Ритмос” на Алберто Лорка. „Ритмос” е шедьовър на стилизирания испански танц. Създаден през 1984 г., днес постановката е сред класическото наследство на Испанския национален балет. Неокласика, постигната със средствата на фламенкото, при това от хореограф, принадлежащ към старата школа на традиционния танц от времето на Мария де Авиля (режисьор на постановката). Наслагващи се движения, изтънчена, изтеглена до невъзможност линия на корпусите, пеещи ръце, ритъм на кастанети, сякаш разпръсващи искри красота. Спектакълът е изграден в пет части, проследяващи основни движения на испанския танц. Ансамбъл, при който танцьорите постигат абсолютния синхрон, е своеобразна хореографска рамка. Двайсетте танцьори не следват музиката, а сякаш я вдишват и издишват. Шеметна пируетна техника, при която дори воалите на роклите се разтварят и прибират на нотата. Зашеметяваща вихрушка от движения, комбинации, фигури – истинско тържество на симетрията, спиращо дъха великолепие.
Кулминацията на първата част и абсолютен акцент на цялата програма бе „Болеро” на Равел в хореографията на Рафаел Агилар. Няколко думи за хореографа – една от най-ярките личности в историята на испанския танц. Артист, завършил класически танц в Сидлърс балет в Лондон, солист на балета на Миланската скала, работил с най-големите имена от златното поколение изпълнители и хореографи във втората половина на ХХ в. Ръководител на собствена трупа, която е първата компания за испански танц, стъпила на сцената на Болшой театър. В трупата на Агилар танцуват най-големите звезди на фламенкото, като Хоакин Кортес, Антонио Каналес и Лола Греко. Рафаел Агилар е сред първите творци, обновяващи испанския танц и разширяващи границите на фламенкото. Именно той отваря нова страница, като слива фолклорен, класически и модерен танц в художествено цяло. Пример за новаторския почерк на Рафаел Агелар е широко известното „Болеро” на Равел. Когато го поставя за пръв път през 1987 г. за собствената си компания, светът вече е запознат с гениалното творение на Бежар и не по-малко гениалните изпълнения на Хорхе Дон и Майа Плисецкая. Агилар е вдъхновен от Бежар и прави танцова реплика, като насища музиката на Равел с фламенко ритъм. Малко преди да напусне този свят през 1995 г., той прави промени в хореографията си. Сегашната версия е възстановена от Антонио Нахаро с променен дизайн на костюмите (дело на Николас Вауделет по оригиналите на Мануела Агилар). Макар и да е търсил аналогия с Бежар, Агилар категорично се разграничава. Въпреки че в основата на композицията е диалогът на солиста с ансамбъла, съдържанието на този диалог е напълно различно. Началото е белязано от равномерните движения на женския ансамбъл, отчетлив, но и плавен ритъм на краката, съчетан с извивки на ръцете, играещи с ветрила. Завладяващо красива визия, в която музиката на Равел е допълнена от свистящия звук на ветрилата. Абсолютната звезда на спектакъла беше солистът в „Болеро” Серхио Бернал. Зашеметяващата техника (не знам какво не можеше този танцьор) бе разтопена в танц, леещ се леко и свободно като вълшебната музика на Равел. Едва ли има по-подходящ танцьор за изразяване на алегорията на нарцисизма, заложена в хореографския замисъл. Съвършенство - пораждащо желание и унищожително привличане. Радост от въздействието на собствената красота и самоубийствено оглеждане в очите на общността. Хипнотизиращ танц, потресаващо единство между хищните движения на ансамбъла и завладяващите движения на солиста – жертва и избраник.
Във втората част бе представен най-новият спектакъл на Националния балет „Аленто”. Това е и последната работа на Антонио Нахаро по музика на съвременния испански композитор Фернандо Егоскуе. „Аленто” е творба, характеризираща творческия стил на Нахаро, но и фокусираща процесите в развитието на фламенкото като съвременна танцова система. Хореограф и танцьор с безупречен стил и безпогрешно чувство за мярка, Антонио Нахаро е използвал всички възможности на фламенкото като танц, пълен с обрати и нюанси. В историческото си развитие фламенкото абсорбира най-различни култури, в същността му е да приема влияния, без да се обезличава. Способността на Нахаро да смесва стилове, да превключва на различни танцови езици без предразсъдъци, но спазвайки рамката на четирите жанра в испанския танц, е впечатляваща. Като резултат пред зрителя се развихря невиждана феерия, в която джаз, соул, блус, танго, класически балет смело се вписват в ритъма на кастанетите и сапатеадото (характерното тропане с крака). Жив, ярък, бляскав спектакъл, който, освен виртуозен танц, бе и великолепно дефиле на костюми (дизайнер Тереса Хелбиг).
„Нося отговорност за представянето на всички разновидности в испанския танц - казва Антонио Нахаро - за историческото му наследство, но в същото време искам да покажа как се развива днес. Затова и каня много нови хореографи да работят с трупата. Различните танцови стилове срещат съпротива от консервативните почитатели на традиционните испански ритми. Мисля, че за да се развиваш и обновяваш, трябва много добре да познаваш историята, за да си сигурен, че стъпваш на солидна основа. Когато имаш дълбоки познания, тогава можеш да обновяваш традицията, но трябва да го правиш с уважение. Винаги ще се намерят хора, които да не харесат направеното, но продукцията, която предлагаш, трябва да е на ниво. В новата си постановка, освен желанието ми за търсене на нови посоки, исках да представя и високото майсторство на изпълнителите от Испанския национален балет”.
Фламенкото е визитната картичка на Испания, на испанската самобитност и душевност. За този танцов феномен е изписано много, казани са и не малко клишета. Така, както е типично за всички големи върхове в световната култура, и най-пошлото клише е вярно, а непосредственият досег разбива клишетата и надхвърля и най-гръмките суперлативи. Така беше и с последното гостуване на Националния балет на Испания под ръководството на Антонио Нахаро – въвличаш се в магията… и се събуждаш на финала. Както всеки път, срещата с изкуството на Испанския национален балет остави усещане за завладяващ празник на духа.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”