Косъмче от четка (изкуство), брой 26 (2906), 07 юли 2017" /> Култура :: Наблюдатели :: Вместо Мавзолей - Хрельова кула
Български  |  English

Вместо Мавзолей - Хрельова кула

 
Пламен Деянофф, „Бронзовата Къща”, куратор Борис Костадинов, СГХГ, 12 юни – 9 юли 2017 г.
 
В малката зала на първия етаж на СГХГ Пламен Деянофф е изложил макет на част от центъра на София, пространството, затворено между Националната галерия, Гранд хотел София, Народния театър и Народната банка, където, на мястото на взривения през 90-те години мавзолей на Георги Димитров, ще се издигне негова скулптура от бронз. Освен макета, в залата са наредени и корици на различни арт списания, в които са излизали текстове, посветени на проекта „Бронзова къща”.
Проектът е с 10 годишна давност и е най-мащабният в кариерата на Деянофф. Според текста за изложбата, качен на сайта на галерията, художникът е бил инспириран от комплекс от къщи в Арбанаси, които притежават впечатляващи дърворезби, произведения от метал и каменни детайли, както и богат архив от близо 20 000 документа, свързани с историята на България от XIII до средата на XX век. Вдъхновен от всичко това, Деянофф започва „да възстановява липсващи детайли от украсата на къщите и да ги превръща в самостоятелни произведения на изкуството”. Освен това, решава да направи най-голямата скулптура-сграда в света с размери 14х7х 7 метра, съставена от ръчно отлети бронзови елементи. Тяхната композиция е вдъхновена от възрожденските дърворезби. Планът на скулптурата напомня Хрельовата кула на Рилския манастир.
Решението да се вдигне скулптурата на мястото на мавзолея е аргументирано с това, че след разрушаването на мавзолея през 1999 г., този участък от града... се оказа пуст и изпразнен от съдържание. С други думи, „Бронзовата къща” на Деянофф би трябвало да придаде съдържание на това място. Проблемът е какво е това съдържание. Концепцията на скулптурата лъха на национал-популизъм, който в момента е на мода както в България, така и във всички бивши комунистически страни в Европа. Комунизмът като официална идеология беше заменен от национал-популизма, олицетворяван от политици, като Волен Сидеров, Виктор Орбан, Ярослав Качински и Владимир Путин. В България националистическите партии не успяха да спечелят изборите, но са в управлението на страната.
Хрельовата кула на мястото на Мавзолея е чудесен символ на посткомунистическия преход и подмяната на една държавна идеология с друга, не по-малко отвратителна. Проектът на Деянофф само на пръв поглед се отличава от скулптори като тези на Александър Хайтов. Зад повърхностните естетически разлики стои същият концептуален кич, който, между другото, има своя политическа предистория в епохата на Людмила Живкова. В много публични сгради, резиденции, партийни домове, общински съвети, културни домове и т.н., построени по онова време, може да се видят опити различни елементи от възрожденската архитектура да се интегрират в модернистични сгради. Властта в късния соц обичаше да се огражда с резбовани тавани и пана по възрожденски маниер, насред гигантски сгради от бетон, стомана и стъкло.
Около проекта на Деянофф има и още един проблем. Той вече засяга процедурата, по която се издигат публични паметници и произведения на изкуството в София. От текста, който вече цитирах, става ясно, че издигането на скулптурата вече е решено и ще стане в края на 2017 г., а откриването на „най-големия...” ще стане в началото на 2018 г. На мен лично не ми е известно да са правени каквито и да било публични обсъждания на проекта на Пламен Деянофф. Това е още една съществена прилика между неговия проект и тези на святкащите и свирещите патриотични паметници, с които постепенно биват осеяни градовете ни.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”