Български  |  English

Кинотавър 2017

Утешително кино

 
За наградите на тазгодишния фестивал на руското кино „Кинотавър” (7 – 14 юни) най-добре подхожда епитета „помирителни” – журито, начело с Евгений Миронов, е намерило начин да отбележи всички повече или по-малко значими филми в основния конкурс, но, за съжаление, игнорирайки блестящо осмиващия руската действителност „Дупка в леда” на Андрей Силвестров. Формално изборът почти няма в какво да бъде упрекнат – Миронов и колегите му не са произвели от решението си стилистична или тематична присъда, а, напротив, отбелязали са всички най-обсъждани на фестивала филми.
„Теснина” на Кантемир Балагов наистина бе подчертано най-силният дебют на „Кинотавър”, а фактът, че напълно заслужаваше и Голямата награда, се оказа потвърден и от тази на Гилдията на киноведите и кинокритиците. Специалните награди на журито за сценарий и музикално решение отидоха при два скромни независими филма - „Смотаняк” на Виталий Суслин (в него наивен селянин в изпълнението на наивния селянин Иван Лашин става жертва на градски измамник) и „Хипофиза” на Юсуп Разиков (оперна ария докарва възрастен охранител до забранена страст). Меко казано, и двата са неравни, но успяха да направят впечатление на мнозина: „Смотаняк” - с искреността си, „Хипофиза” - напротив, със стройната си конструкция (и двата получиха и дипломи от Гилдията на киноведите и кинокритиците).
Цялото спорно обаяние на музикалната комедия на Кирил Плетньов „Изгори!” се гради на самоотверженото изпълнение на Инга Оболдина (награда за женска роля) и журито изобщо не се е смутило от обстоятелството, че този филм предлага да се посмеем и да подпяваме в женската зона. Прогресът на Резо Гигинеишвили от романтични комедии към опит да разкаже в „Заложници” за случилото се през 1983 г. отвличане на самолет от няколко представители на тбилиската златна младеж, според журито, се е оказал достатъчно впечатляващ, за да заслужи цели две награди: за оператор на Влад Опелянц и за режисура. На „Заложници” му липсва тъкмо режисьорско виждане, но в сравнение с „Жега” и „Любов с акцент”, той е наистина прогрес. Журито намери начин да награди и най-скандалния филм на фестивала – „Блокбастър”, чийто режисьор Роман Волобуев махна името си от титрите заради конфликт с продуцентите по повод финалния монтаж, бе отличен с формулировката „За новаторство в жанровото кино”.
Награда за мъжка роля (за Александър Яценко) и Голямата награда на журито отидоха при „Аритмия” на Борис Хлебников - показаната в последния конкурсен ден драма за това, как не могат да се разделят съпрузи-лекари (Яценко и Ирина Горбачова) заслужи на „Кинотавър” най-бурни аплодисменти и докара много зрители до сълзи, а някои критици – почти до поетични, проникновени признания в любов към филма. „Аритмия” заслужава доверие с подробни, правдоподобни и заклеймяващи реформата в здравеопазването сцени: например, Олег, героят на Яценко, лекар в бърза помощ, вместо да потегли към следващия адрес, даден от диспечера, потушава астматичен пристъп на пенсионерка или седи на обявената от новия началник планьорка („Сега стриктно ще спазваме лимита от 20 минути на повикване), или извършва истински професионален подвиг.
Основата, върху която са нанизани тези сценки от живота на съвременната руска медицина, са отношенията на Олег със съпругата му, също лекар, но в спешно отделение – тя е уморена от запоите и жизнената крехкост на мъжа си и иска да се разведе, а тъй като той не си е намерил ново жилище, го праща да спи на надуваем дюшек. Ако производствената част не предизвиква претенции, в показаната семейна драма има доста пропуски. Преживели заедно пет години, съпрузите разговарят, все едно, че току-що са се запознали – обръщат се по име, изговаряйки неща, които истински съпрузи отдавна биха изоставили в зоната на мълчанието или биха озвучавали с думички, разбираеми за тях самите. Нито у единия, нито у другия се показва някакъв вътрешен живот – той се ограничава с работата, пиенето и проблясващото в очите неудовлетворение. Хлебников предпочита да усложнява простата сюжетна линия, следваща махалото на разпадащите се отношения (скарали се – сдобрили се – примирили се – истерия – уплашени опити да върнат времето).
Стилистично (за разлика, например, от „Теснина” с неговата грапава, бодлива lo-fi естетика и няколкото твърди и невероятни режисьорски решения) „Аритмия” не изважда никого от зоната на зрителския комфорт, предпочитайки простия, максимално достъпен псевдореализъм. Този подход не способства за излизането на филма от обективната, лишена от дълбоката истина реалност – но, прочее, и работи за организацията на няколко по-интересни отношения със зрителя повече от всичко, което се случва в кадър.
Пълен с празноти и психологическа пустота, заради обаянието на своите актьори, „Аритмия” кани точно публиката да запълни тези дупки. И тя, разбира се, благодарно се включва. Достойнствата на филма, грубо казано, са не работата със сюжета или езика на киното, а в таланта да постави огледалото, в което зрителят да се проектира. И това не е малко – тъкмо предполагаемата душевност на „Аритмия” повече говори за това колко е богат опитът на руския зрител в любовните терзания, отколкото за душевното богатство на самия филм. Този подход позволява на Хлебников и на неговото симпатично кино да утешава, но едва ли е способен за истинско лечение.
 
Lenta.ru, 15 юни 2017 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”