Български  |  English

Скрито-покрито

 

Националният исторически музей приятно изненадва с изложбата „Скрито-покрито. Бельото на българката в началото на ХХ век”, която поради деликатността и все още незнайно защо табуизираната тема за бельото е скрито-покрита в страничен коридор на музея. Може би и „за да не си извадим на показ долното бельо”, което означава нещо нечисто, свързано за народа ни с изнасяне на скандална информация. Кураторът на изложбата Ели Гуцева, художничката д-р Ралица Кацова и целият екип по проекта разбунват духовете с проблема показване на гащи в НИМ или как премълчаваме или заменяме понятията за долно бельо, което идва от идеята за прикриване на най-интимните части от нашето тяло. Резултатът от работата им е кратка история, илюстрирана с изящни екземпляри на запазено българско градско долно бельо от фонда на музея, как се появява бельото в българското общество, какво се случва в селото, какво - в града, какви са влиянията на европейските модни центрове. Можем да приемем бельото не само като част от историята на облеклото, а и като вид комуникация, която информира за различията в социалния ранг на жената. Според главен асистент Бойка Бъчварова, НБУ, „Жените от уж далечното доиндустриално аграрно общество гащи нямат. Тялото им е отворено за ветрове, мераци и дългове от всички страни... Долните гащи се появяват, когато жената пожелава, макар и неосъзнато, да се отграничи от рода/клана/племето в собствен, свой личен, личностен интегритет. Появяват се вероятно когато жената започва да провижда, че може и да не е на разположение на мъже и деца непрестанно...”
Структурата на женското облекло следва строга подредба. Най-близо до тялото, като първа дреха се носи ризата - от жени, мъже и деца. Ризата е много съществен и едновременно деликатен елемент от носията не само като долно облекло, но притежава символика с шевиците, които дават знание за възрастта на жената, която я носи. От тънък извезан обкат на полата - при възрастните жени, до богато извезани пазви, поли, ръкави - при жените в разцвета на възрастта. Начинът на извезване пази личното пространство на жената от чуждите влияния.
„Бельото винаги е било част от мистиката и загадъчността на дамите. С умелото му подбиране то допринася за красотата и сексапила на ползвателките му. Събужда мъжкото въображение и страсти и е едно от най-мощните оръжия за прелъстяване. През вековете то се изменя и развива от препаската – най-старата позната, но и най-широко разпространена и най-дълго използвана форма на бельо в човешката история”.- пише Лидия Петрова в „Модни тенденции в дамското бельо” (Варна, началото на ХХ век).
По пътя си до появата на бельото във вида, в който го познаваме днес, има изключително провокативни модели като показаните в изложбата в НИМ много добре конструирани несъшити в долната част кюлоти. Всъщност, те се появяват да топлят краката и в началото представляват платна около краката, привързани с връзка за кръста на жената. Дамските гащи водят началото си едва от ХІХ век и слизат директно от кафе-шантаните като „роз кюльот“. Разбира се, че перлата на дамското бельо е корсетът, който и до днес вдъхновява дизайнерите. Скулптурната му структура и силното желание на жените да се пристегнат, за да имат кръшна талия и приповдигнат бюст, е причина много да припадат театрално от липса на въздух. Това са и моите детски спомени, когато помагах на баба ми с връзване на корсета й - първият ми допир и запознанство с интимните моменти на една истинска дама. Както и известната Мадам с малко ателие на нашата улица в София за ушиване на сутиени по мярка и един огромен екземпляр от сатен в цвят на шампанско, изложен на витрината. За разлика от градските жени, в селата нямат корсет. Там до късно носят ризата с дълбоко изрязана пазва, за да е лесно за майката да кърми на полето. Гражданките се кипрят с корсети, гащи с крачоли, ризи, фусти с украса от дантела, бяла бродерия и т.н. Сексапилът е свързан и с колана с жартиери - синоним на секси облекло. Първият сутиен е изобретен от Мери Фелпс Джейкъб - дама от висшето общество на Ню Йорк. Тя съединява две носни кърпи с ивица плат и панделка по средата. Изложбата „Скрито-покрито” паралелно илюстрира промяната в европейските тенденции от 20-те години на XX век. Дамите в България следват влиянието на няколко модни имперски центрове: Виена, Париж, Истанбул.
Елегантно представена експозиция от етнографска гледна точка, която спира дотук, за да не скандализира съвсем обществеността, и спестява много пикантерии, като например как са се справяли някога жените с месечния си период - използвали са гумени гащи. На село са обличали тъмния сукман и се хващали за три кола, за да им държи точно три дни, не повече. Има интересни неща, свързани с интимни подробности от бита на нашите прародители. Неща, за които не можем да си представим как са се случвали, а културният имунитет на най-интимна част от интимната тема за бельото изисква друг формат на дискусия.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”