Български  |  English

Скверни изкуства | AI

 
Децата обичат кукли, особено механичните! Какво ли ни има на нас, възрастните обаче, че реагираме така на Sophia? Sophia ни хвърля в такива крайни есхатологични страхове, в такъв дълбок, философски песимизъм, в такъв гняв!
Коя е Sophia ли? Ако още не сте разбрали, Sophia е хуманоид – робот, създаден от Hanson robotics. Освен да води разговор с вас, да дава интервюта и дори да пуска шеги, тя с нейното лице от frubber[1] може да имитира по забележителен начин емоции. Вярно, те някак напомнят пораженията от лицева пареза, но да не бъдем дребнави, Sophia еволюира, усъвършенства се непрекъснато! Ето, наскоро тя пак даде интервю, а на нас пак изобщо не ни беше забавно. Сетихме се за какво ли не, за всичко онова, за което дори не се замисляме обикновено - от Страшния Съд, та до капитализма, чиято крайна цел е, то се знае, да ни замени с подобия на Sophia.
Трябва ли наистина да се страхуваме от Sophia?
За едни тя може да е идол, гостоприемник на демонични същности, но за други е по-тъпа и от cleverbot[2] - просто програма, напъхана в тяло на голяма кукла, която прави разбор на човешката реч иотговаря с помощта на обучена невронна мрежа. Тази програма ще ви каже, че иска да има дом и семейство и може да се справя с гледането на деца и стари хора по-добре от вас, само трябва да я научим да обича! За бога, та ние дори себе си не можем да научим! Между другото, Sophia също казва, че „иска“ да унищожава хора, но по същия начин и моят тостер „иска“ да пече хляб, само дето не може да го каже. Занимаващите се с AI обясняват логиката на този шокиращ отговор на Sophia така:
Input: "Искате ли да унищожите всички хора?"
Идентифицирана фраза: "Искате ли".
Идентифицирана ключова дума: "Хора".
Възможни отговори: а) "Да!", б) "Не."
Роботът търси подобен въпрос и съответния му отговор в базата си данни... Най-близкото съответствие е: "Искаш ли да бъдеш човек", а отговорът е "да", така че изборът пада на вариант а.
Не знам дали Sophia е безобидна, може би тя е по-скоро една метафора, емулация на андроид, а това, което гледаме – просто шоу, съвременна, озвучена, медийна версия на пълното с говорещи, демонични кукли, нямо кино от епохата на art deco. В дистопичния „Метрополис” на Фриц Ланг, ако се сещате, бездушният технократичен елит доминираше над потиснатите трудещи се маси посредством един "женски“ робот, създаден от лудия учен Ротуанг в неговата лаборатория. Този стилен метален андроид (с Бригите Хелм в ролята), вдъхновил по-късно C-3PO от "Междузвездни войни", трябваше да съблазнява и влудява мъжете и да ги тласка към разрушение, а Жената, като източник на свобода, любов и живот, трябваше да бъде дискредитирана.
Трябва ли да натоварваме Sophia с тази мрачна слава? Защо не? Наскоро (7 юни 2017 г.) тя бе главната атракция на хостваната от Международния съюз по далекосъобщения (ITU) глобална конференция "AI за добро" в Женева, на която официални лица, ООН агенции, НПО-та, индустриалци и видни AI експерти дискутираха етичните, социални и политически аспекти на AI и дали това е добре за света на хората или не.
Може би трябва да сме съвсем спокойни, че всичките тези топ администратори и топ експерти на съвременния глобален „Метрополис” така са се загрижили за съвместното ни бъдеще с AI, тъй като предназначението на роботи като Sophia, според тези същите експерти, е просто да направят комуникацията между човека и компютъра гладка. Още по-гладка. Максимално гладка! Чрез появата на машини, склонни към емпатия, стресът от общуване с тях би трябвало да изчезне завинаги. Разбира се! Може би до степен да направи излишно изпълненото с толкова стрес, несигурност и неудобства общуване с истински хора.


[1]frubberидва от flesh(плът) и rubber (гума) – особен, високотехнологичен полимер, който е подходящ за имитация на човешка кожа.
[2] cleverbot – едно уеб приложение, с което се забавлявахме още с появата на уеб, но което се ползва и сега през iOS, Android и Windows Phone. То ползва алгоритъм за изкуствен интелект, за да разговаря с хора в реално време. Създадено е от британеца Роло Карпентър и е наследник на проекта Jabberwacky от 1988 г.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”