Български  |  English

Има ли бъдеще
българският дизайн?

 

През 60 – 80-те години на миналия век дизайнерската дейност беше добре позната чрез термина “художествено проектиране”. Професията изследва “промишлена естетика”, “промишлени форми” и “естетика на труда”. Всички тези термини биват възприети като реплика на руския термин “техническая естетика”, който идва от френския термин “естетик индюстриел”. След 1989 година думата “дизайн” започва да става популярна и в България.
Думата “дизайн” произлиза от латинската дума “designare”, означаваща “чертая, проектирам”. Оригиналната дума “design” също означава “проект”, но още – замисъл, скица, чертеж, композиция, оформяне и др. Идиомът He is designing значи той е хитър. Това показва, че “design” означава не просто проект, а хитроумен проект – проект, който включва някаква новост.
От 4 до 26 май 2017 г. в Изложбения център на СБХ на ул. Шипка 6 можеше да се види изложбата „Български дизайн 2017“. Изложбата беше разположена на три етажа и в нея взеха участие над 70 активни дизайнери и над 120 студенти от различни висши учебни заведения, изучаващи дизайнерската професия. Може да се каже, че тази изложба е една от най-големите по своя мащаб през последните десетилетия.
Заглавието на изложбата показва ясно нейната цел – да покаже как се е променил дизайнът и какво е неговото лице през 2017 година. Индиректно тя повдига въпроси, свързани с мястото на дизайна и професията дизайнер в съвременна България, която е фундаментална за всяка индустрия и държава, имаща амбиции да произвежда продукти и развива икономика. Темите за участие в изложбата - „Концептуален дизайн и иновации“ и „Дизайнът в бизнеса и бизнесът – дизайн“, също бяха насочени към съвремието и бъдещето, вместо към историята.
Многообразието на видовете дизайн беше представено и условно разделено между трите етажа на галерията. На първия етаж беше разположен рекламният дизайн, който обединява допирните точки на пространствения и графичния дизайн, рекламата, архитектурата, мултимедийните изкуства, съвременните технологии и материали. В тази част от изложбата можеха да се видят проекти и реализации на утвърдени автори с широк диапазон на професионална изява - рекламни щандове, търговско-рекламни пространства, визуални комуникации , музейни експозиции, корпоративен стил, рекламни материали, комерсиална графика, печатни реклами, уебдизайн.
На втория етаж браншови организации, асоциации и свободни проектанти представиха достиженията си в сферите на индустриалния, интериорния, модния и текстилния дизайн; дизайна на детски играчки и съоръжения, на силикатни форми, продуктовия дизайн, комуникативен дизайн, концептуален дизайн и др.
На третия етаж бяха разположени проекти на студенти, изучаващи дизайнерски специалности в НХА, ЛТУ, ТУ, НБУ. В тази секция беше поставен акцент върху необходимостта от силна връзка между образованието и бизнеса.
Анализирайки изложбата, трябва да се вземат под внимание основните фактори, които пряко или индиректно изграждат нейния образ. Тя се явява нагледен резултат от много фактори, сред които: цялостното икономическо състояние на страната, връзката между държавата и дизайнерска професия, състоянието на образованието по дизайн, степента на творческо самочувствие на дизайнерите и мотивацията им за обществено позициониране, градивната конкуренция.
Икономическото състояние на страната влияе до голяма степен на скоростта, с която дизайнерската професия се развива на определена територия. Ако в една държава са създадени благоприятни условия за развитието на дизайна, резултатите ще са повишена конкурентоспособност на продуктите вътре и извън страната; повишено качество и стандарт на живот; хармонична, естетическа и функционална жизнена среда; повишени икономически показатели и растеж; повишени производствени мощности и др.
Инвестирането в дизайн е определено като „стратегическо“ в много западни страни. Съществува набор от изследвания за ефекта на дизайна върху развитието на икономиката на определена държава. Дори самият факт, че причината за излизане от „Голямата депресия“ в САЩ се базира основно на маркетингов и дизайнерски подход, е показателен за значението на дизайнерската професия в -икономически развитите държави. Получава се затворен кръг, в който, от една страна, икономическият растеж се влияе от дизайнерския подход, а от друга страна, дизайнерската професия се нуждае от развитие на силна икономика и производствени мощности.
Анализирайки актуалното състояние на българската икономика, ще се изгубим в множество показатели, повечето от които говорят за растеж, но реалната оценка е, че настоящата политическа и икономическа среда на България не е узряла до степен да реализира основни институционални потребности, свързани с дизайнерската професия.
Статусът на дизайнерската професия в България не би могъл да се долови единствено от настоящата изложба. Става дума за натрупване на събития, които ясно очертават липсата на внимание към нейната проблематика. Това са пропуснати ползи или неосъзнат потенциал в ръцете на политиката и икономиката на България. Връзката между държавата и дизайнерска професия е скъсана след преминаването от един икономически строй в друг. Разрушени са както основни структури, поддържащи дизайнерската професия, така и са премахнати държавни постове, институции, разрушена е комуникацията.
Днес всеки дизайнер у нас работи самостоятелно, разчитайки само на себе си и в огромна конкурентна среда. От една страна, конкуренцията е признак за добро развитие на демократичното общество и пазарната икономика, но от друга, отсъствието на държавата намалява силата, с която тази професия би могла да работи в полза на националния интерес. През 60 те – 80 те години на миналият век България е имала Национална стратегия за икономическо развитие посредством дизайна. Водещ център за дизайн на продукти е тогавашният Централен институт за промишлена естетика, където са разработвани по-голямата част от продуктите, произвеждани в страната. Днес такъв център или институт за научни и практически изследвания няма. Единствената платформа за научни изследвания  - БАН, остана извън интереса на държавата и нивото и капацитетът на научните разработки, иновации и патенти рязко намаля. В западните страни тези функции са предоставени на университетите. За съжаление, бизнесът в България има слаб интерес към патентоване на разработки, което е причина за слабото позициониране на България на глобалната карта на научните разработки. Дизайнерската професия е тясно свързана с науката въпреки основната си същност на творческа професия и затова е пряко зависима от иновациите, научните разработки и патентоването на нови продукти.
Настоящата изложба не дава отговори на проблемите, а само ги представя пред обществото, повдига дебат и алармира както за достиженията, така и за пропуснатите възможности. При нейния анализ няма как да подминем образованието по дизайн. То е основно стъпало в изграждането на дизайнерската професия и намира място по естествен начин сред изложбата на професионалистите. Комуникацията, връзката и партньорството между тях е гаранция за качествено развитие на всеки един от трите компонента: професионалисти, бизнес, образование. Ето защо е важно да се запази структурата на образованието по дизайн и да бъде застъпено в средните и висши учебни заведения.
От изложбата се вижда, че в дизайнерските направления има качествено ниво на представяне на студентските проекти. Изразните средства, с които работят студентите, са предимно софтуерни продукти. Това говори за интерес към технологиите и стремеж към конкурентоспособност. Триизмерните визуализации са стандарт в изложените проекти, които имат отношение към 3Д формоизграждането. Прави впечатление обаче липсата на използване на нови технологии за прототипиране. Оскъдно е застъпена материалната презентация, както и художественото проектиране чрез скица и рисунка. На представените табла липсват доказателства за извършени теоретични дейности, научни разработки и изследвания на поставените проблеми от студентите. На моменти в студентските разработки се чувства нотка на отегчение от проектирането, което може да се отдаде на недостатъчната мотивация и бедната материална база, с която студентите са принудени да работят. В това отношение нашите висши учебни заведения отстъпват пред повечето университети в Европа. Характерното използване на машини от последно поколение за прототипиране и демонстрации в учебния процес липсват за българските студенти.
Личат пропуски в програмата на образованието по дизайн по отношение на използването на нови технологии и съвременен подход към дизайнерската проблематика. Тези пропуски изискват реформиране на това образование. Трябва да се отбележи, че професията дизайнер е изключително комплексна и динамична, тя е свързана с постоянно запознаване с нови събития, факти, технологии. И образованието по дизайн не бива да изостава от този принцип. За съжаление, настоящите образователни програми се променят козметично в голям период от време, което е далеч от съвременните изисквания и тенденции в образованието. Те са базирани, до голяма степен, на добри практики и успешни тенденции, характерни за друг обществен и икономически строй. Не са за подценяване усилията на преподавателите, които правят всичко възможно, въпреки трудностите, да поддържат нивото на образованието по дизайн.
Заниманията по философия и психология, които имат важно значение за изграждане на критичния ум на дизайнера, са сведени до изучаване на стандартна и суха база знания. Липсата на специален подход и преустройване на програмата в съответствие с конкретните нужди и специфика за развиване на креативността на дизайнерската професия води до произвеждане на кадри, които не могат да задоволят изискванията на бизнеса в настоящия момент. Сами по себе си, изолирани от забързаната и интензивно развиваща се бизнес среда, студентите правят проекти, които отговарят на стандартите на учебното заведение, но, за съжаление, не са синхронизирани с изискванията на бизнес средата. Рядко се канят външни лектори и дизайнери от чужди страни с добър опит. Резултатът е налице – студентите след завършването си са изправени пред проблема да се справят съвсем сами, което е непосилно за по-голямата част от тях и, съответно, по-големият процент от току-що завършващи специалисти избират други възможности за изкарване на прехраната си. Това говори за неефективност на образованието по дизайн, от една страна, а от друга, съобщава тревожния факт, че няма плавен процес на преминаване през различните стадии на израстване в дизайнерската професия. Липсват институциите, които да поемат и подкрепят развитието на дизайна.
За да има качествен дизайн, конкурентен и адекватен на съвремието, е необходимо да се изгради обща национална стратегия за развитие на дизайна, която да включва: държавна дотация за развитие на структурите на дизайна (Камара на дизайнерите в България и Съюз на Българските художници); държавна протекция за български дизайн (в това число се включва БДС); държавна протекция за образованието по дизайн; закони за упражняване на дизайнерска професия; осъвременяване на националната класификация на професиите и длъжностите в България; създаване на дизайнерски факултет в НХА; внедряване на дизайнерската професия в институциите.
За да може българският дизайн да се позиционира на глобалната карта, е необходима системната му поява в световните форуми за дизайн; участието на дизайнерски структури в световни организации за дизайн; създаването на български дизайнерски интернет портал за реализиране на връзка със световния бизнес.
Световните тенденции поемат курс в единна посока, която ще окаже съществено влияние върху дизайна, а именно стремежът за енергийна независимост, роботизация, съкращаване на професиите и преминаване на нов стадий и развитие на икономиката – нов икономически ред, нови политики, нови ценности. Светът е на прага на нова ера и предстоят търсения на новия облик, който да характеризира новото време. Предстоят промени във всички аспекти на битието ни. От готовността на дизайнерите да реагират адекватно на събитията зависи колко плавен ще бъде преходът.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”