Български  |  English

Атлантически дискусии
за нов старт в небето

 
На 7 юли в Централния военен клуб в София министър-председателят Бойко Борисов изнесе лекция, наречена „Трансатлантическата връзка през българското председателство на Съвета на ЕС“. След нея и няколко въпроса към премиера американският посланик Ерик Рубин продължи с „Българо-американското сътрудничество: Пътят напред“. Изложението му бе анонсирано като първата мащабна публична проява на посланик Рубин след избора на новия български парламент и правителство от организаторите на събитието – Атлантическият клуб в България, подготвили общото събитие под надслов „Атлантически дискусии” с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ и Български дипломатически институт.
В самото начало президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси обясни с какво в последно време го впечатлил Борисов предвид обстоятелството, че следял политическата и обществената му дейност повече от 20 години. И то е, че много присърце взел въпросите на геополитиката; че имал визия за еврозоната и по-конкретно - решение България да влезе в нея; с ролята на България в отношенията между ЕС и Турция; с решението за стратегическо превъоръжаване на българската армия – по-специално на военновъздушните сили; с идеята ЕС да поиска колективно членство в НАТО.
Започвайки лекцията си, Борисов обясни, че темата за еврозоната, която зависи изцяло от Европейската централна банка, е важна не само защото с Договора за присъединяване към ЕС сме поели ангажимент да приемем еврото, но и че то ще ни помогне за гарантиране на инвестициите, за намаляване на лихвите по кредитите и за влизане в клуба на страните с евро валута.
По отношение на геополитическите въпроси Борисов обяви, че не може да се съгласи с излизането на САЩ от споразумението за климатичните промени, защото знае с каква енергия, усилия и най-голяма загриженост в света ЕС е приел договора, а и „всички ние сме свидетели на промените в климата и наблюдаваме по новините, че нито една канализационна система, нито в Германия, нито в Англия, нито в Япония, успява да поеме водата, когато е над 35 литра на квадратен метър”.
По темата за Минските споразумения Борисов коментира, че „не е прието за решения да се говори по време на Европейския съвет”, но че мненията в него са много противоположни - от „да се увеличат санкциите” до „да отпаднат”. След това той веднага мина на предложението си ЕС да стане колективен член на НАТО, аргументирайки се, че по този начин военните в ЕС и Алиансът ще кажат на коя държава какъв род войски й трябват в зависимост от географското положение.
Спирайки се на въпроса за регионалната политика, Борисов обърна внимание, че не иска да се създава усещането, че се изживяваме като основен фактор на Балканите, но че, предвид изключителните му приятелства с президента на Сърбия Александър Вучич, с гръцкия премиер Алексис Ципрас, с турския президент Реджеп Ердоган и с другите балкански лидери, България се опитва „с каквото можем да помогнем”. Борисов коментира: „...ако в нещо съм неотстъпчив във всички преговори и изказвания в Съвета, то това е кохезионната политика. Кохезионната политика не трябва да спира. Ако е живот и здраве, България ще се включи в срещата в Триест за Берлинския процес[1]... А Иван Кръстев ми се обади сутринта и ми вика – не, това няма да стане”, призна Борисов. Припомняме, че няколко дни по-късно – на 12 юли в Триест, Борисов обяви, че по време на председателството на Съвета на ЕС България „ще съдейства за подготовката на държавите от Западните Балкани за членство в ЕС и ще помага на страните членки на ЕС и техните институции с познанието си за процесите на Балканите”.
Освен това, специално внимание в лекцията си Борисов отдели на „нашите приятели от Македония и на Договора за добросъседство, който очакваме да подпишем на 2 август”. „Нека да оставим историците да си спорят” – призова Борисов и продължи: „И на мен не ми е приятно да ги слушам по много теми, но по-голямата тема е Македония в НАТО и в ЕС.”
А по отношение на Турция Борисов обърна внимание, че имаме едно достатъчно сериозно основание да бъдем в ежеминутен диалог с Анкара и то е, че Турция задържа мигрантската вълна на своя територия. Продължавайки темата с мигрантите, Борисов приветства решението на Италия влизането в ЕС да става през официални контролно-пропускателни пунктове и обяви подкрепата си за идеята на Паоло Джентилони за създаване на зони за сигурност извън ЕС. Тук Борисов припомни, че и той преди три години лансирал подобна идея – а именно, ЕС да открие хуманитарни центрове в Либия, Турция и Йордания, така че, когато „дипломатите си свършат работата, хората да могат да се върнат по родните си места”, но тогава тя се възприела като ерес.
По отношение на Русия премиерът заяви, че отношенията ни са строго прагматични, защото имаме стратегически интерес България да бъде диверсифицирана.
По въпроса за превъоръжаването, премиерът директно обяви, че за военните самолети има едно единствено изискване и то е те да са нови. Припомняме, че в края на юни стана ясно, че от офертите за превъоръжаване на родните ВВС е отпаднала тази за F-16 - американският боен самолет, разработен от General Dynamics, компания, спомената по време на срещата от Соломон Паси като един от спомоществователите на Атлантическия клуб. Но самият Паси пък предложи самолетите F-35 на американската компания Lockheed Martin, защото се бил возил на техен тренажор.
От своя страна, по време на лекцията си посланик Ерик Рубин отбеляза, че по въпросите за модернизацията на българската армия е изписано много и че, в крайна сметка, решението си е на България, но когато то се взима, има няколко важни въпроса, на които трябва да се отговори. А именно - какви ще са крайните разходи, като в тях трябва да се включат и показатели като брой излитания, оперативна съвместимост на самолетите с тези на САЩ и на другите съюзници от НАТО, включително и на съюзниците от региона. В същото време, Рубин увери присъстващите, че като партньор на България, САЩ са готови да й помогнат в усилията й за модернизиране на армията и в повишаване сигурността й.
В изложението си Рубин обърна внимание и че в областта на сигурността двустранното сътрудничество между САЩ и България никога не е било толкова силно. И откакто през 2006 г. България подписва Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната със САЩ, партньорските отношения се развиват постоянно - само през последните три години двустранната военна дейност се е увеличила с 400%.
Освен това, Рубин даде и още един пример за двустранно партньорство между САЩ и България – на 23 юни е изстрелян първият български сателит с ракетата Falcon 9 на SpaceX от Кейп Канаверал във Флорида. Проектът е финансиран от правителствената банка на САЩ - Експорт-Импорт Банк, но Рубин не посочи конкретни цифри. Точната сума, която той спомена, бе 200 млн. долара и тя се отнасяше до финансовата помощ, отпусната от фондация „Америка за България”.


[1] Дипломатическа инициатива на Германия, Франция, Австрия, Италия, Словения, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора за бъдещо разширяване на ЕС към Западните Балкани – бел. ред.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”