Български  |  English

Забележителна поява

Кармен на Веселина Кацарова в Стара Загора

 
„Ще надмогна краха!”, твърди Бизе след поредния провал на свое произведение - операта „Красавицата от Перт”. Но след унищожителния прием на едноактната „Джамиле” и най-вече на „Кармен”, поставила началото на френския веризъм, умира, неразбран, три месеца след премиерата на 3 март 1875 г., сякаш от отчаяние и огорчение, едва навършил 37 години, така и не вкусил от плодовете на изумителната си слава, която го сполетява, по ирония на съдбата, посмъртно. „Свободата започва с ирония”, твърдял Юго и като че ли наистина тесногръдието, а не вечното безпаричие, унищожават гения Бизе. Обвинен е в безнравственост и вулгарност заради образа на героинята си и заради грубия „натурализъм” на реализма му, поставил в центъра на вниманието лица от низините на обществото. Пародиран е от Ницше като антипод на Вагнер и, парадоксално, е разпознат от Чайковски, който в две писма до Надежда фон Мек и до брат си Модест прави като че ли най-точната характеристика: „Това е в пълния смисъл на думата шедьовър, тоест, едно от малкото творения, на които е съдено да отразят в себе си най-ярко музикалните стремежи на цяла една епоха. Убеден съм, че след десет години „Кармен” ще бъде най-популярната опера на света... „Кармен” е едва ли не най-яркото лирико-драматично произведение на нашата епоха”.
Интуицията на Чайковски не го е заблудила, понастоящем „Кармен” действително е най-популярното оперно произведение. Днес обаче сме изправени пред друг феномен - популярността на „Кармен” сякаш не помага, а вреди на шедьовъра. Уморени сме от жизнерадостните й ритми, втръснали са ни крайните й чувства. „Кармен” е досаден шаблон, тривиален шлагер, банално подсвиркване – творба без ореол, приятна всекиму, угодна за ненаситния и непретенциозен масов вкус. Понякога си представям силата и непосредствеността на емоцията, които ще изпита някой зрител, който не е чувал никога нито една от мелодиите в „Кармен”, не познава нито литературния оригинал на Мериме, нито сюжета, нито великите музикални интерпретации и слуша напълно „чисто”, за „първи път”... Бих му завидял на блаженството, и то не съвсем благородно.
Всеки, който се наема да я постави отново, трябва да се пребори не само с трудностите на партитурата й, но също със славата и с отегчението от нея. След миналогодишната „Аида”, Старозагорска опера сега избира това заглавие за формата „Опера на стадиона”, следваща модата за летни постановки на открито, популяризиращи изкуството, които да предизвикат интереса на максимален брой зрители. Не всяка опера на открито може да се мисли като „ландшафтна опера”, но тези на стадиона по необходимост стават такива поради пределната откритост на пространството, а в Стара Загора стадион „Берое” се извисява на хълма с великолепен поглед към града, прострян в полето. Спектакълът събира над три хилядна публика и очакването е огромно. Наистина е забележително, че Веселина Кацарова, приела да оглави трупата на Стара Загора като артистичен директор, сега за първи път изобщо гостува в България с цялостен спектакъл, а не с концертна изява, макар и вече да е повече от 30 години на сцената. Името й е сред най-високо ценените оперни артисти от последните две десетилетия, а за артистичното й майсторство се носят истински легенди, които само се подсилват от многобройните видео и аудио транслации и записи, които се въртят непрестанно по всички възможни музикални и културни медии.
„Роден съм да те позная и да те назовавам свобода”, пише Елюар. Стих - девиз на поезията, но и на артистизма, които можем да отнесем напълно към образа на Кармен, изграден от Веселина Кацарова. Свобода и пак свобода, изумителна, разкрепостена, неочаквана и напълно вън от всякакви клишета интерпретация, която покорява, очарова и придава ободряваща свежест и ярка светлина на тази емблематична и задължителна за всеки мецосопран партия. Да слушаш и съпреживяваш артистичното и вокално майсторство на Кацарова, наистина е особена и незабравима емоция. Веднъж, защото певицата провокира акустичните стереотипи и наложилите се интерпретаторски ракурси и втори път, поради удивителната артистична енергия и сценично присъствие, които буквално зашеметяват. Кацарова е тотален и мащабен артист от най-висока класа, който умее да събужда интерес и да печели уважение. Вокалните атаки са стремителни, гласът е обемен, кадифен, топъл, ласкав, а когато е необходимо - рязък, мощно пробивен и студен. Появата на сцената е стихийна. Нейната Кармен е жадна за живот, еманципирана, страстна жена, която привлича погледите и вдъхновява. Кацарова разкрива дълбоката емоционална психология в музиката на Бизе при характеристиката на образа и се домогва до ненадейни нюанси. Тя не акцентира на женската й сила, неустоим чар и сексапил, нито на решителността и дързостта й, те за нея са напълно естествени и вътрешно присъщи. Акцентът пада върху чистата спонтанност и свободолюбие в Кармен. Непокорна на стереотипа, тя прави своя свободен избор да обича, да решава и оборва нравствените и социални догми, да изразява и отстоява себе си. Бизе е предварил времето с този необичаен женски персонаж, Кацарова ни го показва в неговата пълнота и спонтанност. Още в знаменитата хабанера певицата изтъква, че тази песен-любовен зов е нещо повече от женско коварство, а изява на духовен импулс, на самата преобразяваща сила на любовта. Кацарова поставя предиханията в своя собствена логика, паузите и потъмняванията във вокала придават допълнителна тайнственост, съдбовност, но и експлозивност на виртуозния пасаж. Артикулацията и дикцията са удивителни, бляскави, въпреки трудната френска прозодия. Кацарова е майсторка на легатото и на красивата окръглена обемност при полугласа. Нейната „Chanson” е невероятна игра между светло и тъмно, между ярки и бляскави вокални мигове и меки, тъмни, подкупващи с носталгия и копнеж, полутонове с виолончелов характер. При сцената в кръчмата, в „Seguidilla” Веселина е неустоимо съблазнителна и жизнерадостна, вокалната игривост с тембрите и цветовете редуват все по-сгъстяващ се драматизъм с някаква лекота и палавост. Много различна е в сцената с картите, която се превръща в своеобразна кулминация. Тук Кацарова постига трагическа проникновеност и особена динамична наситеност. Тъмнината в гласа се превръща в особен инструмент за прозиране в съдбата, в смъртната обреченост на всичко и трагичното крушение на всяка отстояваща се свобода, на всяка любов. Извайването на фразата, насищането с цветове, играта с динамиката и полутоновете придават на сцената не само тревожно предчувствие, но и някаква молитвена енергия и изповедност. Затова и на финала, именно във вълнуващия възклик „Свободна... свободна”, тя великолепно довършва последния щрих към образа на своята Кармен, която тълкува като емблема на вътрешната непокорност и жажда за свобода – не просто от поробващата близост с разлюбения, а от повелите и ирониите на съдбата и приумиците на случая.
Кармен на Веселина Кацарова е парадоксално естетическо обновяване на образа, оригинална, свежа, неочаквана, будеща сложни емоции интерпретация, която обаче е защитена от невероятна вокална овладяност, брилянтна техника и дързък артистизъм, който само най-големите могат да си позволят.
Като Микаела се изявява друга голяма оперна звезда - Цветелина Василева. Великолепна в тази трогателна лирическа партия, Василева се показва като забележителен вокален майстор с изявено чувство за стил и емоционално въздействие. Нейната Микаела е безхитростна, спонтанно обичлива, предана и неспособна на задни мисли. Като Дон Хозе опитният Калуди Калудов подпомага емоционалната наситеност на вечерта. Сирил Ровери (Франция) като Ескамилио е много импозантен като тореадора, но има редица вокални проблеми както при атаките на височините, така и в ниския дял, а и позволява прекомерно небрежни преходи и твърде силово звукоизвличане.
Безсмъртието на един шедьовър се дължи като че ли на факта, че „освобождава” в себе си някаква особено дълбока човешка характеристика, която обаче не дефинира, не обяснява пряко, а само й придава образ. Неизчерпаемостта на интерпретативния подход, където няма правилно и неправилно, правят творбите актуални отвъд своето време. „Кармен” с Веселина Кацарова се домогва до тази дълбочина – изкуството показва истината като вълнение и непосредствено преживяване. Неповторимо прозрение всеки път, защото напомня за самата безграничност на човешкия талант, мислене и чувствителност.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”