Български  |  English

Контрастите на фотографията

 
Месец на фотографията 2017 - 30 изложби, 21 локации, София, Варна, Пазарджик, Павликени и Консепсион, Чили (1 юни - 15 август)
 
Тази година Месецът на фотографията интерпретира многозначната тема „контрасти“ – термин, колкото теоретично изяснен, толкова и практически разнолик. Различните разбирания за контрастите обединяват 30 изложби, представени в 21 локации. С темата организаторите от Фотографска Академия „Янка Кюркчиева“ Явор Попов и Надежда Павлова предлагат „широка дискусия за контраста не само като фотографски термин, а за контрастите в обществото, в разбиранията на различни поколения, контрастите между класическата и съвременната фотография“. Такава дискусия е наложително поне по няколко причини. Засиленият контраст все по-масово се използва като панацея за съживяване на скучни снимки (контрастът като технически термин). Слабата комуникация между автори с различни жанрови и естетически предпочитания води до ограничен интерес към богатото многообразие на фотографията (контрастите между художествената и репортажната фотография, между историята на фотографията и новите технологии). Причина за такава дискусия е слабата възприемчивост на съвременния човек към все по-сложните пространства, които обитава (социални и културни контрасти) и възможността фотографията да въздейства върху тази възприемчивост.
Контрастът е един от сигурните начини едно широко и богато поле, каквото е съвременната фотография, да добие структура във формални опозиции. А и оттук замисълът на Фотографска Академия да провокира дебат, както и да направи Месеца на фотографията по-актуален за широката публика.
Осмото издание на Месеца се откри на 1 юни с традиционната изложба „ФотоАкадемика“, а престижната награда „Академика“ беше присъдена на Цончо Балканджиев за приноса му към българската фотография с поетичните си пейзажни снимки. Една от контрастните линии, която преминава през цялата програма, е силното представяне на класическа репортажна фотография и обширното включване на художествени подходи. Най-крайни точки в тези две посоки са изложбата „Времето, в което живях“ на Никола Стоичков с репортаж, заснет в периода 1944 – 1988 г., и проектът на Калина Брейлсфорд „Автопортрет на фотографията“. Изложбата „Фотографският оригинал и художествените практики“ на магистърска програма „Фотография“ на НХА представи сближаването и разграничението на фотографията от изразните средства на изобразителните изкуства. Определянето на художествените средства като излишни патерици беше застъпено в изложбата на Йордан Йорданов – Юри - класически репортаж, представен в 71 черно-бели сребърно желатинови снимки, лично копирани от автора. Твърде различен подход към фотодокумента предложи Даниела Залцман, която заменя фоторепортажа с художествени портрети, заснети с двойна експозиция. Друга атака към каноните на репортажа дойде с „НЕлогично“ на Весела Субашка, която съчетава журналистически фотографии със спонтанни снимки, лишени от цел.
Втора разделителна линия в програмата на Месеца преминава по социалните измерения на контрастите. „Съединение (Be)r(Li)n“ на Пламен Ангелов – Плабо изследва символите на разделението в градски изгледи и детайли, заснети в Берлин. Подобен подход от частното към общото предлага и Моника Фишбейн в изложбата „Национална идентичност“. Според Фишбейн, портретите и натюрмортите събират парчета от унгарската националност, която винаги е била неясна за останалите европейци.
Друго тълкуване на темата, встрани от съвременните социални измерения на контраста, е „Светлина и сребро“ на Калин Костов. Това епървото по-мащабно за България представяне на процеса мокър колодий, при това овладян от автора до забележително съвършенство. Изложбата се открива последна в програмата на Месеца и въздейства като завръщане към дълбоките недра на фотографията - двете противостоящи начала на оптичните феномени и материалния носител.
Най-директен повод за дискусия е проектът на Калина Брейлсфорд„Автопортрет на фотографията“ в Центъра за култура и дебат „Червената къща“. Нейните фотограми са създадени чрез издълбаване на надписи в черен восък, нанесен върху листа фотохартия, като техниката е близка до офорта. След премахването на восъка хартията се проявява и издълбаните зони, които са и осветени, се отпечатват като тъмни надписи върху светлия лист. Публиката е поканена да участва и по време на изложбата инсталацията постепенно се покри със стотици спонтанни драсканици и образи, наподобяващи детски рисунки. Сред надписите се появиха латински сентенции, обяснения в любов, молби за прошка, човешки фигурки и геометрични абстракции. Един голям знак „?“ стоеше над всички платна. Под него се появи и един отявлено заядлив надпис „автопортрет на егоцентризма“, който показва, че изложбата действително провокира желание за дебат. Изглежда реакцията е била породена от заглавието на проекта „Автопортрет на фотографията“. Добре известно е, че съвременната масовизация на автопортрета е свързвана с директните и лесни прояви на егоцентризъм, но идеята за автопортрет на фотографията би могла да бъде единствено абстрактна концепция. Как би могла една медиа да направи свой автопортрет? За много теоретици на фотографията нейната същина е във феномена камера обскура, по различни начини записван върху материалния носител. Което води до въпроса – би ли следвало автопортретът без камера да бъде „другото на фотографията“ или „редуцираната фотография“? Ако приемем, че всеки автопортрет изисква дистанция и прави опит да отстрани външния наблюдател, автопортретът на фотографията (а не на човека фотограф) най-вероятно би бил определен от човешкото отсъствие. Така активното включване на зрителите в създаването на „автопортрета“ по време на изложбата изгражда парадоксална връзка със заглавието и прави проекта още по-неконвенционален.
В силен контраст с експерименталната работа на Брейлсфорд, като класическо събитие в Месеца бе представена юбилейната изложба „Времето, в което живях” на Никола Стоичков (1917-2003) в „Бохема – клуб на фоторепортера“ . Стоичков е знакова личност за българската репортажна фотография, а експозицията е съпътствана от албум, с който Фотографска Академия отбелязва 100-годишнината от рождението му. Избраните черно-бели снимки са заснети в периода 1944 – 1988 г. и представят разрушената София след бомбардировките през 1944 г., посрещането на Червената армия, деня 9 септември, работнически снимки на строители и металурзи от 50-те години и градски фотографии от 60-те и 70-те години.
Една от първите особености, която се набива на очи, е засиленият контраст на снимките (отново по темата на фестивала) и едрото зърно на филма. Тази естетика е свързана с пропагандната фотография на комунистическа България през 50-те и 60-те години. Тук засиленият контраст е вид идеологическо оръжие – приложен към отсечените линии на индустриалната архитектура, той добива плакатен вид. Категоричността на прегорялото бяло и непрогледното черно внушава случването на изключително трудно и възвишено геройство, което заслужава приповдигнатост. Подобни снимки могат да бъдат открити и в работата на други ключови имена от периода, като Владимир Димчев и Георги Панамски. Иронично, за тази фотография е изключително уместна една крилата мисъл на Робърт Франк (известен с репортажните снимки в албума „Американците“): „Черното и бялото са цветовете на фотографията. Те символизират алтернативите на надеждата и отчаянието, на които човечеството е винаги подложено“. Надеждата с изложбата на Никола Стоичков през 2017 г. идва с дистанция от половин век, през която откриваме една фотография, надскочила идеологическите цели на периода. Изключителен пример за военна фотография е „Фронта, Украйна, 1945”, която в много отношения надминава известните кадри от десанта в Нормандияна Роберт Капа. „Продавач на кестени, София, 1945 г.” съответства на принципите на социалната хроника, утвърдени предходното десетилетие в САЩ и Европа. „Вечер в старинния Пловдив, 1964 г.” носи настроение, познато от нощния Париж на Брасай. „Фенери на безсмъртието, 1977 г.” внушава свобода на погледа (ниска гледна точка, отворено небе, човешки силуети в краищата на кадъра), често срещан от другата страна на Желязната завеса. Благодарение на мащабното представяне, осъществено от Фотографска Академия, срещаме автор, чиято работа далеч надхвърля познатите естетически препоръки за заеманите щатни длъжности.
Друг поглед към класическия репортаж и може би най-важно събитие в Месеца е изложбата Йордан Йорданов – Юри (1940 - 2009) в галерия SYNTHESIS. 71 черно-бели сребърно желатинови фотографии, копирани лично от автора, собственост на фондация “Серджо Поджанела” - Италия. Копията са в малък формат (в контраст с масовите тенденции да се въздейства с големия формат) и изискват по-лично общуване, което съответства на техния емоционален заряд. Фотографиите са заснети след 70-те години и разкриват не така добре познатия социален пейзаж в България, Албания и Монголия. Поредицата “Българските затвори” е заснета през 1993 - 1994 г., за които авторът пише: „Това бяха затворени пространства за отворени души, места, където само привидно нищо не се случва”. Фотографията „Свиждане, Белене, 1993 г.”, не показва лица, а две близко приведени глави, скрити зад рамката на преградата. Свитите пръсти в ръката на лишения от свобода говорят вместо лицето му. Върху „Готварската печка, Петрич, 1987”, виждаме няколко свободно играещи деца, а под тях се е вмъкнала и сянката на фотографа. Тези фотографии пораждат изследователско любопитство, но не към колоритния свят на чуждата етнография, а към привидно познатия свят на хората около нас.
Радикално различен е подходът на Даниела Залцман в „Знаци на вашата самоличност“ в „Червената къща“. Нейната документалистика е осъществена с художествена фотография, за което получава наградата на конкурса „FotoEvidence Book 2016“. Залцман разказва за коренните жители на Канада, насилствено настанявани в пансиони, управлявани от Католическата църква. Тя интервюира 45 индианци по време на престоя си в областта Саска̀чеван. Черно-белите снимки са копирани в техника, напомняща двойна експозиция, и са добили четливост със засилване на контраста. Лицата на местните прозират под различни знаци и гледки, които те асоциират с травматичното минало в пансионите. Портретите не излъчват вглъбеността, присъща на жертвите на социална несправедливост, а внушават някаква забулена история. Двойната експозиция отнема от информативната стойност на снимките, което е в разрез с принципите на репортажа. В историята на фотографията тази техника е използвана с изцяло художествени цели - снимката на Хари Калахан „Елинор“ от 1942 г. или „Портрет в огледало“ на Раул Убак от 1938 г. Въпреки че фотографиите на Залцман не са репортажни, тя ги определя като журналистически, защото разказват за културния геноцид през лични истории. Извадки от проведените разговори са приложени като цитати под снимките в изложбата. От гледна точка на журналистическите средства, водещ тук става текстът, а снимките въздействат като художествен послепис. Това отваря още една голяма дискусия – за връзката (и контраста) между образа и текста във фотографията.
Едно крайно твърдение може да затвори поставената тема: „Контрастът е това, което прави фотографията интересна“. Тази лаконична мисъл на оператора Конрад Хол звучи многозначно след осмото издание на Месеца на фотографията.
Фестивалът повдигна много и различни въпроси: Дали твърде честото прибягване към силните контрасти заличава богатите детайли, извлечени от реалността, и скъсява пътя до снимката? Дали пресилената черно-бяла тоналност е симптом на съпротива срещу съвременния плурализъм? Как може да използваме фотографията като инструмент за счупване на стереотипите? Повдигайки тези въпроси, Фотографска Академия „Янка Кюркчиева“ осъществява своята мисия да популяризира и съхранява фотографското изкуство, неговата история и ценности. Би било интересно тези въпроси да бъдат поставени в отворени лекции и дебати, с които Месецът да даде повече публичност на дискусиите, съпътстващи откриването на изложбите. Затова се сещам за откриването на изложбата на Йордан Йорданов-Юри и за думите на Рафаело Казаков в жива телефонна връзка: „И искам само още едно нещо да кажа за колегите, които са по-млади… Да обърнат внимание на невероятната сияйна сива гама, която излиза от снимките му.“
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”