Български  |  English

Обезопасен активизъм

 
Боряна Росса, „Обогатен реализъм“, куратор Надежда Джакова, 7 септември – 22 октомври, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство
 
Изложбата на Боряна Росса в Музея за съвременно изкуство в София е част от по-голям проект на институцията, наречен „Автобиография“, който има за цел да представи знакови имена и произведения, оформили облика на съвременното българско изкуство от 90-те години до днес. В рамките на този проект художничката представя своя „автобиографичен“ разказ, който включва произведения, създадени през последните 20 години - от 1997 г. до 2017 г. - самостоятелно или в тандем с Олег Мавромати и групата Ултрафутуро. Това са фотографии, видеа, рисунки и живопис, част от които са авторепрезентации и автоинтерпретации на пърформанси на художничката, реализирани на различни места и пред различни публики през годините. Заглавието на изложбата - „Обогатен реализъм“, насочва към опосредстващата функция на техниката в почти всички работи. Ние не виждаме самите пърформанси, а техните дигитални (видео или фотографски) репрезентации. Рисунките и живописта (с малки изключения) също са рисунки и живопис по дигитални изображения. Намесата на науката и технологиите в живота на съвременния човек е една от централните теми в работите на Боряна Росса. Така че тя демонстрира на практика в начина на създаване на работите си тази проблематика, а също е намерила и начин концептуално да оправдае смесването на традиционни с „нови“ медии в изложбата.
Характерно за Боряна Росса е, че в центъра на нейните произведения е самата тя. Тя е превърнала собственото си тяло и образ в медия, чрез която предава определен тип критически съдържания. Нейното изкуство е открито активистко, насочено към това да демаскира определен тип предразсъдъци, разпространени в обществото и културата, и дискриминационните практики, основани върху тях. Тя се интересува преди всичко от предразсъдъците, свързани с пола и сексуалната идентичност. Добра илюстрация на това е нейният пърформанс „Витрувианско тяло“ (2009), реализиран в Академията по изкуството в Берлин и представен в изложбата чрез видео и голямоформатна фотография. Отправната точка за пърформанса е констатацията, че в известната рисунка на Леонардо, популярна със заглавието „Витрувианският човек“ (всъщност, рисунката не е озаглавена), идеалните пропорции на човешкото тяло са отъждествени с идеалните пропорции на тялото на бял мъж. Протестирайки срещу това отъждествяване на мъжко и човешко, в пърформанса си Боряна Росса вписва своето собствено голо тяло в метална рамка, подобна на тази, в която Леонардо вписва мъжкото тяло в рисунката си, и бива буквално зашита за нея с хирургически конци, за да подчертае колко болезнена е операцията по вписването на женското в човешкото. В серията фотографии „Перверзни зеленчуци“ (2013) художничката се надсмива над един друг предразсъдък – че женското тяло не е „женско“, т.е. не е красиво и не може да е обект на желание, ако няма гърди. Това кара хиляди жени да се подлагат на операции за увеличаване на бюста или за поставянето на изкуствен бюст в случаите на оперативното му премахване заради раково заболяване. Всички те доброволно се подчиняват на господството на сексисткия поглед. Самата Боряна претърпява двойна мастектомия през 2013 г., но отказва да си постави изкуствен бюст. Тези и други произведения на Боряна Росса ми се струват важни в български контекст, защото в нашето общество вулгарният мачизъм е почти обществена норма и политиците изобщо не се притесняват да го експлоатират за своите цели.
Проблемът е, че работите на Росса, както и произведенията на други български художнички с феминистка насоченост, остават затворени в определени институционални пространства, които правят социално неефективни подривните им послания. Публиката, която ще посети изложбата на Боряна Росса в САМСИ, няма проблем с тези, нека го кажем, тривиални за хора с либерални нагласи послания и лесно се идентифицира с позицията на самата художничка. За нея в тези произведения интересното е доколко оригинално са визуализирани тези послания в сравнение с други техни визуализации у нас и в чужбина, което всъщност е второстепенен въпрос от гледна точка на активисткия характер на това изкуство. В български контекст тези произведения все още имат скандален потенциал, който може да е социално оздравителен, но само ако се изложат извън обичайните за съвременно изкуство места и се покажат на публика, която по принцип не посещава такива места. Това, което направиха Пуси Райът в Русия, е образцов пример в това отношение, без значение как оценяваме акцията им. В Западна Европа или САЩ бунтът на тези момичета е безсмислен и невъзможен, защото е предварително приет. Истински големият проблем на едно такова активистко изкуство е не отхвърлянето му, а приемането му и обезопасяването му в определени институции и дискурсивни режими. Тогава то се превръща в още една легитимна художествена практика, източник на символен и реален капитал.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”