Български  |  English

Гръцкият троянски кон

 
На 19 юни т. г. за първи път Европейският съюз не успя да приеме комюнике, разобличаващо повтарящите се нарушения на човешките права в Китай. Гърция наложи вето. С което предизвика истинско дипломатическо земетресение в американските и европейските канцеларии.
На фона на тази постъпка на гръцкото правителство мислената като програмна по европейските въпроси реч на френския президент Еманюел Макрон в Атина добива допълнителни значения – както с антиамериканските и антикитайските си нотки, така и с открития призив за създаване на „твърдо ядро” в ЕС, очевидно в ущърб на непокорните страни от Изтока... Тепърва у нас ще се говори за тази реч и за макроновото обещание от Варна да ни приемат в „новия формат” на Съюза.
Публикуваното интервю е с Жорж Цогопулос, съветник в Международния център за европейско обучение в Ница.
К
 
Гръцкият троянски кон
- Гръцкото вето на 19 юни предизвика доста вълнения в европейските правителства. Какво да виждаме в него?
- За да бъде разбрано това вето, трябва да се познава гръцкият министър на външните работи Никос Коцияс. Той има натрапчивата идея да възвърне гласа на гръцката дипломация. През 2015 година се беше опитал да блокира европейска резолюция срещу Русия по украинския въпрос. Той иска да наложи личната си визия върху европейската външна политика.
- Каква е тази визия? Съществува ли днес истинска гръцка стратегия?
- Става дума за идеология. За него ключът към прогреса е в двустранния диалог, а не в общи декларации или осъждания. Службите му оправдаха юнското вето за Китай и правата на човека, като изобличаваха често селективните и непродуктивни критики, които не улесняват въвеждането на правата на човека в тези страни, нито отношенията им с ЕС. Подобна позиция по същото време бе възприета и спрямо Египет.
Той смята преди всичко, че държава като Гърция трябва да има правото да играе роля в европейските дипломатически въпроси, че те не трябва да са запазено пространство за големите държави като Франция или Германия. Че Гърция трябва да има глас.
Тази позиция на Коцияс е и позиция на министър-председателя Алексис Ципрас, който още от началото на мандата си засили авансите към Китай, но и към Русия, с убеждението, че Гърция трябва да умножи дипломатическите си партньори и да редуцира зависимостта си от ЕС или САЩ.
- Гръцките правителства се сменят... и в крайна сметка си приличат много като използван език, пълен с надежда за китайски инвестиции; впечатляващо е, че и двете страни говорят за win-win business[1]. Така ли е в действителност?
- Гръцките политици преувеличават значението на Гърция за Китай и подхранват надежди за икономически растеж и нови работни места, които не са реални. За Китай Гърция е само мъничка част от една много по-обширна външна политика с разнообразни цели. За китайците Гърция е интересна само когато мястото й в еврозоната е сигурно.
Всъщност, те се придвижват към цялото Средиземноморие: Гърция, Италия, Франция, Испания, но и Турция, Ливан, Израел, Египет, Алжир, Мароко и Тунис, за да инвестират в пристанища - Cosco Shipping присъства в Гърция, в Италия, във Франция, в Турция. За да инвестират в енергия: в Гърция, в Египет, в Албания; в култура, туризъм, железопътни мрежи и други инфраструктури.
- През 2015 година китайците – както впрочем и руснаците – отказаха да дадат двустранните заеми, които Гърция искаше, защото нямаха никакъв интерес да си отварят дипломатически неприятности с ЕС. В същото време са лакоми за директни инвестиции в Гърция, преди всичко в рамките на програмата за приватизации, наложена от... ЕС.
- Да, обаче ситуацията е различна - в зависимост дали говорим за руснаците или за китайците. Европейските и американските канцеларии са много бдителни по въпросите, свързани с Русия. През 2013 г. например те не позволиха на руския гигант Газпром да купи гръцката газова компания DEPA, а в същото време тази приватизация беше в програмата за строги икономии, наложена от ЕС. Вратата за директни руски инвестиции в Гърция е почти блокирана, особено в енергийния сектор.
С Китай нещата са различни, Държавната електро-мрежова корпорация на Китай State Grid купи тази година 24% от гръцката електропреносна компания Admie. Изглежда че до месец юни т.г. и гръцкото вето, и китайската стратегия за купуване на гръцки стратегически активи – като пристанището Пирея или като Admie, в енергетиката – не безпокоеше европейците. Те, както и американците, се отнасят с подозрение към тази страна. Обаче, когато приватизацията на пристанището Пирея стана реалност през 2016 г., срещу китайците нямаше нито европейци, нито американци.
- А частните фирми вървят ли по стъпките на големите държавни компании? Тази година Китай е страна на фокус в Международния търговски солунски панаир, главното място за бизнес срещи в Гърция. Между 9 и 17 септември са очаквани повече от сто китайски фирми...
- Това, че тези фирми идват на Панаира, не значи, че ще бъдат подписани договори. Много китайски делегации идват, за да опипат почвата в Гърция, но тези действия още не носят конкретни резултати, защото има още много бюрократични спънки. Като изключим директните инвестиции на Cosco, китайският лидер в морския транспорт и логистика, обемът на обмена между Китай и Гърция е стабилен от години – около 2.7 милиарда евро. Малко е, а и не се увеличава. Числото е по-малко от 2010 година, когато обменът достигаше 3.2 милиарда.
- Щом Китай не е така силно представен в Гърция, както биха го искали самите гърци или както си го представя Европейският съюз, защо е тогава това вето на гръцкото правителство по въпроса за правата на човека?
- Би било грешка да си представяме някакво тайно споразумение между Китай и гръцките власти от рода на: „Гласувайте против, а ние ще увеличим инвестициите”. Китай не е направил никакъв подарък и засега не виждам никакви икономически ползи за Гърция, напротив, имиджът й пред европейските партньори пострада сериозно. Унгарците например сътрудничат много по-тясно с китайците, но не наложиха вето.
- Все пак имаше нови меморандуми за сътрудничество, подписани от Гърция и Китай през май при посещението в Пекин на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас...
- Точно така, някои гледат на ветото като компенсация за тази сделка. Но ако се вгледаме внимателно, става дума повече за намерения, отколкото за истински подписани договори.
- Не подценявате ли някак опита за силно китайско дипломатическо влияние върху Гърция, свеждайки всичко до проста стратегия за инвестиране и за печалба. Значи американците и европейците нямат основание да се тревожат толкова?
- Анализът на ситуацията, който преобладава днес, се опира на теорията, че китайските икономически инвестиции вървят ръка за ръка с геополитическо влияние. Аз обаче не мисля, че китайците сериозно мислят, че могат да влияят на европейските политики. Във всеки случай, не и в краткосрочен план. Трябва да разберем, че китайските цели далеч надхвърлят Гърция и даже Европа.
Днес Америка на Тръмп се отказва от многостранните инициативи, за да се върне към едно билатерално виждане на международните отношения. Това създава вакуум в управлението на световните дела. Което явно може да е от полза за Китай. Това, което Пекин изглежда, че наистина иска, е да спечели по-голямо влияние върху управляването на световната икономика. Оттам и множащите се негови инвестиции в целия свят. Китай смята, че има легитимно право на повече представители в големите международни организации, като МВФ, ООН и Световната банка. Това е истинската му цел.
Le Monde, 7 септември 2017


[1] Сделка, от която и двете страни печелят.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”