Български  |  English

Архитектурният облик
на европредседателството

 
Ротационното председателство на Съвета на Европа има за цел децентрализация на властта. Определянето на дневния ред от текущия председател насочва вниманието към различни гледни точки. Най-закостенялата привичка в тези условия е непрекъснатото опресняване на навиците. За подобряване на приемствеността между полугодията е възприет принципът на тройните групи, управляващи общо година и половина.
Временното председателство изисква временно настаняване на необичайни дейности. ЕС предоставя както бюджет, така и свобода на използването му. Комбинацията от налични средства за определена дейност и правомощия за изпълнението й по правило изважда на преден план най-доброто, на което сме способни.
Архитектурата не е приоритет на политическото управление. Важни са представителността и безпроблемното функциониране. За тази цел се дават поръчки на координатори, проектанти и изпълнители. Изборът на фирми, съставянето на заданието, обсъждането, одобряването и изпълнението на проектите са все сложни процеси, зависещи от множество личности и инстанции. Колкото е по-престижна целта, толкова повече се стараят участниците. Като колективно дело, търсещо всеобщо одобрение, архитектурата неслучайно се оказва лицето на времето и мястото. С какво можем да блеснем тук и сега?
 
Холандия, януари - юни 2016
“Домът на Европа” е временен павилион в двора на Корабоплавателния музей в Амстердам. Скромната по размери сграда е грижливо проектирана да демонстрира както съвременния технологичен напредък, така и славните традиции на миналото. Фасадата на павилиона е направена с 3D принтер по проект на DUS Architecten, сравнително младо бюро, което през предходните десет години работи върху архитектурното осмисляне на новите технологии и оформяне на използваемо пространство с неформални, интерактивни методи. Макар през това време да не успяват да реализират нито една “истинска” сграда, DUS Architecten осъществяват значителен пробив в архитектурното мислене с проекта си за къща, построена от 3D принтер. Това става една от внимателно избраните спирки в програмата на посещението на Барак Обама в Холандия.
“Домът на Европа” превръща една узряла съвременна идея в реалност. На официалната страница на Холандското председателство, освен архитектите, са посочени и дизайнерите на интериора - Студио Едвард ван Влит, както и зададената тема “изследователи”. Килимът стилизира традиционни декоративни мотиви. Мебелите ще бъдат използвани в други обществени сгради след приключване на председателството. В специално изработени за целта витрини е изложена “Делфтско синя” керамика, взета назаем от Националния комитет за култура, в комбинация със съвременни произведения от стъкло на Копир и Сипек. Сувенирите за гостите също са изработени специално за случая съвременни интерпретации на традициите по проект на Студио Родерик Вос. Съчетаването на установеното и модерното е типично за течението Холандски Дизайн (Dutch Design) - една от визитните картички на страната. Правят впечатление многобройните кранове за вода, за да се избегне употребата на пластмасови бутилки и да се демонстрира отличното качество на питейната вода в страната. На покрива са монтирани слънчеви панели, а отоплението е геотермално.
В добрите традиции на Бенелюкс (първите практически стъпки към осъществяване на съюза), значителна част от министерските заседания по време на Холандското председателство се провеждат в Брюксел и Люксембург. Политическото управление на страната и съответните пленарни зали са в Хага. “Домът на Европа” в столицата Амстердам е интензивно оползотворен с ежедневни срещи и заседания с общо 17500 участници. В натоварената шестмесечна програма е отделен един следобед за свободно посещение на гражданите с осигурен директен и безплатен транспорт с корабче от Централна гара.
 
Словакия, юли - декември 2016
Сградата на Словашката филхармония сменя предназначението си за шестте месеца на европредседателството. “Редута” е бивше бароково зърнохранилище, построено през ХVІІІ век по нареждане на Мария Терезия и проект на архитекти от Будапеща. След отпадане на индустриалните функции, в началото на ХХ век внушителната сграда на речния бряг е преустроена за културни нужди в необароков стил с елементи на рококо и ар нуво с участието на многобройни словашки и чуждестранни творци.
За целите на европредседателството е инсталирана необходимата аудио-визуална техника. Пищно декорираните интериори впечатляват с история и традиция. Съвременната интервенция е единствено на нивото на скромно временно обзавеждане - функционално, но без да налага свой стил, като краткотраен наемател, какъвто всъщност е.
След изтичането на председателството сградата отново помещава филхармонията, карнавалните балове и разнообразни културни прояви в безупречно реставрирано културно наследство - всичко, с което местните жители отдавна са свикнали, плюс подобрено техническо оборудване.
 
Малта, януари - юни 2017
Главната сграда на европредседателство в Малта е Дворецът на Великия Майстор. Наречен така от времето на Малтийския Орден, дворецът остава седалище на административното управление. По времето на британското господство е Губернаторски дворец, а в Република Малта - Президентски дворец. Не е чудно, че местните жители го наричат просто Двореца.
След откриването на първия построен специално за целта Малтийски Парламент (архитект Ренцо Пиано) през 2015 година, е взето решение бившето седалище на народните представители в Оръжейната зала на Двореца да бъде запазено и използвано за периода на председателството на Съвета на Европа. Старата парламентарна зала, проектирана от Ричард Ингланд, е заемала това помещение от началото на 70-те години. Обзавеждането е предадено на грижите на Националната агенция Малтийско наследство, като всички мебели, стенни облицовки и осветителни тела са ръчно демонтирани и номерирани. Във вестниците можем да прочетем в кои хранилища са настанени. Малкото незначителни за културното наследство материали са също така внимателно демонтирани и рециклирани.
Залата е пригодена за нуждите на министерските заседания по време на председателството. Придружителите на министрите използват галерията за гости. Местната преса подчертава, че тези временни промени с нищо няма да попречат на плановете за връщане на Оръжейницата, преместена навремето в конюшните, за да направи място на парламента, на предишното й място.
 
Естония, юли - декември 2017
За периода на текущото председателство на Естония са планирани около двеста срещи и заседания на територията на страната. В началото на 2016 година е проведена обществена поръчка за предлагане на сграда[1]. Между петте разгледани кандидати е имало многообещаващи предложения за използване на новостроящи се сгради. За да бъде избягнат риска от забавяне на строителството, окончателният избор се е спрял на вече завършена сграда: талинския творчески център “Културен Котел”.
Творческият център е разположен в бившето котелно помещение на излязлата от употреба градска електростанция. През 1977, в края на експлоатационния период, Тарковски я използва за снимачна площадка на “Сталкер”. Комплексът на електростанцията е обявен за културно наследство и сградите са общинска собственост. Проектираното през 2015 година от Кавакава преустройство е номинирано за наградата Мис ван дер Рое. Ограниченият бюджет не е бил пречка за избраната индустриална естетика. Интервенциите са минимални, новите материали съответстват на автентичните. Реновацията е извършена поетапно, съобразно с наличните средства. Комплексът включва клубове, студийни помещения, зали за репетиции и представления, всички добре свързани с голямото общо пространство. Ключовата дума е “отвореност” и проектът оставя много възможности на потребителите да приспособят пространството за своите нужди в момента. Точно от тази гъвкавост се възползва и временното европредседателство, след като реновацията вече е завършена с други средства.
Председателството на Съвета на Европа няма да промени съществено облика на мястото. Местната преса предупреждава любителите, че до края на годината за полети над района на културния център, включително с дронове, се изисква специално разрешение.
 
България, януари - юни 2018
В момента на писане на този текст официалната англоезична страница на Министерството на труда и социалната политика https://www.mlsp.government.bg под надслов “Подготовка на България за председателство на ЕС” описва общите принципи на председателството, без да добави нищо за конкретната подготовка. Затова пък съобщава, че България е в една тройка с Обединеното Кралство и Естония и ще поеме председателството от юли до декември 2018. Това сигурно е било актуално преди референдума за Брекзит. Междувременно Естония пое периода на Обединеното Кралство и програмата на новото трио Естония, България и Австрия е одобрена. Българският вариант на същия сайт съобщава точните дати и страни и включва решения на МС във връзка с подготовката.
Много български публикации, включително и на английски, разглеждат председателството като събитие в областта на туристическата индустрия. Подобно отношение не забелязах никъде в холандската преса в периода на европредседателството, нито при проучването на другите неотдавнашни страни председателки. Да, всеки иска “да се покаже”, да направи трайно впечатление. Въпросът е с какво. С водеща роля в практическото приложение на съвременните технологии, с организация, със съвременна култура, с история, или… с масов туризъм и съпътстващите го вкусове и приоритети? Няма нищо лошо в масовия туризъм, но ако погледнем градовете с най-висок брой посетители на глава от населението, ще забележим, че дори във Венеция и Амстердам туризмът има малък дял в икономиката на града и прилежащите територии.
За периода на председателството на България, подобно на предходните страни, се очакват около 200 срещи и заседания на различно ниво. В публикуваната на английски информация е почти невъзможно да се открие мястото на предстоящите събития. За щастие, знам български, а с продължаващите скандали около НДК няма как човек да не забележи коя ще бъде главната сграда на европредседателството.
Официалното представяне на плановете за преустройство и адаптация на НДК в края на 2016 година е широко отразено в пресата. Чудесно е, че няколко зали, фоайета и тераси ще бъдат обновени, че ще бъде инсталирана система за управление на сградата и че се мисли за енергийна ефективност и устойчиви материали. Всичко това само за 17 (или 20, а може би 35 - числата в публикациите се различават) милиона лева. Странна е неинформираността по отношение на предходните председателства. По време на представянето се твърди, че съответният бюджет на тогавашната страна-председател - най-малката от всички членки - Малта, е 40 милиона евро. Може би е вярно за общия бюджет на председателството. Бюджетът за преустройството на бившата парламентарна зала с всичките грижи за реставрацията и консервацията е 5 милиона евро. В други публикации се споменава, че реновацията на Талинската електроцентрала в културен център е струвала 20 милиона евро. Да, това са средствата, изразходвани за “Културния Котел”, преди координационният център на председателството да започне да търси подходяща сграда.
Всъщност, няма смисъл да критикуваме размера на сумата. Както посочихме в началото, комбинацията от средства, срок и престиж показва на какво сме способни.
След първоначално обявеното намерение сградата да бъде третирана като паметник на културата, изненадата от гранитогресните настилки, вместо възстановяването на оригиналните мраморни подове, е голяма. Оправданието е, че през 90-те години била използвана нискокачествена керамика. Отношението “като към паметник на културата” означава съизмерване с оригинала, а не с последвалите случайни преустройства. Колеги архитекти съобщават, че оригинално обзавеждане е било изхвърляно директно от горните етажи на улицата. Предполагам, че е безсмислено да търсим в кое хранилище са закарани специално проектираните за НДК мебели. Подобна е, изглежда, и съдбата на емблематичните окачени тавани. Как това се вписва в третирането на сградата като културен паметник, не става ясно. Междувременно проектантът на мащабното преустройство и адаптация, както беше представено то миналата година, твърди, че става въпрос единствено за “текущ ремонт” и е съвсем в реда на нещата да се подменят износените части и материали. С какво да е? Според арх. Станиславов, стъпките на КАБ за отнемане на професионалните му правомощия са нападки от колеги с остаряло мислене. Ако “новото мислене” е дай първо да обещаем каквото звучи най-добре, а после да правим каквото ни дойде, то закостеняването на колегията е похвално.
Междувременно научихме от министъра на културата, че преустройството няма да завърши в срок и че има проблеми с бюджета. Но ще се справим!
В най-добрият случай, ако всички обещания бъдат изпълнени, Зала 3 на НДК ще бъде по-добра от постоянната пленарна зала в Брюксел. На кого и защо е нужно това? По план в Амстердам остава музейният двор, в Братислава - залата на Филхармонията, в Ла Валета - освободената за възстановяване Оръжейна зала, в Талин - културният център. На нито едно от тези места няма спорове за настилките. Проектанти, строители и доставчици са публикували със заслужена гордост информация за участието си в проектите. Подсъдими няма.
Да се надяваме, че преустройството на НДК включва и добро филтриране на въздуха, като се има предвид, че българското европредседателство ще започне посред печално известния зимен смог. След края на полугодието щафетата ще поеме Австрия. От София, най-непривлекателната за обитаване столица в Европа, европредседателството ще се премести във Виена, дългогодишния световен първенец в същата класация. Благодарение на навременно и грижливо планиране, Европа винаги има пред себе си добра перспектива. Кога ще можем да кажем същото за България?
24 юли 2017, Амстердам


[1]Естонците започват подготовката на сгради в началото на 2016, все още с информацията, че имат почти две години. След Брекзит-а изведнъж изгубват шест месеца.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”