Български  |  English

Стилът Христосков днес

 

Професор Петър Христосков (1917-2006) бе силна, уважавана, влиятелна фигура не само сред авторитетните български цигулари и педагози, какъвто бе и самият той. Той внушаваше специфичен респект сред колеги и студенти – беше висок, хубав мъж с осанка, с възпитание, с ерудиция и интереси. Не ги демонстрираше, не държеше да зашемети събеседника си, особено по-младия от него, с културния опит на житейския си и професионален път – беше твърде много европеец, за да го прави. Но използваше всеки разговор да насочи неопитното внимание във важна посока. Авторитетът му на цигулар, професор и композитор се налагаше съвсем естествено в начина, по който говореше, по който гледаше/наблюдаваше и преценяваше събеседника си. Христосков съумяваше да държи по-непознатия за него, особено студент, на една, ще я нарека, „приятелска дистанция”. Имала съм късмета да го виждам в среда, освободена от академичния формализъм. И пак ми правеше впечатление висотата и извънредността на маниера, с който общуваше, с който се шегуваше с онази естествена мярка, присъща на едно различно възпитание, благодатна смес от българска автентичност и немска екзактност. Имала съм възможност нееднократно да се убедя колко едро скроен, колко ларж бе като човек, как гледаше над нещата, имаше мъдростта да открои за себе си, а и за останалите същественото. Личности от този калибър, чието присъствие разширява границите на България, са рядкост.
100-годишнината от рождението му бе поводът за издаването на албума „Петър Христосков – цигулар и композитор” - два компактдиска, събрани и издадени от фирмата „Гега Ню” със сериозното съдействие на дъщеря му Анна Христоскова-Герджикова. Програмата на албума разкрива изкуството му в студийни и лайв-записи. Сред тях блести прочитът му на Поемата за цигулка и оркестър на Шосон, безценен документ от концерт със Софийската филхармония под палката на Пиер Мишел Льо Конт (1966) – с неутолима емоционална енергия, въплътена в изваяната фраза, с безупречен вкус в динамичните градации, в които се съчетават чувствеността и логиката на забележителна инструментална култура. Следват записите на камерни творби от Брамс, Шуман и Шимановски в изискана стилова хармония с пианистката Златка Арнаудова, извънредно културен, смислен (и може би затова не шумящ около себе си), великолепен музикант - бе се посветила като че ли предимно на изкуството на своя съпруг. Ценност в репертоара на диска е и авторското изпълнение на първия му опус – 12 капричии за соло цигулка. Днес тези кратки пиеси-мигновения са христоматия за всеки цигулар. В тях инструменталната проблематика е заложена остроумно, с афористичен изказ и вдъхновяваща фантазията на интерпретатора образност.
За съжаление, много по-рядко се посяга към провокациите на угнетяващия драматизъм и безкрайните трансформации на звука, които предлага едночастната Соната за цигулка и пиано на Христосков. – в компактдиска тя звучи в недостижимо в трагичното си внушение изпълнение на автора заедно с пианистката Вера Баева. Силна творба, която очаква своите следващи прочити.
Бурлеска за цигулка и оркестър от Панчо Владигеров бе сред предпочитаните български пиеси на цигуларя Христосков – експлозивна, класически аргументирана с теми от песенния фолклор и с типичния владигеровски пищен оркестър (СОБНР с Васил Стефанов), а соловата цигулка в ръцете на Христосков сякаш отразява цялото темброво богатство, с което й отговаря оркестърът.
Слушаш записи, направени преди около половин век, и колкото и паметта ти да е съхранила спомена за големия музикант, констатираш вечната инструментална философия на неговото изкуство, откриваш перспективите на едно творчество, отдавна надхвърлило проекцията на инструмента, което е провокативно и актуално и проблематизира съвременния свят.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”