Български  |  English

Удоволствието от музицирането

70 пъти Анатоли Кръстев

 
Често той обича да казва: Аз съм от онези щастливи хора, които по цял ден работят своето хоби.“ Неговата работа е музицирането, а отъждествяването на професията с онова основно занимание и увлечение, практикувано през времето, в което си свободен от принудите на действителността, е една невероятна философия за професионалния живот и основа на изчистено съществуване.
 
Със започването на този текст ще си позволя да поставя две основополагащи условия. На първо място, няма да разказвам или правя обзор на жизнения или творческия път на такъв музикант, на такава личност, каквато е виолончелистът Анатоли Кръстев. Отдавна той е встъпил във фазата, при която представянето му няма нужда от дълги или даже каквито и да било биографични бележки. Той е име, голяма фигура в музикалната ни култура, която няма необходимост от реклама, от големи снимки по афишите или медийно представяне. Второто условие е не по-малко важно. Пишейки този текст, аз попадам в така нареченото поле на конфликт на интереси – защото става дума за мой много близък приятел, колега и най-вече за музикант, с когото като автор на звуци съм работил и продължавам да работя с огромно удоволствие. Честно казано, аз се гордея с такъв конфликт на интереси и бих го препоръчал на немалко мои колеги композитори, които биха заслужили това.
В най-стария библейски смисъл, описан от старозаветните книжници, думата юбилей означава и определя годината на приключването на един цикъл от седем Шмита. А Шмита – Шабатната година, е последната година от един дългогодишен цикъл на развитие и култивиране. Думата „Йовел“ означава също така и звука на шофара, който огласява настъпването на Юбилейната година, или както понякога са я определяли като Свещената година.
Ако сега се опитам съвсем условно да назова седем основни елемента от развитието и култивирането на Анатоли Кръстев, ако пробвам да опиша седем основи на израстването и изграждането на неговата личност, довели до тази творческа юбилейна съвкупност, която вече не се нуждае от досадните биографични бележки и „дълги хвалби“, то бих се опрял на следните седем основи, подредени впрочем съвсем не безразборно. Това, съвсем условно, са седемте „шмити“, представляващи неговото мислене, неговите разбирания за музиката и изкуствата, неговото говорене, да го наречем неговото слово, неговият интерпретационен стил както на музика, така и на различни по рода си идеи, начина му на изразяване, възможностите му за досег и контакт с публиката, приятелите, колегите и с околния, така неподреден днешен свят, и най-накрая - уменията му за достигане и потапяне в онзи висш процес на трансформираща комуникация. А това са едни така различни, но все пак взаимодопълващи се форми на неговото развитие, белязани от присъщата му безгранична емпатия, форми, които днес, в неговата юбилейна година, са се обединили в едно съвкупно състояние на съществуването му – това на непрестанното пребиваване в „удоволствието на музицирането“, на ежеминутното му потапяне в работата (това, което той скромно нарича „хоби“). А това е тази форма на временно, а даже и все по-постоянно освобождаване от оковите на ограждащата ни неподреденост и бездуховност на днешния свят.
В една такава връзка, ако се опитам да си представя мястото на Анатоли Кръстев в днешния глобален музикален свят, в това гъмжащо котило на самохвалство, на евтин творчески бартер и непрекъснато, и неистово производство на звуци, и на заливащ ни отвсякъде псевдоартистичен продукт, на слава и „световна известност“ – все съблазни, които са убили немалко отлични музиканти... Та когато се опитвам да го поставя в цялата тази среда, аз все по-често се сещам за онзи пределно чист и светъл герой на Паскал Киняр от неговия роман „Всички утрини на света“, знаменития гамбист и композитор, янсениста Жан де Сент-Коломб. Музикантът отшелник, който се вълнува основно от проблемите на духа, от идеите за намирането на пътища за спасението на душата, от изграждането на непоколебимата вяра, но не и от светските съблазни или непрекъснатите покани, отправяни от двора на Людвиг XIV. А казвам всичко това, като се опирам не толкова на конкретна информация, а по-скоро на личната си интуиция.
Ако се опитам да развия в няколко изречения тезата си за горните изброени седем форми на развитие, завършващи този негов юбилеен цикъл, които изграждат съвкупността на неговата личност, аз бих дал следните кратки характеристики. Анатоли Кръстев притежава това така ценно качество за един творец-изпълнител, което му дава възможността не само да интерпретира с невероятен артистизъм музика от различни епохи и стилове, но и да артикулира ясно и категорично своите мисли и разбирания за музиката. Неговите способности да мисли и прави по такъв категоричен начин музика се основават на десетилетия от невероятен концертен опит, работа с най-реномирани български и чуждестранни музиканти, концертни турнета и гастроли по целия свят, педагогическа дейност, майсторски класове и участия в журита, както и от стотици негови възпитаници, които заемат най-престижни позиции по света. Позиции на солисти, професори, оркестранти или камерни музиканти. Съвсем скоро, репетирайки с него в кабинета му в Националната музикална академия, имах възможността и удоволствието да разгледам множеството афиши, окачени по стените на залата, както и да извикам в съзнанието си спомени за десетки негови концерти. Впрочем, ясното артикулиране на неговите разбирания за музиката е така важно в днешната разпадаща се културна среда и то се отнася не само до него самия, но и до всички, които са в пряк контакт с него – колеги, студенти или публика. Нещо повече, това артикулиране, това съставяне и организиране на ясно и отчетливо мислене и правене на музика се случва на различни, при това взаимодопълващи се нива. Това са нивата на ясните изпълнителски позиции и отношението му към разбирането за стил. Това е ясното и отчетливо говорене за това какво е музиката и какви са нейните функции в днешната културна среда. Това са ясните и категорични позиции за това какво е културата и какво е нашето място и отговорности за изграждането на тази среда, пораждаща общ смисъл. Все „ясноти“, които формират динамиката на неговото творческо „аз“. А свидетелство за всичко това е именно неговият запомнящ се интерпретационен стил – ярък израз на неговото неподправено „творческо удоволствие“ от чистото музициране, което поражда от своя страна и удоволствието при слушащия и разбиращия го, удоволствието на попадналия в зоната на трансформиращата комуникация с музиката.
Ако към всичко това прибавим и невероятната му ерудиция, всичко, което е видял и преживял, пътувайки и концертирайки десетилетия наред по света, при това в най-реномирани артистични пространства, ако прибавим учениците му и колосалното количество музика, която е изсвирил като солист, тогава ще си дадем сметка за плодотворния резултат на този Юбилей. Ще можем да видим всичко, което той е засадил, обработил и събрал като плодове!
В последно време в една немалка степен музикалното изпълнителство, а и творчество, са се превърнали в индустриален продукт. Понякога доста съвършен. Продукт, който е резултат на голямата концентрация на негови потребители в мегаполисите. Независимо от това в каква ниша или на какъв рафт ще бъде положен този продукт – джаз, класика, рап, поп, рок, инди или каквото било там, във всеки един от случаите ние имаме налице видимо подменяне на същността и природата на това, вече превърнало се в стока, артистично творчество. То се е преместило, при това достатъчно сериозно, от една сфера на човешка дейност – артистичното сътворяване, в една друга – материалното производство. Резултатът естествено е различен. В единия случай това е чистият дух, свободен и неподвластен на регламенти и условности, а в другия - материалният звуков продукт, изработен съвършено, достъпен за всички, даващ възможност за непрекъсната и многократна употреба, но все пак лишен в немалка степен от свобода и подчиняван абсолютно и безпрекословно на нормите на производството и търговията. Такъв продукт обикновено разчита на местни висококачествени интерпретаторски суровини, чиято обработка в продукция постепенно се превръща в норма и регламент, запечатан и капсулован, превърнат в клише за масова употреба. Вече всичко се превръща в комерсиален продукт, а основните категории в цялата тази картина са много и бързо. И тук нещата се пропукват генерално.
В тези последни редове се опитвам съвсем накратко да предам квинтесенцията на множество разговори, водени с Анатоли Кръстев в последните години. Разговори, проведени разпокъсано във времето, но витаещи все около един център – състоянието на музикалния живот в днешно време, прекомерното многообразие от различни разбирания и схващания за музиката и постепенното впримчване на това изкуство в мрежите на индустрията и търговията. А този център се отнася до едно от същностните му разбирания за развитието на културата. Разбиране, което е не толкова консервативно, колкото, нека го наречем, патриархално. Казвам това, за да изведа една невероятна теза, която изрече в последните дни Анатоли Кръстев по този повод: Вижте, вие сте много млади, да не кажа „зелени“; и не знаете, че когато няма време - не трябва да се бърза. А най доброто тук, у нас, е, че нищо не е регламентирано и има такава свобода, каквато няма по света. В тази теза има немалко Дзен и именно това я прави така невероятна. А той впрочем я следва достатъчно консеквентно. И тук, на фона на това всеобщо прикрито или не търговско отношение към музиката, присъщото на Кръстев удоволствие, възторг и радост от музицирането изпъкват със своята светлина и ни отвеждат към един съвсем друг смисъл. Те ни водят към онова антично философско отношение към музиката като един от стълбовете на човешкия дух, които способстват за изграждането на добродетелите и справедливостта. Такова отношение може да ни избави от недобрите съвременни предикации за музиката, които все повече я разбират като производство и търговия и приписват на нейната природа характеристика на стока. И отново се сещам за онзи невероятен светъл герой на Киняр.
Като казвам това, ще си позволя да изведа и още една характерна черта на Кръстев, наред с удоволствието от музицирането. Това е невероятната светлина, която излъчва този голям артист. Светлина, която може да бъде усетена във всеки един разговор с него – независимо дали той е отнесен към музика или не. Впрочем, макар и да се повтарям, аз не мога да пропусна да подчертая неговата невероятна ерудиция и интуиция и впечатляващата способност да прави смислови връзки между епохи, стилове, школи и композитори. Слушайки говоренето на Кръстев, човек неминуемо си дава сметка в каква невероятна логическа свързаност протича цялостното развитие на музиката през вековете. А и неминуемо ще научи нещо, за което дори не е подозирал, че съществува; или ще прозре някоя съвсем проста, понякога мистична истина за изкуството. Макар и негов колега, немалкото случаи, в които съм работил с него като изпълнител, ми дават като че ли основанието да го приемам и като един от моите важни учители по музика.
Именно светлината и радостта могат да бъдат усетени и видени при Кръстев – когато свири, когато преподава, когато контактува и когато живее, те са основата на онова преобразуващо съотнасяне в неговия интерпретаторски стил. А те могат да бъдат приети като основа на онова негово интензивно удоволствие от музиката, с което той заразява публиката.
Опитвам се да си дам отговор как един такъв, нека го наречем поливалентен артист, „служи“ на развитието на музикалната ни култура. В едно свое говорене по време на един от скорошните му концерти, на който присъствах, Анатоли Кръстев наблегна на необходимостта от сътрудничеството и съществуването на културни общности и най вече съмишленици. Общности-острови, които да имат желанието да свързват и продължават нещата, да обхващат нови културни слоеве, да имат отговорност към елементите, които изграждат културната среда, поставени в смисъла и протичането на едно предишно, сегашно и бъдещо живеене. Такова едно протичане на културните процеси, според него, би дало смисъл на живеенето.
Когато го попитах Кои са ти любимите ученици?, той, почти без да се замисли, отговори: Мои...? Не, не ги подреждам така. Имам по-успели и по-малко успели... Но приятели. Ученици – не. Тези, които ми станаха приятели, се отказаха от виолончелото..! Но те са много малко. Редица от тях заемат много важни позиции по света, в Америка, в Европа, в Латинска Америка, ето...
Когато попитах няколко негови студенти и ученици с какво могат да охарактеризират Маестро Кръстев, те единодушно отговаряха: Той е моето вдъхновение.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”