Български  |  English

Последният избор на Меркел

 
Най-напред да започнем с това – един от законите на новата „смирена” журналистика гласи: Не прави или се въздържай да правиш прогнози.
Да обявиш, че знаеш как ще приключат изборите, доста преди хората да отидат до урните, означава да поемеш двоен риск: 1. прогнозата може изцяло да се размине с реалността; 2. може да се създаде впечатление, че медиите, с все още останалото им влияние, са в състояние да определят хода на изборите. Нещо, което те нито могат да направят, нито би трябвало да се стремят да постигнат.
От друга страна е трудно да не обърнем внимание на събитие като телевизионния „дуел” от 3 септември. И то не само поради факта, че на него Мартин Шулц не успя да се представи като победител. Онова, което е важно, макар да го казваме с известна доза предпазливост, е, че в момента интригата в тези избори не се върти около Германската социалдемократическа партия (ГСДП).
Някои казват, че въпросът в момента е кой, в крайна сметка, ще излезе на трето място. Но това не е така, защото е без значение дали Алтернатива за Германия или партия „Левица” ще имат повече гласове, защото и двете партии – в по-голяма или в по-малка степен - имат шансове да влязат в правителството. Решаващият момент обаче е кой ще се окаже по-силен – „Зелените” или „Жълтите” (Свободната демократическа партия – СДП) и коя от двете формации би могла да управлява заедно с Ангела Меркел.
Скептичните и изпитващите досада анализатори от доста време повтарят – няма никакво значение на коя партия Ангела Меркел ще й изпие кръвчицата и какъв цвят ще бъде черешката на тортата й – това сладкарско изкушение винаги е едно и също на вкус. Но и подобна теза е грешна. Причината е, че предстоящият парламентарен сезон, както можем да научим от добре информирани източници, ще бъде последният, в който Ангела Меркел ще бъде канцлер. Дали това е вярно, далеч не е от толкова голямо значение, по-важното е, че всички участници в изборите вярват, че е така. Властта произтича от очакванията, а налагащото се от тях впечатление е, че времето на Меркел изтича и че последствията от това ще са следните:
1. Меркел ще се чувства по-свободна.
2. С всеки изминал ден, като започнем от 25 септември (денят след изборите – бел. ред.), тя малко по малко ще губи от властта си.
3. Битките за нейния наследник ще стават все по-ожесточени.
4. Християндемократическият съюз (ХДС, чийто цвят в социологическите графики е черен – бел. ред.), който по желание на Меркел дълго време държеше курс „център”, ще се опита да се наклони надясно или поне така ще направят много от членовете в партията.
Поради всички тези причини, ХДС ще става все по-нестабилен. Ето защо бъдещият коалиционен партньор ще може да оказва значително влияние върху посоката на правителствената политика, а по този начин и върху посоката на ЕС и на Запада като цяло.
Тъкмо това е причината, заради която изборната надпревара си струва да се проследи. Въпросът е каква ще бъде коалицията - черно-жълта или черно-зелена? С кого ще управлява Ангела Меркел? С три партии отдясно на нея, а именно – Християнсоциалният съюз (ХСС), Свободната демократическа партия (СДП) и групата отлюспени от ХДС - или с намиращата се отляво партия „Зелените”?
Освен това, трябва да се има предвид, че възможните коалиционни партньори - Свободната демократическа партия (СДП) и партия „Зелените”, се различават изключително много една от друга – толкова много, колкото никои други две партии с перспективи да влязат в управлението. За какви всъщност разлики говорим? През последните дванадесет години Ангела Меркел остави определен отпечатък върху управлението на ХДС, а именно - по-женствен, по-социален, по-екологичен и, в крайна сметка, по-привлекателен за бежанците – все характеристики, отговарящи на природата на партията. Меркел придаде такъв облик на управлението – особено в сферата на екологията - че може да се окаже първата зелена канцлерка на републиката.
Разбира се, това може да се окаже и оптична илюзия. В действителност, Меркел реализира така наречената „зелена линия” в политиката си твърде късно и твърде „наполовина” и затова има достатъчно примери - като се започне от мудно провежданата енергийна революция и се стигне до позабравената транспортна трансформация. Съставянето на една не толкова намислена, но реална черно-зелена коалиция, би означавало, че досегашният курс на Ангела Меркел ще бъде запазен или дори изострен, въпреки постепенната загуба на власт. (Който иска познатата до момента Меркел, не трябва да избира Меркел, а „Зелените”.) Ето защо ХСС ще опитат всички начини само и само да предотвратят съставянето на черно-зелената коалиция. От това следва, че е възможна коалиция със „Зелените”, но само при положение, че еко партията има повече гласове от СДП (Свободната демократическа партия), а тя, от своя страна, спечели твърде малко – недостатъчно, за да сформира черно-жълта коалиция.
А какво би означавало отново да се състави християн-либерална коалиция?
Така, както Кристиян Линднер зададе посоката на СДП, няма как постепенно да не се стигне до преформулиране на зелената ера на Меркел. Заедно с Християнсоциалния съюз и с крилото на ХДС, отцепило се заради желанието си да се запази като консервативно формирование, СДПна Кристиян Линднер трябва да забави енергийната революция, да предложи по-твърда позиция в бежанската политика и да използва по-груб тон спрямо мюсюлманите.
По отношение на европейската политика СДП трябва да застане на по-близки позиции до суровия финансов министър Волфганг Шойбле, отколкото до канцлерката, а по отношение на руската политика – погледът трябва да е насочен към ХСС или, казано накратко, към Владимир Путин СДП трябва да се отнася с по-голямо разбиране. (И така - всеки, който иска да запази Ангела Меркел на досегашния й пост, но смята, че досегашният й политически курс е твърде зелен, не трябва да гласува за нея, а за СДП).
Също така, ако погледнем кандидат-депутатите за Бундестага, ще видим, че между представителите на „Зелените” и СДП (така наречените „Жълти”) съществуват очевидни различия. В единия случай огромният опит на ХДС и на канцлерката ще бъде допълнен от много обиграни и вече участвали в управлението представители на партия „Зелените”. За някои това би означавало прекалена рутина, а за други концентрацията на компетентности би била плюс при маневрирането на бурната международна сцена. А ако ХДС се коалира със СДП, „вечната” канцлерка ще получи „нова кръв”, но срещу сериозни луфтове в редица сфери на политиката. Ако ви допадат свежестта на новите лица и риска, то вашият избор са тъкмо представителите на СДП. Във всеки случай, ако погледнем управленските екипи, които ни се предлагат, реалността ще е по-различна от онова, което може да се очаква: традиционната коалиция ще се окаже по-нова и по-рискова, а новото съзвездие - по-предвидимо и по-професионално.
Но ако за предстоящото управление на Германия се окаже, че не са достатъчни две партии, то тогава въпросът е дали няма да се изправим пред коалиция тип „Ямайка” - ХДС (черно), СДП (жълто) и „Зелените” (зелено)? Едва ли. „Зелените” не биха изтърпели да са в коалиция с още други две партии, стоящи отдясно на нея. Това би било равно на самоубийство. Но знае ли някой? Най-добре отново да се да се върнем на първия закон на „смирената” журналистика.
 
Цайт, 07.09.2017
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”