Български  |  English

Бъдещето на Европа:
има несъгласни с Макрон

 

Еманюел Макрон се оказва съвсем сам: на 13 септември, сряда, в своята годишна реч за състоянието на Съюза, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи своето решително отхвърляне на визиите за Европа на няколко скорости, развивани от френския държавен глава. Тези визии включват една еврозона, още по-интегрирана като икономика и като сигурност, която да стане пламтящото сърце на ЕС. Това само по себе си не би било много сериозно, ако председателят на Комисията не отразяваше вярно недомлъвките на Берлин; там идеята да се хвърлят в едно упражнение, което би разделило Съюза на две окончателно непримирими части, ги отвращава. Рискуваме да направим още по-дълбока ямата между Западна и Централна Европа. За предпочитане е да строим мостове между тях, потвърди пред Либерасион тази позиция Жан-Клод Юнкер.
За него всички страни на Европейския съюз имат наклонност, в по-дълъг или по-къс срок, да се присъединят към еврото, банковия съюз, Шенгенското пространство, отбраната, полицейското сътрудничество. Юнкер дори се въздържа да засегне проблемите пред демокрацията, които Полша и Унгария поставят, и в същото време предложи създаването на инструмент за присъединяване към еврозоната, който да предлага техническа и дори финансова помощ за страните, които още не използват общата валута, с цел да ги привлече. Съюзът трябва да диша с двата си дроба, с източния и със западния, в противен случай континентът ни ще изпитва недостиг на въздух, отсече той. Обаче убеждението, че двайсет и седемте разделят същата визия за бъдещето има едно непосредствено практическо следствие: не е необходимо създаването на институции и инструменти ad hoc за еврозоната или за отбраната. Не случайно тази част от речта, най-важната, бе произнесена на немски, посланието беше предназначено за Берлин. Така че въобще не става дума да се създава парламент на еврозоната, тъй като Европейският парламент е мястото, където да се упражнява контрол върху дейността на Комисията и на Еврогрупата (събранието на министрите на финансите). Достатъчно ще е депутатите, които не произлизат от еврозоната, да са лишени от право на глас по въпроси, които не засягат страните им. Нито дума по въпроса за нарушаването на демографското равновесие, когато един люксембургски депутат представя около 70 000 граждани срещу 900 000 за френския му колега. Обаче немският Конституционен съд смята, че подобно неравновесие дисквалифицира парламента като демократично институция.
По същият начин „бюджетът на еврозоната” бе сведен от Юнкер до „стабилен бюджетен ред” в общия бюджет на Съюза, ала големите финансови потоци са приети единодушно за срок от пет години от двайсет и седемте, което дава на Полша и на Унгария право на вето... И както иска Германия, Европейският стабилизационен механизъм от 700 милиарда евро ще бъде трансформиран в Европейки валутен фонд с възможности да реструктурира публичните дългове, а не в зачатък на Европейска хазна. Единствената истинска отстъпка на Париж – Юнкер се присъединява към идеята за създаване на министър на финансите, като се слеят постовете на европейския комисар по икономическите и валутните въпроси и на председателя на Еврогрупата.
Тоест, ние сме твърде далеко от амбициите на Макрон, обявени публично в Атина на 7 септември. Ние имаме нужда от една по-интегрирана еврозона, което значи и от истински бюджет за еврозоната, от постоянен министър на финансите, който да управлява тази изпълнителна власт, и от демократична отговорност на ниво на еврозона, и от максимум амбиция в тази област, беше казал френският президент. За Юнкер амбицията трябва да се разположи на нивото на двайсет и седемте, по-специално като се използват разпоредбите на Лисабонския договор, който позволява (след единодушно решение на държавите членки) да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство, по-специално в областта на фискалната система. Обаче двайсет и седемте могат скоро да станат трийсет и две. И наистина, председателят на Европейската комисия пледира за продължаване на разширяването към целите Балкани (Албания, Сърбия, Косово, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина). В същото време, Макрон напомни в Гърция, че заради широтата, която придоби; разширенията, които извърши; разнообразието, което прие, европейският проект от преди малко повече от десет години внезапно се натъкна на отхвърлянето на народа, на народите. Единственото утешение, което Комисията предлага за страни, които като Франция искат прекъсване на присъединителния процес: кандидатурата на Турция, която се отдалечава с гигантски крачки от Съюза, официално е сложена в скоби: Това изключва възможността Турция да се присъедини към ЕС в обозримо бъдеще.
От една страна, изглежда, че Жан-Клод Юнкер е неспособен да разбере изтощаването на народите от един определен начин на изграждане на Европа; от друга, той показа волята си да направи Съюза шампион във всички категории на свободната търговия. След Канада и Япония, Юнкер обявява нови договори до края на годината с Мексико и Латинска Америка и започването на преговори с Австралия и Нова Зеландия. Едничко утешение: Комисията се ангажира да публикува всичките си проекти за мандат за преговори.
И последно – Юнкер се присъединява към идеята на Макрон стратегическите инвестиции в Европа да бъдат по-специално наблюдавани. Но не казва нищо за един Buy european act, който да запази държавните поръчки за европейските фирми, както това съществува навсякъде другаде.
Така, както Юнкер заявява пред Либерасион, че не вярва, че опасността от крайната десница е окончателно отстранена от Европа, не можем да кажем, че прави много усилия да отнеме на крайно десните техните основни аргументи.
Жан Катрьомер
От блога му
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”