От пръв поглед ( кино), брой 32 (2912), 29 септември 2017" /> Култура :: Наблюдатели :: Тътен на пустотата
Български  |  English

Тътен на пустотата

 
„Нелюбов” („Нелюбовь”), 2017, Русия/Франция/Германия/Белгия, режисьор Алексей Звягинцев, продуценти: Александър Роднянски, Сергей Мелкунов; сценарист Олег Негин, оператор Михаил Кричман, музика Евгений Галперин, в ролите: Мариана Спивак, Алексей Розин, Матвей Новиков, Андрис Кейш, Марина Василиева, Алексей Фатеев и др.
Награди: Награда на журито в Кан, Голямата награда от Мюнхен, „Златен феникс” от Москва.
 
На 21 септември стана ясно, че руското предложение за „Оскар” за чуждоезичен филм е независимият „Нелюбов”. Състезавал се е с „Теснота”, „Болшой”, „Аритмия”, „Матилда”, „Ана Каренина. Историята на Вронски”... Прекрасно решение.
Скреж. Окаяни дървета. Стипчива музика. От училище излизат деца. 12-годишният Альоша (Матвей Новиков) с червено яке е сред тях. Поема сам. В парка се спира пред дърво. Открива сигнална лента. Провесва я на дървото.
Просторен апартамент. Женя (Мариана Спивак) е хубава, здрава жена, някъде над 30. По анцуг. Пристигат кандидати за апартамента – ще се развежда със съпруга си. Двойка и брокерка оглеждат. Альоша сърдито тропва вратата зад себе си. Вечерта майка му отпива червено вино на фона на работещ телевизор и се взира в смартфона си. Пристига брадатият й и костюмиран съпруг Борис (Алексей Розин). Горе-долу е на нейната възраст. Обиждат се. Тя крещи. Альоша чува, че споменават интернат. Ридае в леглото си. Борис остава сам и дъвче сухоежбина от хладилника. Ляга на дивана.
Ясно е, че детето е ненужно и за двамата.
Женя в салон за красота – там е администратор. Възползва се от услугите на салона. Борис работи в грамаден религиозен офис – по време на обяда му с колега в стола разбираме, че им е забранено да се развеждат. Той има млада бременна любовница (Марина Василиева). Пазаруват, отиват при нея, тя се глези, правят секс. Женя е в ресторант с приятеля си (Андрис Кейш), който е на 47, отиват при него, правят секс. Тя му признава, че досега не е обичала. Отпива червено вино...
На другия ден й се обаждат, че Альоша не е ходил на училище. И започва истинският кошмар. Детето е търсено от полиция и организирани доброволци. Родителите са безпомощни. И все по-агресивни един към друг. Отвсякъде зее пустота. Единствените хора, които наистина правят нещо, са доброволците. Но и те удрят на камък.
На финала Борис е с бебе на ръце, тъщата, сякаш излязла от „Елена“, го командва и той не изглежда никак, ама никак по-щастлив от началото. Женя с надпис Russia тренира на място на фитнес-пътечка. Онази сигнална лента продължава да се вее от дървото.
Адски семеен трилър. Написан е и е режисиран с гняв към дребните души. Колкото по-напрегнато става, толкова кухостта е по-задушаваща. Няма известни актьори, но пък са страхотни. Мариана Спивак е и делова, и брутална, и нежна, само не и любяща майка (и дъщеря). С брадата и костюма Андрей Розин е абсолютно далеч от сина Серьожа в „Елена“ или милиционера Паша от „Левиатан”. И е по-нюансиран. Нито един от героите, с изключение на Альоша, не предизвиква съчувствие.
За разлика от „Левиатан“, в „Нелюбов“ политика няма, ако изключим радио- или тв-парчета (и Дмитрий Кисельов се мярва). Филмът хладнокръвно артикулира разпада през семейната двойка, полицията, пустотата... И, както е представен, този разпад, макар да е руски, не е само там – отнася се до всички ни.
За разлика от „Завръщане“, „Изгнание“ и „Левиатан“, в „Нелюбов“ няма живописна метафорика. Както и в „Елена“, Михаил Кричман фиксира внимателно - интериори, лица, екстериори, тела, настроения, дървета, небе, сняг, прозорци... И няма ненужен детайл. Всичко е на място. И е градирано. И не ти дава дъх да си поемеш. Дори когато пуснеш сълза.
Разбиващ филм. Не знам дали съм влюбена в него както в „Елена“, но мисля, че „Нелюбов“ отива още по-дълбоко. Горкият Альоша.
Дано дойде по-скоро тук. Между другото, Звягинцев е единственият руски режисьор в списъка на BBC от 2016 г. за най-добрите филми на ХХІ век. При това – не с един, а с два филма („Левиатан” е на 47-мо място, „Завръщане” на 80-то).
още от автора


1 - 03.10.2017 23:22

Тътен на празнотата
От: Коментатор
Половината рецензия е преразказ без елементи на разсъждение! Тази авторка така си пише отзивите. Ами подскажете и малко повече аналитизъм!!!
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”