Български  |  English

Змийските очи

(От реанимацията за ре-анимиране)

 
Санитарката имаше съвсем бяла кожа, съвсем черна коса, съвсем зелени очи и нямаше възраст. Привлечен от тази игра на природата и козметиката, я разгледах дискретно и обстойно. В добавка към извънземния си вид, тя бе обсипана с бижута, изобразяващи слънца, луни и съзвездия, а почти на всичките си пръсти носеше пръстени със зелени като змийските й очи стъкълца. Повече от ясно – бе от онези с енергийния обмен и теориите за всичко. Прииска ми се да проверя дали хвърля сянка, но в неона на реанимацията никой не хвърляше. Тя се въртеше заедно с останалите между леглата и системите, вършейки обичайната санитарска работа, но, за разлика от тях, мълчеше и не можеше да се разбере дали притежава характерния за повечето санитарки език, от който би се изчервил римски легионер. Тъй като бях чувал, че дори и мечка не закача умрял човек, по липса на по-добра възможност, се престорих на заспал, за да избегна опасността да се погрижи за мен. Мижейки, забелязах, че обикаля и опъва завивките на болните, без никой да я кара, но го отдадох на старание да се хареса на дежурните сестри. Както повечето от нас, санитарките никога не вършеха това, което не влиза в задълженията им, и избягваха да вършат онова, което влиза. После сестрите и другите санитарки се изнизаха една по една и в интензивния сектор останаха да дежурят нощното осветление и висящото в полумрака страдание.
Когато се убеди, че няма кой да я види, притежателката на змийските очи направи нещо, от което се засрамих така, че сигурно съм станал видим в тъмното. Вместо да отиде да пуши в служебната тоалетна, тя започна да обикаля леглата на болните в безсъзнание и да ги гали. Едва ли се зареждаше с енергия точно от тях. И явно не щадеше собствената си. Привърженик на естествените обяснения би предположил, че просто обича растенията. Но не, ставаше нещо друго – Духът дишаше, където иска. Триликият Бог надхвърляше Себе Си заради безсъзнанието на болни и съзнанието на здрави. От недрата на Троицата извираше неизчерпаема и всепроникваща Любов, която достигаше до най-затънтените ниши на вселената, тържествуваше из незнайни реанимационни отделения и оплождаше намеренията на безброй Змийски очи. Повечето от тях Я смятаха за собствен порив и се удивляваха на способностите си. Други приемаха Любовта за природно явление като всичко останало и бяха готови да се трогнат от спонтанното човеколюбие на тази вселенска грижа. Змийските очи не мислеше за такива неща. Бе усетила, че това, което върши, не произтича от сърдечно влечение и може би бе доволна, че кардиологията е на долния етаж. За жалост, сърцеведци има не само там. Змийските очи бе права да върши потайно съкровените си дела. Винаги имаше опасност да се намери образован доброжелател, който да й обясни защо постъпва, както постъпва. А тя нямаше да позволи на никакви изчерпателни обяснения да обяснят изчерпателно това, на чиято неизчерпаемост и незаменимост държеше. Това, което вършеше до леглата на безпомощните, й бе по-близко, отколкото тя на себе си. Бе забелязала, че тази странна Любов към болните с катетрите не се изчерпва с времето като другите увлечения, а някак си необяснимо расте. Змийските очи никога не бе попадала на нищо подобно. Затова следваше тази Любов всеотдайно като жена, а любовта й към най-непривлекателните пациенти я правеше нещо повече от самата нея. Тук, в полумрака на отделението, до болничните легла, санитарката с астралните декорации и земните постъпки надхвърляше своите убеждения, заблуди, незнания, както и вида си, и на самозвани познавачи като мен им оставаше да се завият презглава.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”