Български  |  English

Еразъм + - срещу затлъстяване

 

България и ЕС: модерни и устойчиви политики в областта на образованието, младежта и културата бе темата на кръгла маса, която се проведе на 18 септември в Дома на Европа в София.
Тя бе организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в България и в нея участваха евродепутатите Анджей Здройевски (EНП, бивш министър на културата в Полша), Богдан Брунон Вента (ЕНП, Полша), Сабине Ферхайен (ЕНП, Германия), Момчил Неков (от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент) и Светослав Малинов (ЕНП, България).
За срещата бяха поканени трима министри – Красимир Вълчев (на образованието); Боил Банов (на културата); Красен Кралев (на младежта и спорта), като само от две министерства бяха изпратили представители, които взеха отношение по темата - Габриела Козарева, зам.-министър на младежта и спорта, и Петьо Кънев, главен експерт в дирекция “Международно и европейско сътрудничество” в МОН.
Липсващият представител на Министерство на културата като че ли бе заместен от Анджей Здройевски, който още в самото начало на срещата подчерта, че у нас културата получава много добро финансиране – 0.64% от бюджета, и благодарение на това развива активна дейност. Към добрите резултати в България Здройевски добави и фактът, че общо по програма „Еразъм” 30 000 наши преподаватели са получавали стипендии и са били на стажове в Европа. Тази положителна статистика бе обогатена и от Светослав Малинов, който сподели, че при проучване в 56 български училища само в две от тях децата в последните класове не били чували за програма „Еразъм”, а тя, както обяви евродепутатът, предстои да отбележи своята 30-годишнина в Пловдив на 3 ноември, като за празненството вече има одобрено финансиране от ЕНП.
Петьо Кънев от МОН също поде приповдигнатия тон – от МОН се допитали до всички ведомства и бенефициенти на „Еразъм +” (Европейската програма за образование, обучение, младеж и спорт от 2014 г. до 2020 г.) и над 80% от анкетираните споделили, че програмата оказва положително въздействие върху политиките на национално ниво в областта на образованието и младежта. Много от анкетираните дали предложения за бъдещето на програмата, като едно от основните било за повече средства. По думите на Габриела Козарева, финансирането за миналата година по „Еразъм +” за България било 45 млн. евро, а за тази година - 46.5 млн. Малко по-различни данни представи Татяна Калканова от Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) - националната агенция по програма „Еразъм +” за България, която обяви, че за 2017 г. общият бюджет на програмата за децентрализирани дейности е 35 млн. евро, като в сравнение с 2016 г. има чувствително нарастване на финансирането за училищно и професионално образование. В действителност, по официални данни на ЦРЧР, за 2016 г. общият бюджет на „Еразъм +” за България е малко над 25 млн. евро. Но правещото впечатление в отчета на програмата за 2016 г. е неговата неособено висока ефективност – от 88 подадени кандидатури в сектор „училищно образование”, например, се финансират 17; а от 39 кандидатури в сектор „образование за възрастни” одобрение получават само три.
Евродепутатът Сабине Ферхайен от Германия също обърна внимание, че като цяло има проблем с ефективността на програмата „Еразъм +” и тя е само 20%. Едно от възможните решения, продължи Ферхайен, е да започнат да се финансират по-малки проекти, а бюрокрацията да се намали. От своя страна, Анджей Здройевски подчерта, че по време на българското председателство на Съвета на ЕС страната ни е в „благоприятна ситуация, защото по време на мандата не предстоят нито европейски, нито национални избори” и има възможност да се свърши добра работа, например развиване на нови структури от типа на Европейския солидарен фонд и нови дейности, като работа с доброволчески организации.
Тук Момчил Неков използва случая да припомни как миналата година организирал обществена дискусия по законопроект за доброволчеството, който обаче в момента е замразен. Светослав Малинов също сподели убеждението си, че в България предстои да се създаде традиция на доброволческото движение.
Други бъдещи планове сподели и Габриела Козарева: от януари 2018 г. страната ни предстои да кандидатства по „Еразъм +” за финансиране на спортни проекти по три основни приоритета – борба с допинга, спорт за всички и изграждане и ремонтиране на спортни зали и физкултурни салони във всички училища. Славчо Атанасов – бившият председател на Комисията по култура и медии в предишното НС, а в момента шеф на парламентарната комисия по спорт, представи конкретни данни, обясняващи необходимостта от спортни зали – у нас 220 хил. деца страдат от затлъстяване и едва 36.5% от тях спортуват. Във връзка с това предстои приемане на нов закон за физическото възпитание и спорта. „До края на октомври с Агенция за закрила на детето ще излезем с пакет от законодателни промени, които да улеснят на практика адаптирането на младежите в обществото” – обяви Атанасов, а за да обясни какво точно има предвид под „адаптиране”, цитира данни от изследване, според което 85% от завършващите Медицинския университет в Пловдив заминават зад граница. Накратко – с „Еразъм +” ще се търсят начини българските младежи да се адаптират към живота в България. Съвсем в духа на Еразъм Ротердамски, на когото принадлежи съветът: „Ако си създаваш нови приятелства, не забравяй за старите.” И ако заминавате в чужбина по „Еразъм +”, не забравяйте да си взимате и изпитите в българския университет, защото в противен случай ще се окажат съвсем основателни и не дотам положителните гласове към програмата, повторени от Анджей Здройевски: „Еразъм +” допринася единствено за раждането на деца и за установяването на приятелства, а не толкова за развиване на компетентности и умения”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”