Български  |  English

Популизмът срещу трите стълба
на конституционния ред

 

Дискусията Популизмът като предизвикателство за европейския конституционен ред се проведе на 18 септември в Центъра за култура и дебат „Червената къща”. Организатор бе Европейският съвет за външна политика – София (ЕСВП). Участваха Никос Аливизатос, професор по конституционно право в Атинския университет и представител на Гърция във Венецианската комисия към Съвета на Европа от 2014 г., Филип Димитров, съдия в Конституционния съд и представител на България във Венецианската комисия към Съвета на Европа, Даниел Смилов, доктор по конституционно право, програмен директор в Център за либерални стратегии. Модератор бе Весела Чернева, директор на „Европейски съвет за външна политика“ (ЕСВП) в София.
През януари 2017 г. в Кобленц се провежда знаменателна среща. В нея участват Марин Льо Пен (Френският Национален фронт), Хеерт Вилдерс (холандската „Партия на свободата”), Матео Салвини (италианската „Северна лига”) и Фрауке Петри (Алтернатива за Германия). Четиримата политици обявяват срещата за начало на пробуждане на европейския континент, подобно на онова, случило се в англосаксонския свят с „Брекзит” и с избора на Тръмп, припомни гръцкият професор Аливизатос.
Според него, недоволството от Брюксел и страхът от бежанците в специфичната реторика на популистите представляват скрита атака срещу европейския конституционен ред. Основните й мишени са парламентаризмът, човешките права и съдийската институция или трите носещи стълба на конституционния ред. Атаката срещу парламентаризма е видна както от критиката срещу елитите - икономически, финансови и политически – съдържаща се и в речта на Тръмп при встъпването му в длъжност, така и в издигането в култ на референдума като заместител на парламентарната законодателна дейност, идея, споделяна както от дясната Льо Пен, така и от левия Ципрас. Зад критиката срещу универсалността на човешките права, широко използвана по време на бежанската криза, професорът вижда атака срещу отвореността и различието в името на националната чистота, а с това и утвърждаването на едно етническо, а не гражданско понятие за нация. Под атака са и съдиите, наречени от британските таблоиди в навечерието на „Брекзит” „врагове на народа”, а от Тръмп - „т. нар. съдии”. Аливизатос се върна назад в миналото, припомняйки, че тъкмо неуспехът на националните парламенти да възпрат възхода на фашизма и нацизма е „мотивирал” учредяването на конституционните съдилища в следвоенна Европа и утвърждаването на конституционните съдии като независими и безпристрастни защитници на върховенството на правото - роля, която днес им се оспорва в Полша, Унгария, Словения и Русия. След това, търсейки най-подходящото определение за режимите днес, характеризиращи се с първенство на референдумите за сметка на парламента, с отслабена роля на съдиите и с ограничаване на човешките права, Аливизатос се спря на „авторитарна демокрация”.
От своя страна, Филип Димитров взе повод от думите на Алавизатос за значението на парламентаризма, акцентирайки върху неговата функция да гарантира разделението на властите и по този начин да слага спирачка пред превръщането на демокрацията в авторитарен режим. В изказването си той спомена Чърчил и Хавел и призова за реализъм спрямо възхода на популизма, реализъм, въплъщаван от споменатите двама големи политици. Чърчил, продължи Димитров, ни напомня за несъвършенството, което характеризира всички човешки дела, включително демокрацията. Конфликтът, а не сътрудничеството и съгласието, настоя Димитров, е същността на демократичното устройство и е илюзия да вярваме, че то е възможно без насилие, защото, в крайна сметка, правото се налага именно чрез силата на институциите. А Хавел – с вярата си - показва, че моралните принципи, които мотивират противопоставянето на човека срещу злото, имат нужда от трансцендентен фундамент, какъвто религията може да предложи.
Даниел Смилов започна изказването си, поставяйки под съмнение тезата, споделена от Филип Димитров, че надигането на популизма е отговор на доминацията на либералните секуларни ценности. Според политолога, едва ли бихме могли да характеризираме страните от бившия Източен блок като „страдащи” от твърде много либерализъм и политическа коректност, но, независимо от това, те не са подминати от популистката вълна. За да идентифицираме двигателите на популизма, продължи Смилов, трябва да разберем защо избиратели, които традиционно са гласували за мейнстрийм партии, сега подкрепят популистите. Отговорът, според Смилов, се крие в два типа консервативни настроения – скептицизъм на национално ниво, че чрез колективни действия и чрез съдействието на държавните институции индивидът може да просперира и скептицизъм на наднационално ниво, че чрез сътрудничество европейските нации могат заедно да защитят общия си интерес. И тъкмо този вакуум от доверие подхранва популистките платформи, които предлагат решения, заплашващи демокрациите по различен начин. Популизмът във Великобритания, например, едва ли може да доведе до авторитаризъм, продължи Смилов, но той е реална заплаха за младите демокрации от Източна Европа.
В последвалата дискусия Аливизатос се съгласи, че макар липсата на традиция при провеждане на свободни избори в страните от бившия Източен блок да има значение за атрактивността на местните популизми, то случилото се в старата парламентарна демокрация във Великобритания, както и високите резултати на Льо Пен във Франция, показват, че проблемът е общоевропейски. И той се дължи на липсата на здрава връзка между националното и наднационалното ниво в ЕС, а също така и на традиционно центробежно настроените национализми. Аливизатос потвърди, че гръцките политици са фокусирани предимно върху вътрешната национална политика, но настоя, че предизвикателства като бежанският въпрос могат да бъдат решени само от единен Европейски съюз, в който за общоевропейското се говори повече и открито.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”