Български  |  English

Скандалът
около Смъртта на Сталин

 
Над какво се надсмива британският комик
 
„Смъртта на Сталин” бе един от най-ефектните филми, показани на фестивала в Торонто. Преди да разкажа за него, е важно да обясня кой е неговият автор и защо Русия го интересува най-малко, а обект на сатирата му е днешният политически елит на САЩ и последствията от Brexit в Европа. Армандо Янучи е британски сатирик, сценарист и режисьор. Награден е с ордена на Британската империя, въпреки че не пропуска случай да критикува властта от началото на 90-те и явно съжалява, че по времето на Тачър е писал само училищни съчинения. Известен е с политическите комедийни сериали The Thick of It и Veep и фантастичното мокюментъри Time Trumpet. Най-големият му успех в Холивуд е ситкомът „Вицепрезидент”.
Янучи не обича Доналд Тръмп и често се кара с президента в туитър. Замислил е и е снел „Смъртта на Сталин” преди избирането на Тръмп, но, съдейки по последните му интервюта, филмът е адресиран именно към него. В Русия той вероятно няма да получи разрешение за разпространение, така че има вероятност да го гледаме, без да платим и рубла на идеологическите врагове. Невъзможно е да си представя, че някой ще устои на изкушението да не си го дръпне от торентите – филмът е изнурително смешен.
Реалните събития в „Смъртта на Сталин” се преплитат с измислени и с допускания, необходими, за да се ускори ритъмът на сюжета. Сталин умира и заради това, че охраната се страхува да влезе в кабинета му, докато парализираният, но още жив генерален секретар, лежи на пода. Сценаристите са извадили за филма реални истории, малко известни на съвременния еснаф – например, гибелта на цял хокеен отбор по вина на Василий, сина на Сталин. Маршал Жуков носи под шинела си цели два „калашника”, а в повод за смъртта на вожда се превръща картичка, изпратена му от пианистка дисидентка, блестящо изиграна от Олга Куриленко. Прочее, филмът ще се запомни с мъжкия ансамбъл: Стив Бушеми (Хрушчов), Джейсън Айзъкс (Жуков), Рупърт Френд (Сталин-младши), Джефри Тъмбор (Маленков) и други.
Янучи е от хората, която вярват, че сатирата може да промени нещо; негово е изказването, че Англия е минала без революции и гилотини само защото там винаги са ценели комиците. Само дето не е много понятно какъв практически смисъл ще има от „Смъртта на Сталин”. Има риск някой да поиска да се повтори операцията „Матилда”, но едва ли след този филм някой ще стане по-просветлен или по-добър.
Затова и „Смъртта на Сталин” трябва да се оценява само като трагикомичен фарс. В това си качество филмът превъзхожда всички предишни работи на Янучи и почти се приближава до сияйното злословие на „Вицепрезидент”.
По понятни причини хуморът е предимно черен, но актьорите до такава степен пренебрегват съблюдаването на дистанция с героите, че те дори изглеждат симпатични. Огромното количество страшни неща остават зад кадър, за да не развалят настроението на зрителя, с изключение на две смърти, показани с пределен физиологичен натурализъм и в подчертано едър план – Янучи явно помни телевизионните репортажи от убийството на Кадафи.
Удивителното внимание към детайлите на съветския бит естествено се съчетава в кадър с надписа Exit на английски – така авторите подчертават, че театралната вакханалия им е по-скъпа от реализма, а може би Янучи още веднъж припомня на сънародниците си Brexit. Ако не беше историята, която руският зрители трудно би пренебрегнал, този филм би бил идеален празничен телеспектакъл – можеш да му се смееш всяка година.
Егор Москвитин
Meduza, 17 септември 2017 г.
 
 
В Министерството на културата
ще решат дали "Смъртта на Сталин"
е кино или издевателство
 
В средата на октомври 2017 г. по света тръгва филмът на британския режисьор Армандо Янучи «Смъртта на Сталин». В Русия правата за филма е купила компания «Волга», но дата на излизането не е определена. Независимо че в Русия целият филм не е видян още, у някои руски законодатели той вече успя да предизвика негативна реакция и сега те искат да забранят излизането му на екран.
Главни противници на филма предизвестено станаха представителите на Комунистическата партия. Те говорят за изкривяване на личността на съветския вожд, но, съдейки по заглавието, Сталин ще бъде представен предимно в ковчег.
Началникът на пресслужбата на КПРФ Александър Юшченко нарече филма «мерзост» и каза, че показването му ще лежи на съвестта на представителите на Министерството на културата. Освен това, отбеляза нарастващата поддръжка на Ленин и Сталин сред младежта. „Никога на Запад, а още повече във Великобритания, не са били обективни в оценките си за нашата история. Изобщо за нашата действителност. Показват ни уродливи. Ако това се нарича комедия, значи е съвсем кощунство... Върви голям информационен натиск, информационна война, в която се ползват абсолютно всички методи» - уверен е Юшченко.
«Министерството на културата никога не е проявявало повърхностен подход». Така прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков отговори на въпроса дали ще бъде дадена виза за разпространение и показ на филма «Смъртта на Сталин».
Той е копродукция между Франция и Великобритания. Жанрът е сатирична комедия. Но, изглежда, авторите имат доста специфично разбиране за смешното. Ето описанието на една от ключовите сцени: Сталин умира, бездиханното му тяло е проснато на пода в локва от урина. И само Хрушчов не се гнуси да коленичи пред трупа. - из рецензията в «Гласът на Америка».
Филмът е направен по комикс. Показан е в Торонто. Но все пак е за СССР. Къде свършва хуморът и къде започва издевателството – ще решава общественият съвет към Министерството на културата.
Създателите на филма не осмиват нито кралицата, нито «желязната лейди» Тачър, нито Тони Блеър. Експертите, натоварени със случая и запознали се с личността на Армандо Янучи, са уверени, че целта е не само да се направи комедия, но и да следва стриктно политическия вятър. И дори не изключват възможността това да е поръчка «отгоре».
Необходимо е да се помни, че сценаристът Армандо Янучи е човек, който се подвизава на попрището на сатирата, но който добре знае какво да прави и как да напише всичко така, че да се хареса на властимащите на Запад. На тези хора трябва да им се докаже, че варварите живеят в Русия, е, и в други страни. – уверен е политологът Александър Некрасов.
Прочее, затова е замислена предварителна прожекция. За да се изключи факторът «Не съм гледал, но осъждам». Само трейлърът предизвика буря от емоции и обсъждания в мрежата.
Напоследък филми за исторически дейци предизвикват сериозни конфликти в руското общество. Досега не е утихнал скандалът с «Матилда» на Алексей Учител, чийто главен противник е депутатката от Думата Наталия Поклонска. Филмът разказва за романа между император Николай ІІ и балерината Матилда Кшешинска. Според депутатката обаче, филмът оскърбява чувствата на вярващите и накърнява паметта на царя. В борбата с режисьора я поддържат радикално настроени православни активисти. Сред тях е движението «Християнска държава», чийто лидер наскоро бе задържан заради призиви да се палят кина. Остава да се надяваме, че «Смъртта на Сталин» няма да доведе до създаване на «Комунистическа държава».
По руската преса
18 септември 2017 г.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”